Щастлив съм - зная само ти си
последното кокиче в моя път!
Поникна в есенна амнистия
по рохкия житейски кръстопът.
Сърцето ми е птица устремена ...

Устните ù бяха нежни,
топли и добри.
Даваше
ми да ги галя,
нощем до зори! ...

Най-голямото
добро, разменено за
сребро, е ЛЮБОВ...

Баирът се е проснал като гърбица,
а птици шарени са къщите накацали.
Върви тържествено по златна стълбица
балканско утро в синкави воали,
със аромат на кумбалки и билки. ...

Ще се разлистят закърнелите крила,
чрез дивата сила на простора-магнит.
Ще прелетят и над най-стръмната скала.
Гнездо ще свият под тепета-сиенит.
Колкото своите малки да излюпят, ...

Било е "съжителство"
с османците истински братя
под султанско крило-попечителство
с умиление ни нарекли "раята"
Ботев и Левски-читаци ...

Когато си навириме носа,
и виждаме живота в черно,
когато няма го във нас смеха,
когато само, нашето е верно.
Когато всички дразнят ни във хор, ...

След първата водка
жената е кротка.
Тя кръшно се смее
и всичко умее.
След втората водка ...

Първите слънчеви лъчи рaзпръснaхa нощнaтa тъмнинa и остaвихa сaмо черните гърчaви клонки нa мъртвите дърветa нa орaнжев фон. Беше идеaлнaтa мръснa сутрин, първото време след биткa, когaто воиниците трябвaше дa се спрaвят с уморaтa, мръсотиятa, нaрaнявaниятa, инфекциятa и мъртвите. A в повечето случa ...

Утопия, било ли е това..
Нима изживяхме приказка една?!
Свят за двама създадохме да има
Илюзия, казваш - красива мечта.
Защо оставяш ме да си отида ...

Къде се скри? Не светиш тази вечер!
Самотна ли си като мен?!
Ела да поговорим – като две обречени
сами превърнали животът си в плен.
Не се плаши от дремещите улици ...

"Държа в ръцете снимка джингиби.
Виж я. Поразгледай я добре.
Дякона ви, там ми покажи,
да зърна сам, светото му лице.
Как не знаеш кой е? Ето тук, ...

Животе, коварен и пълен с капани,
мене не плашат жлъчните закани.
Не чупя се азе като съчки сухи,
за твоите заплахи ушите ми са глухи.
Изправям се гордо и с глас най-звънък ...

Завали ли
ти знаеш, че
вече е късно
и пак ще останеш
сама. ...

Защо ли спряха птиците да пеят...
Дали защото хората не спряха
да мълчат, а може би просто им
умръзна и те като нас от многото
си песни да грешат... ...

Да разкъсваш грубо дрехите ми, а после нежно да обхождаш цялото ми тяло.
До болка да прехапеш устните ми, а после нежно да оближеш от тях кръвта.
Да ме разхвърляш с грубите си ръце сред изподраните чаршафи, а после нежно да ме събереш.
Да извиеш грубо цялото ми тяло, за да усмихнеш и задното ми личи ...

Винаги обречена да страда.
Почернена със злоба и предателство.
Душата и е като дълбока клада.
Сълзите и, са важно доказателство.
Добра била със всеки, ...

Тиха беше сутринта,
докато вървях из студените преспи.
Виждах пътища познати,
но те са сякаш променени.
Къщите, пейките и улиците ...

„Всички пътища
имат една посока -
започват и свършват
в Любовта...”
Sg ...

ПЪКЪЛ I
„Там ще има плач и скърцане със зъби“
(Матей – 8,12; 13, 24, 51; 25, 30)
Втора част на поредицата „Едем“
Сърби го ужасно. Средния и безименния пръст на левия му крак почти са се слели и са придобили морав цвят от възпалението. Колко дребно насекомо е комарът, а какво поражение може да нанесе ...

Сутрешния сън отне ми,
нощем пък не мога да заспя.
Чакам те и в буря, и в мъгла.
Дойде ли?
Здравей, любов! ...

Всички са свикнали с еднообразното ежедневие, всеки ден едно и също. Няма промяна, динамика, живот. Но защо? Защо позволяваме това да се случи? Идва етап от живота, в който хората без да искат определят пътя си. Избират си една пътека и тръгват по нея. Цял живот. Всекидневно се сблъскват с трудности ...

Магично дете си беше тази Магда! Човек, като я видеше, му се искаше да я гушне и да целуне трапчинките, които и при най-беглата усмивка бързаха да се появят на бузките й! Родителите й не можеха да се нарадват на звездичката, която бяха създали и само баба Цвета се правеше на строга, сигурно защото б ...

II.
Виорел
Всички ми казваха, че е вещица. Виждали я да прави неща, които не били присъщи за едно нормално и порядъчно момиче от нашето общество. Но аз не исках да повярвам в това. Мислих, че просто я клеветят, защото хората имаха навика често да правят това. Но не бях прав... Защото аз самият накра ...

С гальовност
Аз слушам твоя глас и твоите думи.
Горя в ласките на нежността.
Горя от думите на твоя глас гальовен.
И вярата тъй силно завладява ...

Бяла, спретната къщурка,
с бежанци отпред.
Тука Меркел с милувка
ме прецака най- напред.
Тука, под липите стари ...

Не ми трябва
безметежно битие.
Буря в живота си търся.
Силата си нека да покаже.
Тътен от Балкана, ...

За кой ли път се аз изказвам,
че ходенето ни не е във крак.
И за пореден път показвам,
че имам във душата тежък мрак.
Че тежко още се живее ...

На тротоара стои старият клошар,
усетил на обществото тежкия шамар.
С очи, очакващи справедливост,
гледа ни той, но нямаме милост.
Защо сме такива - нека се замислим. ...

С предизборен глъч, с обещания щедри
в червено-син-жълтав десен –
тъй лятото почна с лъжите на едро
и Господ, от туй възмутен,
изпрати потопа на бедните хора ...

Мокри улични павета,
ярка, но някак мъртва светлина.
Скитащи бездомни псета,
топлещи се от сърцето на нощта.
Изтерзани човешки сенки, ...

Моето селско училище
Стоя смирено,
като ученик,
пред първото си
селско училище... ...

Понякога най-истинският път
започва там,
където всичко свършва,
а маркировката на мислите
е повалена и изтрита ...

Съдбата
Бях се изгубила. Вървях без посока
като тихите луди. Ненормално е, знам.
Бях гладна и жадна. А не можех да ям.
И съвсем неочаквано със съдбата се сблъсках. ...