Как се годините изнизват ...
Никой не може да ги спре.
Днес нещо ме натиска ниско,
дали земята ме зове ...?
Запъвам аз - рак на бързей, ...

Мое малко момиче - обещах да съм винаги с теб.
Споменът пази ревниво твоите сластни стенания.
Дните минават над нас и покриват със сивия лед
непокълнало цветето матовобяло на едно разкаяние.
Ще съм вечно отекваща в твоя несигурен аз М-вълна. ...

Хей, ти...защо си намусен/а...?!
Хей, ти защо си намусен/а...?
Не ме заключвай, моля те...
в тези твои клетки от ками...,
не заключвай и себе си там безутешен/а...- ...

мир
че
мрак

Бе гнездо за четирима
моят поднебесен дом.
И животът беше рима
в поетичния синдром.
Със сезоните предишни ...

Намечтах се, спирам, точка,
от утре само строги мисли ще подреждам.
Наобичах се и прекратявам,
душата грубо ще материализирам.
И няма да заплача, ще се смея, ...

За болката
(отново)
"Ти ми липсваш, моя обич. И не спя."
caribiana
Ти пак ми липсваш адски, а нали ...

Шепот в нощта
Потъвам в пазвите на нощта
и ритъма на живота затихва.
А мисълта ми лети към Балкана,
нощта ме дарява с надежда. ...

Погали я и сякаш спря.
Само миг. Преди да съмне.
Проникна. Слънцето изгря.
Никога не ще се върне...

"Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха - "
Димчо Дебелянов, "Да се завърнеш в бащината къща..."
За кънтяща тишина мечтая,
бурна и светла като пъстрия ден, ...

Какво е Любовта,
често все се питам?!
Дали е онзи, нежен зов
от думите ни споделени,
когато тъжни сме ...

Срещнах те. Дишам те.
Чувам те из мислите.
Странен сън, няма тръни.
Розов цвят от изгрев.
Таен път. В слънцето. ...

Болят изминалите зими
объркани от паднала мъгла.
Къде е слънцето незримо?
Къде е топлото сега?
Нали очаквахме градини ...

Плувам в пустиня, спъвам се в море,
в жаждата на милостиня,
в подсмърчането на дете,
и с влагата в обувките
приличам на дръвче, ...

мисля за теб
като за безбрежно поле
с изгоряла от слънце трева
през което
нагазвам дълбоко ...

Жажда за любов
Защо любовта като огън бушува,
превърнала всичко във пепел и дим?
В кръвта се просмуква и бясно лудува,
а разума вързан държи – подсъдим. ...

Следобедно кафе без захар-
горчиво, черно и самотно.
Наум танго танцувам с вятъра
и се усмихвам ... неохотно.
Отпивам бавно и преглъщам. ...

Дните са сиви врабци,
хищни ядачи на време,
с плячката - стръвни ловци,
бързи ездачи на стреме;
мен са ми шарен гердан, ...

(посветено)
Не ми вярваш все още, нали?
Знам, раняван си бил, и е трудно.
Тази болка в гласи ти личи -
"Ще си идеш и ти. Като другите." ...

Кръговратно безмислие
Уморени улици, понесли товари
на всичките людски сърца.
Неми хора, лица, съдби, тротоари
и двойно по толкоз крака ...

Блудница - такава ме наричай!
Блудница с разкъсана душа.
Грешна съм, че толкоз те обичах,
грешка бе да вярвам в любовта!
Наивница - така ме пак наричай! ...

Корените ми изсъхнаха от чакане,
след като си тръгна с дъждовете...
и усмивките ми вече са студени,
откакто сянката ти не върви до мене...
Знаеш ли..., разчистих мислите си до една, ...

Ева знаела английски,
българин пък бил Адам.
По законите библейски,
в Рая срещнали се. Знам.
-How are you- попита Ева, ...

Силвия усърдно разтри лявото си рамо. Нещо я стягаше, беше уморена и се задъхваше. Не трябваше снощи да остава до толкова късно. А какво трябваше да направи? Да си легне? Как ли пък не! Всички казваха, че четирийсетият рожден ден не се празнувал, носело лош късмет. Но тя пък реши напук да го отпразн ...

рубая
В моя ден някога бе роден и Хаям,
твърде различни сме – добре знам,
но гордея се, че поне мъничко общо
имам с човек необятно голям. ...

Пристигнаха в градчето дълго след като се бе стъмнило. Преминаха покрай изоставени складове с наковани дъски вместо прозорци, после Бранко вяло разгледа главната улицата, къщите от двете страни на пътя, боядисани в различни цветове, мрачни, но еднакви на височина. Много години след това щеше да си с ...

изяждаш мислите ми
със закуската си
държиш ме празна
и гладна
и десертът ми горчи ...

Защо живеем в самота.. ?
Защо душите ни понякога са тъжни ..?
Обгърнати сърцата в тишина..
Очите плачещи със сълзи, покрити в тъмнина..
Изгубената вяра във живота, и болката, ...

Жена - майка грижовна, съпруга любяща
Жена - от любов горяща.
Жена - чувствена, нежна, красива
Това е то тя - винаги благочестива.
Жена - носеща в себе си дух на богиня. ...

Скоро вишните ще цъфнат
сред море от хубави цветя
и надеждите ще тръпнат
в очакване на...Тя.
В лунната нощ - ...

Остават три дни
до катастрофата
в съзнанието ми
до големия взрив
до катарзиса ...

Тази сутрин всички пролетни цветя
се събуждат в хладен дъжд.
Позволи ми отново да сгреша
и да забърша топлите сълзи.
Безжалостно навън вали, ...

София е столицата
На нашта скъпа родина.
Натоварена, препълнена е
Също като в чужбина.
Идват хора от села, ...

На грешниците храмът
най-високо е поставен.
Икони вътре няма
и олтарът е ограбен.
Отпред са много хора- ...

Разпадам се на изгреви и залези.
Разпадам се на дъждове.
Каквито и причини да измисляме,
сърцето има своите страхове.
Разпадам се на спомени и минало. ...

Колко бързо времето минава,
от всичко само споменът остава.
До вчера бях наистина щастлива,
а днес вълна от отчаяние ме залива.
Отдавна чаках този ден и се надявах ...