Горестният ми вик
разкъса тишината.
Вдигнах ръце към небето
и помолих земята
да те върнат при мен. ...

ПЪКЪЛ VII
– … удобен е столът ти. Не бях седял в нещо по-меко от години, но – слепецът не доизказа мисълта си и сякаш оглеждаше обстановката в уютната дневна с угасналите си очи – опасявам се, че ще го умириша.
– Може да се изкъпеш, този тук ще ти помогне в банята – Йерихон кимва на Руфим и наистина ...

Желаната любов не се забравя.
Не стихва пламъкът и винаги гори.
Огромни рани във сърца оставя.
Събаря мостове, изгражда планини.
Тя има вкус на бистър горски извор. ...

Какво да напиша за плътния мрак,
когато възпяват го всички,
не знаят, че с мисъл създават батак,
а после ридаят самички.
Какво да напиша, когато сами, ...

Братя Юзеирови –
сигурно ни би ме впечатлила тази фамилия, ако преди години клиент не поръча някакъв диск, който трябваше да осигуря – в такива случаи записвам заглавие на поръчката, депозирана сума и име.
След години разбирам от медиите, че при мен ежемесечно е спирал по-малкият брат - Юзеир. Този ...

Още помня колко силно ме прегърна,
миналото лято, когато ме видя
и как към теб аз бързо се затичах,
без да се огледам даже за кола....
И как всичко беше толкова красиво ...

- Знаеш ли, аз вече приближавам края усещам го, някога баба ми казваше, че тези неща се усещат, но преди да напусна този свят държа да знаеш нещо.
- Моля те, бабо, не говори така, това са глупости!
- Стига си плакала, слушай ме като ти говоря, ти майка си и баща си недей слуша толкоз. Зная аз какво ...

Замесен бях в онези нощви
и втасвах, под месалите, брашнян,
да бъда хлябът по Велики пости
на красотата – пленникът пиян.
Дали от дъхавата питка ...

Щрихи с думи
Скитах в утрото - без план.
Подмина ме изгубеното време.
Старик един - останал сам,
на пейката се мъчеше да дреме. ...

Нима вечно трябва да търся себе си
измежду листите, изплескани с мастилото на скърби и радости?
Колко да се боря, за да не падна и да не бъда премазана
от злобната умора на хората,
забравили да се опитват? ...

Винаги съм искал да бъда войник.
Нямам чин и униформа, нито оръжие.
Но ето на война съм, само моя собствена.
В битка съм срещу много хора,
неразбрани и лишени от първични чувства, ...

Прости, че беше лош
твоят стар Гаврош.
И пише тъпи есемеси,
а не бива да се меси.
Без разум бе останал ...

ДУМИТЕ ти нека овехтеят
като ВÈТХИЯ и НОВИЯ ЗАВЕТ
и като слънца в сърца да греят
. . .
а от всесъгрèтите от теб - ...

Събуждане
Само ти съзря нещо във мен.
И след дългия сън ме събуди,
когато в дъжда, окрилен,
за живот сетивата възбуди. ...

От какво се така оплаквам, кажи ми!
Толкова много получих от семейството.
Избегнах случайно тежките режими.
По-добре от мен познават лакейството.
Не е нужно на опашките да се редя ...

Две учителки, колежки,
всяка сутрин с мен пътуват
във ръце със чанти тежки,
на децата да слугуват!
Селото не е далече, ...

ОПИЯНЕНИЕ
Опиянена съм от теб самия,
от твоите устни искам да пия,
отмаляла без дъх да оставам,
но извора да не пресушавам. ...

Пазарна икономика
Да достигнат върха,
нашите родни тарикати,
душите си давят в греха
под егидата на гилдии познати. ...

Черна, малка, пресметлива,
работата ми отива.
Бързам да се прибера
с тежък камък на гърба.
Във задачки и тревоги, ...

В скритите воали на нощта,
неуморно времето изтича,
осени ме пролетна мечта
да се събудя от зимния си сън.
Разкъсвам лепнещия мрак ...

Не спирай да бродираш, не вдигай очи нагоре,
Не спирай, не поглеждай към зимния прозорец,
Бродирай, не поглеждай към пътеката, към двора,
Не вдигай очи от цветните конци, ший без умора.
Не спирай да слушаш как будилникът тиктака, ...

Ели стана както обикновено, около девет сутринта, прозя се и на пръсти отиде до кухнята да си направи кафе.Останалите още спяха, по-големият и брат и малката и сестричка.Хапна от любимите кифлички, които нейната майка с такава охота правеше и поиска отново да се върне в леглото. Но сякаш нещо я задъ ...

Хищници
Хищници! Навсякъде.
Събличат те. После те разкъсват.
Играят си. И те целуват.
Мачкат те. После те докосват. ...

Ирина беше единствено дете в семейството, добра и кротка. Отрасна в малък провинциален град. С удоволствие помагаше на родителите си. Беше добра ученичка и с отличие завърши средното си образование. Искаше да следва медицина, но така се случи, че баща й загина при нелепа трудова злополука. Платиха и ...

Загуби ли лилави хризантеми?
Виж, вятър гони те по калните петна.
Не чуват- глухи са и неми,
прелитащите есенни листа.
Забравил си подаръка за мен, ...

Срещал ли си птица с прекършени криле? Чудел ли си се какво се случва с нея, след като вече не може да лети? А какво ли й се е случило? Дали ще оцелее? Какво ще прави сега? Дали ще изчезне като много други ранени птици или ще се бори, въобразявайки си, че някой ден отново ще може да полети? Е, отгов ...

В утрините мои снежно тихи,
когато само булевардите шумят
и вятърът в косите ми игрив е,
доизкачвам бавно моя скат.
Още малко. Върхът е близо ...

Като миг
Младост !
Красота и дързост !
Вечно жива !
Понякога кратка като миг. ...

botyo
---------------------------
---------------------------
Как искам ти да бъдеш все така красива
и да подскача моето сърце, ...

Под смокиня, Гаутама, коленете го болят,
петдесети ден чакайки да се пробуди!
Нирвана, просветление, хайде да благоволят,
че вените и те са зверската подути!
Мантра, дишане, дири истината с двоен зов, ...

Нелогично някак си...
В ония дни, когато всичко
бе светло, весело начало,
когато вярвах, че едничко
от мен се иска – да съм цяла, ...

Тежи ми... Тука, вътре ми тежи.
И нищо, че са горди раменете.
Познаваш ли ме? Може би. Кажи,
умееш ли да вникваш в редовете?
Умееш ли дълбоко да четеш? ...

Хочу плед, со звездами, побыть одну.
И кружку чая... Можно с бергамотом?
Хочу субботу, укутанную в тишину
и книги старые (они всегда же рядом)
Хочу ходить в заштопанной футболке, ...

Потъвам във блатото мръсно
и няма от мене следа.
За въздуха вече е късно-
разпъна ме той на греда.
Към дъното аз се насочвам ...

Козирог тя е, що пътя ми тъй прекоси,
сдържана — пламък под скреж — със очи на вълшебник.
Сладостен трепет излъчват пшенични коси,
в миг завладяла ме, взе ми покоя душевен.
Малката фигурка в дланите да приютя ...

Не че ме обичаше, нали?
Не че нямаше живот
без мен.
Твоето бе просто
луда страст, която ...

Надвечер
Прозореца на моята квартира,
към залеза протягаше ръце,
през него гледах как Деня умира
и се показва Нощното лице... ...