I am the canvas,
the canvas to the heart
A master painter, blind,
yet peerless in his art
You are the sandglass, ...

Женски свят
Две души живеят в мене -
тъмно, светло... Кръговрат.
Може би така е редно
да бъде в женския ми свят? ...

Знаеш ли, не се разказва мракът,
в който приказката плаче
Идиотско е. Уродлив разказвачът
накъса думите и ги изграчи.
И после, как да ти разкажа тъмнина ...

Ако стъпките ми виждаш
по жаравата гореща,
ако вятърът издава моите слова,
нека този дълъг танц за теб е,
мила моя вечерна звезда, ...

Приятели
Изцедихте ме като лимон, “приятели” мои.
Давах, не вземах, хиляди рискове поемах.
А вие се грижехте само за ползите свои.
Мачкахте, тъпкахте, не ви ли бе срам? ...

Да бъда - искам
Искам да бъда твоята сълза,
в твоя смях да се разливам,
като капчица дъждовна да пълзя,
от слънцето лицето ти да скривам. ...

Нещо става тука
на вратата някой чука
на мен пък не ми пука
ровя се във Фейсбука.
А пък оня още чука ...

Една гугутка загугука
на отсрещното дърво
и детството ми дойде тука,
надникна в мен с едно око...
Аз раснах в село със гугутки, ...

I
Влакът набираше скорост и с всяка изминала секунда, селото на Христина ставаше по- малко, докато накрая съвсем се изгуби от погледа и. Нямаше връщане назад. Нямаше и при кой да се върне. Предния ден, погребаха майка и, и само спомена за това, напълни красивите и изумрудени очи със сълзи. Сега сест ...

Дъждът спря, дъга блести -
от лъчите сияят небеса.
И толкова хубава си ти
и пълна с вълшебни чудеса.
Но сам ще остана аз ...

На зазоряване убивам залеза
помагаш ми
На зазоряване рисувам ябълки
а ти изяждаш ги
На зазаоряване съм Ева ...

Малка птичка лекокрила
в храсталаци се е скрила
и изпява птичи трели
за сърца да чуят спрели.
Всеки звук сърце докосва ...

Понякога
Имаше един хълм, посипан с треволяци,
свобода, намокрена със лунен прах,
стъпка, озвучена от затишието
на логиката. ...

МОЕ ЛЯТО
Мое лято, отново дойде!
Аз те чаках, спасил топлината
във едно непорасло дете
и представа за вятър в платната. ...

Припомнù ми защо те обичах!
Да не забравя – пак ми припомни!
Нощта, с която се обличах,
и утрото, което ми вмени...
Аз нямах светлина, бях тъмна – ...

Допамин
Тиктака времето, изсечено
в зъбчати механизми.
Секунди, още необлечени,
усмихват се и се изнизват. ...

- Няма дявол, по дяволите! Няма! Никога не е имало и не ще има.. Запомни от мен и си го набий в невежата тиква. За 40 години съм разбрал, че няма дявол! Н-Я-М-А! Всъщност има! Майка ти! Майка ти е жив дявол и който го отрича, съм готов да му смачкам мутрата, да я изсуша и да я закача на стената. Огл ...

ТВОРЕЦЪТ
Творецът седеше на престола
и размишляваше.
/Писма от Земята – Марк Твен/
Творецът ми даде душа, ...

Вече цяла седмица моята приятелка леля Мита не се е мяркала пред очите ми.Тоя факт ме сащиса и ме хвърли в тревожно недоумение. Бях решила вече да я търся отчаяно първо у дома й, а после-навсякъде другаде когато тая сутрин някой зазвъня отдолу на входа като на пожар. Едва успях на домофона да разпоз ...

Как искам мислите ти да уловя,
като с паяжина нежна пеперуда,
или като хищник жертвата в нощта.
Как искам чувствата ти да усетя,
като след топъл летен дъжд - дъга, ...

стихът едничък
левитира и храна
е на всемира

Понякога си път във моя ден.
Понякога си пейка за отмора.
Понякога си песенен рефрен -
една усмивка сред море от хора.
Понякога те търся като свещ - ...

Познавах аз един заварчик бледен.
Невежеството не му беше цел.
Ала притиснат от заварките поредни
в безумието стана доста смел.
Не му и пукаше, че всеки ще го жали. ...

Болка
Съмняват се
когато се разсъмват в теб
и сред съмненията си залязват
Събират с труд и пот ...

Когато влезеш в Катедрала...
Когато влезеш в катедрала
и спреш до чудотворни мощи,
за малко помисли тогава
(преди да се прекръстиш още!) ...

***
Тъжна радост любов невъзможна краси.
Нима любов е двама да са разделени?
Път страшен пропаст между тях зарича,
знаейки, че на гибел ги обрича. ...

ПИСМО ДО ПОИСКВАНЕ
Здравей, приятелю!
Пиша ти това писмо да поискване, защото не знам къде си. Ти замина в чужбина да търсиш по-добър живот. Така и не се обади. Дано си се устроил и изучил децата си. Те говорят ли още български? Не знам в каква къща живееш и каква кола караш. Не знам дали още помниш ...

Условието да обичаш е да си бил обичан. Някога там или винаги....
Единственото което умееше беше да обича. Не с онази опустошаващата любов не и с тази като тих топъл дъждец. Любовта и беше топла, даже гореща но не изпепеляваща. Не изискваше от теб да гориш като факла и не търсеше отговор на любовта ...

"Здравей! Как си? Ох, извини ме! Инерция. Може би трябваше да попитам, къде си? С кого си? Аз... такова, не че не знам, ама не съм сигурен. Чул съм, че има такива места, за които приживе човек няма как да знае. И все пак... то какво ли не говорят хората. Само дай повод и виж после какво става. Измис ...

СВАТОВНИЦА
Ще речете, „какво е туй допотопно заглавие, какви са тези архаизми” и ще сте прави, щото в ерата на „Фейсбук”, „Туйтър”, „Линкед-ин” и хилядите сайтове за запознанства, да реши да се ползва от сватовница, може само една такава скромна и благонравна женица, като моята комшийка, Тошка.
„Доб ...

С ТЕБ
Със леки стъпки, бавно, безпогрешно,
усмивка внесе в моя тъжен ден,
не обеща, че ще ни бъде лесно,
но каза ми, че винаги ще си до мен! ...

.... Завръщане
/... към Мрака/
Зад себе си крих се - зад Кръста дори.
И цялата свих се – таралеж без бодли
С мъглите завих се, но зъзнех – уви! ...

Ден обикновен
Слънчо блесва с нежен взор
от небесния простор
и събужда в утринта
всичко живо по света. ...