Прощавайте, не вярвам аз
в суетната, модерна Коледа!...
Не чакам вече Дядо Мраз.
И за подаръци не моля...
Напразен беше моят глас - ...

Един усмихнат лист
от клона се отрони.
Пое си дъх
и виж -
сърцето се отвори. ...

Отдавна в приказки не вярвам,
вярвам във поуката след тях,
когато истината ù ме парва
сред мечти, превърнали се в прах.
Принцесата отдавна се събуди, ...

Заспах тихо на прозореца, но после изведнъж се събудих.
Беше студено и някак екливо-безмълвно. Не беше точно ти. Може би споменът, несъществуващото минало, наситено с нюансите ти, ме изтръгна от съня. Обърнах глава, очаквайки да зърна прелестните ти стоманени очи, но там беше само едно смътно отраже ...

Любов ли е?! Любов - отчаяние!
Когато в очите парят сълзи...
Любов ли е или тежко страдание,
когато в душата се стелят мъгли?!
Любов ли е?! Любов - оправдание! ...

ТИ И АЗ
Ти - прекрасник лъчезарен,
Аз - момичето на любовта
Срещаме се в час омаен...
Аз съм ти и ти си аз... ...

Винаги щом си близо до мен
Винаги щом си близо до мен,
щастливи струни пеят в моето сърце.
Топъл огън в душата ми гори цял ден
и лъчите нежно галят моето лице. ...

Искам да бъда вятъра южен
да се крия в косите ти всеки ден.
Ще усетиш мирис теменужен
и докоснеш огън необикновен.
Искам да събудя със усмивка ...

Слънцето се показа за момент иззад натежалите от сняг сивкави облаци, сякаш искаше със закачливите си лъчи да поразведри намусения Стоян, който крачеше с неуверена крачка към селото, стиснал в загрубялата си длан половинлитровата пластмасова бутилка, която му правеше компания от сутринта.
Стоян не б ...

ЗА ТЪЖНИТЕ ПОЕТИ
Какво ли се случва с онези поети,
които са тъжни и все неразбрани?
Които все чакат в сърцето да светне
и лутат се вечно из думи и драми? ...

Тук Темида отглежда децата си.
Тук влияят физични закони.
Този храм днес подпира Земята
върху осем изящни колони.
Младостта тук - умишлено трайна, ...

Пак тази тъга... изнемогвам от болка,
самотата във гърлото пари,
разкъсва ме мъката, сълзите напират,
кога ли ще свърши... кога ли?
И как да съм силна, когато те няма, ...

Животът ми се разделя на две части. Преди Него - безличност, но и спокойствие. След Него - бури и природни бедствия.
Имах проблемно семейство. Така де, не обичах много, много мъжете. От дете имах проблеми с общуването с връстниците ми, но все пак се чувствах добре. Изключете онези побъркващи истерич ...

There is no now, no present.
Time is but a notion, fiction.
Only change persists eternal.
Only motion ever lasts.
Existence shifting in-between ...

Две думи в мен се отпечатват,
но щом боли какъв е смисъла от тях?
Ако така останат неизречени...
дали пък ще изчезнат във нощта?
А искам свобода, ...

Свещенна е на папата ръката,
защото го погали по главата.
Днес папата не мие свойте пръсти,
а само с тях неистово се кръсти.
Щастлив като мома във брачно ложе, ...

Животът ти е полусън,
умееш да се излежаваш.
Прозяваш се - и аз не съм,
това, което всеки би забравил.
Решаваш - "Утре ще се променя!", ...

на северния
плаж на Кѝтен няма го -
отнèт е кèят -
и крайбрежните скалѝ
в съчувствие немèят

Акростих
Най-обичам тръпките от Млечната звездна пътека.
И морето обичам. Най-вече вълните – идея гърбата.
Както и чудеса да глезят душата ми мека…
И всичко това – подир теб и децата.

Гарванът
Посветено на Едгар По
В мрака на моя сън среднощен
гарванът нахлу със порив мощен.
И като в поемата на По ...

Епиграми № 12
1 От векове
Тук всеки търси далавера,
и тича чуждо да краде...
О, и това не е от вчера, ...

От аквариума жив го взех
и кръв му пуснах на шарана.
С остър нож корема му превзех
и му прорязах дълга рана.
Със позната плънка за пълнеж, ...

Плачат мислите ми в мрака,
стене тъжното легло.
Аз те чакам. Чакам, чакам...
Eла, на мойто опело.

Съпружеско откровение
Уморих се вече да те мразя,
злоба да попива моят ум,
гняв да ме облива на талази
и като в законите на Крум ...

Мразя как бързо опаковаш багажа,
така прилежно, че да затиснеш
всички спомени и минали времена.
И слагаш всичко, и нищо.
Не пишеш върху него имена. ...

Сякаш сме обречени на самота
и двамата горим във този огън.
Слушам, като в сън е песента
и сълзите си да спра не мога.
И това е истинският стих ...

Толкова думи преглътнати
дълбоко в сърцето заключих.
Толкова спомени върнати
в мислите пак си пробудих.
Толкова обич събирана... ...

Между Редовете
За дрехите които обличаме.
За думите които изричаме.
За клетвите в които се вричаме.
За сълзите които изплакваме. ...

Горещи точки
във горещите глави,
майдан на жълти плочки
щом „американски враг”
се появи. ...

Днес си глобен
Днес си глобен
с още един ден.
Какво ще правя?
Не ща да забравя... ...

СПОДЕЛЕНО С ЛЮБОВ
На Д.П.
Покани ме на танц...
Донеси ми цветя...
Пожелай ме гальовно... ...

Поглеждам все така
загрижен към небето –
на спусъка – ръка,
пред облачна вендета.
Прозрачното платно, ...

След празника
Той... празникът мина.
Пиян съм от снощи.
Но какво толкова е станало с мен?
Ще изпия един или два аналгина... ...

На заспиване
Със погледа към празното легло,
ме стяга в ляво, болката позната.
Не се събличам. Лампите гася.
И като скитник лягам на земята. ...

Сготвил седемстотин манджи,
той си прави сам реклама
от Пирина чак до Странджа
с епос, лирика и драма!
Мърльоан Лижепръстев ...

Нежна струна в нощта зазвъня.
Кой така виртуозно засвири?
Може би от далечна звезда
ангел бял долетял е ефирен
да изпее ми сам песента - ...

Престани да обясняваш с ръце,
и да завършваш с въздишки.
Как си се губила в нощите
и не си намерила утрините.
На другият бряг си вече, ...