Морето и океана сближиха ни двама. С теб сме щастливи и няма измама! На този кораб опознах любовта. Но, пред очите ни няма земя! И те питам любов: -Докога?
Нима така ще свърши живота... Под звездите и синята луна. Забравени от всички! Корабът плава. Дали пък не е тръгнал към ада?...

Имаме толкова много –
имаме с теб любовта си!
Тя е искрица от Бога,
носим я с тебе в кръвта си!
Имаме всичко, любима! ...

Аз съм белият гардероб
Зад вратата
Най-тихите ти ноти
Облачният сън
Събуден ...

Последната капка съм
от поройния летен дъжд
не бягай, остави я, нека
те покрие със любов.
Последната капка съм ...

За теб отново пиша,
за теб отново аз.
За теб и въздухът диша,
за теб мисля в този час.
За теб живота си давам, ...

Веднъж прошепнах на един комар:
- Литни при моята любов - Амар!
Кацни на белоснежната ѝ шия!
Забий хоботчето си - целуни я!
С каква любов, ...

Оставям я
с нея не ми се говори
нея оставям я да звучи
вечната стара история
шлагер във всички очи ...

от утре „Р“`ъ-то ще разхлажда
за осем месеца напред
сърцата
и нека отсега подклажда
на миговете сетне ...

Самотна кукувица странно отброява
чертичките на избледнялото ми време.
Един последен славей днес запява.
Живее в него кукумявка на Минерва.
В безбрежия небрежно съм захвърлен - ...

Какво е всъщност доброта?
Усмивка чиста в тъмнината,
подадена без злост ръка,
слова не чакащи отплата.
Жест малък, но за друг значим ...

И тогава пред теб бяха пътища бели,
но остана да бъдеш принцеса до мен.
А очите ти жадни не бяха видели
и частица от свят към добро променен.
И с какво съм заслужил аз твоята щедрост, ...

Върви изправен! И мълчи.
Натежава въздуха на дните
и сякаш всичко клетвено тежи,
какво са без мечтите ти очите,
с ръка върху сърцето си кажи? ...

Болката се крие в очите.
Не обича да говори.
С вятъра се бори,
плува по вълните.
Личи си, че я има! ...

Очакване, в предчувствие облечено,
изгрева сънуваше на близко сбъдване,
но светъл лик, на който бе обречено,
зад облак скриваше се в точката разсъмване.
Днес утрото е ясно! – Ти се върна; ...

- Извинете, мога ли да стигна от тук до хотел "Бяло злато шест" без да излизам?
- Не - отговори той и продължи да си върши работата.
Май всички лунни хора са грубияни. Надявах се, че някой от тунелите отсреща може да ме изведе при хотела, но резкият му и студен отговор изпари всякакви надежди.
- Не ...

тя е тиха
послушна
добра дъщеря
никога не пречи
не задава въпроси ...

Бяло
Във едно са се слели
всички видими багри.
Кратък миг от безвремие,
застинало в стопкадри. ...

Аре стига, бе! - 11
Както и да е!
Наближих болничната стая и тъкмо да влезна вътре дочувам:
– Госпожа... госпожа, моля за вниманието Ви!
Обърнах се и видях един мъж да ме приближава. Бе облечен в сив костюм. Кафявата му вратовръзка – въобще не се връзваше нито на сивото сако, нито на жълтеникавата м ...

В общи линии - никаква мистерия,
писмо от обаятелен, добър познат.
Дори не знам защо така треперя,
нима отварям неизследван свят?!
Е, май съвсем наред изглежда си! ...

Дефинитивния надпис, или просто "Господи, защо не си получих обещаната вафла???" - от мен, Антон Дамянов.
(до голяма степен поток от мисли в рамките на известно време, потенциално недовършено предсмъртно писмо и автобиография на константата в моята психика)
__________________________________________ ...

PRAYER
When I wake up in my cold lonely bed
I’m searching for your tender skin
And I scroll my thoughts in my head...
Oh, please God, tell me: "Is this a sin?!" ...

Ценност
Разпилените дни,
прахосаният ми живот
като динени кори,
като оглозган плод ...

Виждам, че мнозина са загрижени, неверни.
И във въпросително море се давят:
"Боже!... Ако се продъни и зачерни
Европейският съюз, тогава
кой ще ни огрява и оправя?"... ...

В Европа, нашия дом,
обсъжда се либерален Содом -
кръвосмешения ще се обмислят
(тия хора въобще дали мислят)...
Ще има ли Европа срам, достойнство, чест, ...

55
Есента, във вихрен водовърт,
дървото на Живота бясно брули...
Рано е за среща с тебе - Смърт,
но късно за въздушните ми кули! ...

Изпратих деня си във залез страхотен.
Отключих дома си и в него - самотен,
се слях със стените в черупково цяло
под живата тежест на мъжкото тяло.
А вятърът свири навън на фуния ...

Пред къщата на Яворов е тихо.
Тролеят само имитира шум.
Безпаметно е времето и лихо -
не е достойно даже за куршум.
За онзи тежък къс олово сиво, ...

Когато нощем тихо пристъпваш във мрака,
аз чувам твоя стих седефено бял.
Когато се моля, стиснала силно на съдбата ръката,
отново искам да вярвам, че си ме разбрал.
Бях преди десет години усмивка на твоето лице, ...

Когато ангел каже "не"
насън поискаш ли небето,
напразно даже по морето
вървял би ти на колене.
Тежи на твойте рамене ...

Реалност
По лунната пътека
вървят мечти
денем слънчевият вятър
ги отвява ...

Накратко в болницата
Два дена съм на докторите във ръцете.
Дойдох да ми изрежат "базоцелулар",
затуй за малко аз напъдих стиховете.
дойдох за здравето си, на пазар. ...

Една душа
Една душа с хиляди въпроси
до безкрайност ще се скита.
Тихите ù стъпки ще се носят.
Ти позна ли я? Подай ръка!... ...

ПРИКАЗКА ЗА ПРИНЦЕСА СИНЕОКА И ЖАБА ПЪСТРООКА
Живеел нявга един крастав жабок. По цели дни той плувал и подскачал сред бистрия поток. И скок-подскок, покрай вира дълбок, краставий жабок съзря в далечината на гората принцеса непозната, поседнала сред тревата, да вдишва аромата на цветята в гората.
Та ...

Какво е Любов? Когато я няма,
изгубена някъде, незнайно къде.
Мъчим да срещнем любовта си голяма,
на края се чудим сега накъде?
Какво е Любов? Когато не топли, ...

Откривам се във сянката си вечно,
сгушена на топло в тъмнината...
Родих те снощи, беше твърде късно,
за да те повия във отплата...
Вдишвам те с надеждата си сутрин - ...