Самотата e мръсница. Самотата е скука. Не чувствам ръката си, не чувствам сърцето си. Самотaта е курва. Тишината е приятел. А защо ми е мъчно и болно?
Плачи и гледай. Бяла рокля. Пиано - черни и бели клавиши.
Просто здравей, просто - как си?
Засега само гледам, а очите ми не са насълзени от вятъра. ...

Почти е невъзможно да преборя
материалната ни суета.
Потребностите трудно ще оспоря,
преследвайки задачите в деня.
Къде отиват моите минути, ...

La usurpadora
(от сериала "Узурпаторката")
Un día llegaré
con un disfraz
Distinto el color ...

Закъсняла любов надвисна над мене,
като гръм, като буря в открито море.
Дойде и не пита, иска всичко да вземе,
какво ли остана от моето сърце.
Като малко дете отваря очи, ...

"Never Wrong"
You're never ever wrong, no you're never wrong (never wrong)
You're never ever wrong, no you're never wrong (never wrong)
You're never ever wrong, no you're never wrong (never wrong)
You're never ever wrong, no you're never wrong (never wrong) ...

Набори
"А сега накъде?"
Много пъти си беше задавал този въпрос и въпросителната се блъскаше в съзнанието му, като многократно повтаряно ехо от далечен тътен. Сега прогърмял отново, заедно с неравномерното и бързо изтрополяване на колелетата на влака по стария железопътен мост сякаш го стресна и нака ...

Скръъъъъц! Тези панти протяжни
прогнилото време пропускат едва.
Сякаш капе в тръбички дренажни
цялото болно безсмислие на деня.
Сякаш стрелките, слепени с магнити, ...

С къдриците си закачливо
лицето ми погали,
а после пламъче игриво
в очите ми запали!
Като дете на глас се смееш – ...

Имало едно време, а може би още го има, в една, за нам близка, за други далечна страна, един мъж - за едни странен, за други още по, но за себе си нормален. Роди се в град на малцина познат, но за него център на света. Добре образован, ерудиран, интелигентен, разбираше от литература, музика, кино, ф ...

I went over the world new
To search for you
But you weren't around
You were nowhere to be found
(Come and find me) ...

Защо съм тук? Аз?
Къде?
Ние
и те,
Празно ...

Лятото сякаш мина за миг
и ето - аз пак стягам се за новия подвиг.
Но защо тъй принуди ме наш'та държава
да бягам в чужбина, щом есента се задава?
И ето, аз пак сънувам странни неща ...

Обичам разходките в гората до късно. Сам, заобиколен от неизвестното, от дивотата, от живота. Има нещо, което ме кара да потръпвам, когато навлизам в гората, докато слънцето се скрива зад мен. И не, това не е някой див звяр, който ме дебне зад някой храст; чувството, което ме обзема, е носталгия. Вс ...

Озарено утро слънчево препуска,
капки свежест ефирно се отронват,
облачета бели пудрят синевата,
кашмирен допир на вятърен нюанс.
Мистичен шепот на скрити буболечки, ...

Автомобилът беше малък, но изглеждаше впечатляващо заради футуристичните си форми и ефектната боя – богата палитра от нюанси на зеленото. Жана застана до него и се заслуша в костюмирания мъж на средна възраст, който подробно ù разясняваше техническите и софтуерни параметри на машината. Макар че влад ...

— Тихо, проклетии! Днес съм в настроение и ще ви разкажа приказка:
Някога, много отдавна, страшният Хадес се влюбил. С хитрост подмамил младата и стройна Персефона, отворил земята под краката ѝ, а в подземното царство я взел за жена. Деметра, демек новата му тъща и богиня на плодородието, потънала в ...

Рискувам да обичам...
Най- щастливите и силни сърца,
не са тези, които никога не се били наранявани...
Те са тези, които са се осмелили да обичат,
с риск да бъдат унижени или да страдат, ...

Там две люти чушлета
гърчат се и се перчат.
Подскачат, като петлета,
но продължават да горат.
Знаят си добре номерата, ...

Стара къща от старо коляно
родословно – два века назад
и пътека, в която да хвана
в коловоза отминал мой свят.
Да ме води през сипеи стръмни ...

на Tsvetelina Dimitrova
Животът е изящен, вещ резбар –
дълбае сухи бръчки по лицето.
От този калпав свят е – знам! – по-стар
стремежът ни да литнем към небето. ...

Сянката примамваше всяка твар да се спотаи под снагата ù. Шумен фон от стъпки запълваше въздуха, сенки от всякаква разновидност се преплитаха ли танцуваха тихо и безмълвно. Единствено два силуета се различаваха от тълпата. Пътищата им щяха да се вплетат. Тя - чиста като сълзата на окастрена овошка, ...

Тече реката на живота в бетонирано корито,
влачи времето из тиня, да достигне робско сито.
На брега и алчен бей, рие жадно без насита,
дири да пресее той, време чуждо за засита.
Чужди камъни да вади, да трупа в своята градина, ...

През утрините
в миг преди да се пробудя
сънувам думите ти неизказани
и всички ненаписани писма.
В очите ти сънувам как се губя ...

Това се случи отдавна. Още в онези смутни времена, когато българският народ беше под валстта на османлиите.
Беше тиха прохладна пролетна вечер. Дунавът тихо подплиснуваше по коритото си. Той, като че ли не искаше да прекъсне песента на птичките, които току-що бяха пристигнали от топлите страни и чур ...

Ти виждала ли си в морето,
в океана, някога цунами,
такива имам във сърцето
любов и обич към жена ми!
Ти виждала ли си Земята, ...

I’m not used to talking to big crowds. Not even like medium or smaller ones. The only time I’m comfortable speaking in front of a lot of people is when I’m home and they are all imaginary. Heck, you could be imaginary for all I know. Because I feel pretty comfy in here.
…
Ever seen a girl with that ...

Когато небето прегърне нощта и звездите танцуват,
когато луната изплува от мрака, а той я целува,
вятър когато повее и клоните тихо зашепнат,
тогава на пръсти ще дойда при тебе, любими, бездомна!
Ти ще ме чакаш на прага, с поглед зареян в небето, ...

Когато замислена гледам нагоре,
Луната се усмихва загадъчно.
"Има нещо в теб - казва ми -
... което само той разбира."
А аз те отцеждам ...

Целунете децата си за лека нощ. Прочетете им приказка. Подарете шоколад на приятел. Или храна на бездомник. Разчистете стаята си. Бюрото, натъпкано с ненужни вещи. И живота - от токсични хора. Завий любимия човек, когато му стане студено. Прегърни го. Лека целувка по челото, страстна по устните, спл ...

Прегръщай ме
сега, за Бога!
Целувай ме за щяло и нещяло.
Макар без теб
че аз не мога, ...

Взеха ти горите и реките.
Взеха твоите макови поля.
Зейнаха до кръв котловините.
Пуста стене Дунав-равнина.
Скършиха комините ти топли. ...

Хора в мизерия живеят
заради вас, некадърни политици,
и продължават да немеят:
"Как ни измамихте, мръсници?"
Нивга няма да ви простя, ...

Животът, подобно на замък от пясък,
срива се все някога – с гръм и с трясък.
А ти градил си, надеждата хранил.
От морето, от вятъра своето бранил.
Жестоки, обаче, безмилостни те ...

"Всяко нещо струва друго нещо"
А.А.Милн
Готов ли си цената да платиш,
за да прегърнеш мечтата.
Пътят трънлив, току виж - ...

Бродя сам в пустиня -
тя изобщо не е синя.
Пясъците хващат ми краката
и потъвам в самотата.