Той взе сметката за тока, разгледа я и побесня. Отиде в кухнята при жена си, която готвеше. Шумът на пуснатия ширм го вбеси – това добавяше още пари към сметката за ток другия месец.
-Виж!
Тя се стресна щом го видя. Зпочна да трепери, знаеше какво ще последва.
-Аз, не, аз...!
-Колко пъти ти казвам д ...

Твоят изгрев
Всеки изгрев ме изпепелява,
както залезът в мен червен.
До сажди плаче, сълзите алени не съхнат,
защото си далеч, защото ти не си до мен. ...

Аз не тъжа или поне не го правя пред теб. Ако плача го правя тайно, да не разбереш болката ми, мъката ми правя го далеч ,за да не скърби твоето сърце. Правя го скришум, защото съм жена ,защото съм силна или поне така трябва. Аз съм силна, защото епохата така изисква, когато сълзите поправят пътя си ...

Опустява бавно твоя хоризонт
и птиците отдавна отлетяха.
Ти казваш, че е мрачния сезон,
а песните ти някак оглушаха.
Беше жарко огънче в нощта, ...

Човече, ти бъди мъж и бъди честен,
проблемът не с криене ще се реши!
Вярно, пътят към доброто не е лесен,
но кажи истината, тъй злото се руши!
Много политици алчно парите родни лапат, ...

Трудни времена.
Трудни хора.
Не ме пожали ористта.
Налегна ме умора.
Уморих се от безпътни ...

На последна инстанция!?
Как ли, предсмъртните дни "изглеждат",
Накъде ли, вътрешните ни очи поглеждат?
Дали към светското.. или към небесното,
покаяние, прошка и надежда му е чудесното! ...

На другата сутрин, Марина търкаше сънливо очи и сложи самуна, сиренето, сланината, чушките и доматите на паралията. Седеше на трикракото столче и чакаше брат си. Майка й шеташе тихо из двора. Симо се появи на вратата, разкърши рамене и седна.
- Добро утро, Маре.
- Добро утро, бате.
- Изгладнял съм к ...

Всеки, който с дума, или жест
те е накарал да се вгледаш в себе си
да се преосмислиш и прозреш,
да победиш изцяло страховете си...
Да излезеш и да заявиш ...

Не всеки има своя книга.
Всяка бърза и търси си човека.

Театър "Свят" с прогнилите си и жално проскърцващи дъски на някога славната сцена. Сцена събирала пред себе си голямата Софийска публика, ставаща на крака и бурно аплодираща, викаща на бис. Някакви стари лаври, някогашна позабледняла слава. Прашни костюми и ъгли с необезпокоявани паяжини, раздран ки ...

"Последна песен"
Недей тъгува ти за мен,
поех по пътища безкрайни.
Но с теб ще бъда, знай, докрай,
докато спомени времето не изтрие с печалния си край. ...

на жена ми
Смехът ти- лунен лъч
с който ме събуди!
Бяхме много млади,
бяхме адски луди... ...

Кукувица кука,
a в реката –
щука.
Зелена е гората.
Кумчо Вълчо ...

За да има… кой да псува,
българинът търси враг:
Путин, Байдън и… Урсула,
и съседът му… бунак!
Псува… Кирчо и Василев, ...

Не ме погребвайте
преди да съм живял,
не ме забравяйте
преди да съм ви дал
една прашелинка спомен ...

Уморих се от урагана на чувствата,
от безкрайните бури, бушуващи в мен,
от листопада на мечтите си изгубени,
отронващи се от живота ден след ден.
Сега търся изворите хладни на надеждата, ...

Сутрин се събуждам уморена от сънища
за по-добър свят и хора – човеци,
за чист въздух и градини в лилаво,
пълни с усмивки и влюбени погледи...
Не искам да ставам от леглото, ...

Едва ли листа бял ще ми е нужен,
щом не зная буквите да пиша,
но искам, искам силно да извикам
и подаръка си с думи да опиша.
Голям да бъде, но не чак толкова, ...

ДЕВОЙКАТА ОТ ВАРНЕНСКИЯ ПЛАЖ
... както си вървях по плажа
във един прекрасен ден,
зърнах – честно да ви кажа,
ах! – девойка с бронзов тен. ...

ХЛЯБ ОТ ДУМИ
Не ме люля виенско колело.
Животът ми бе истинска пързалка.
В световъртеж между добро и зло
светът и мен по цял ден ме будалка. ...

РИСУНКА С ВЪГЛЕН НА АСФАЛТА
... а чайките прощален кръг извиха
за сбогом над стишеното море,
и есента до мен се кротна – тиха,
развяла жълта рокля на каре, ...

Във Виена – студ и мраз,
зимата е тъй студена!
Насред центъра съм аз.
Пея си, дори без глас.
Толкова съм окрилена, ...

Болката е само знаменател
и пътечка пряка през страха,
прегърни я като стар приятел,
тръгнал си стремглаво към студа.
Малко болка още ти остана, ...

Още щом я видя, той почувства нещо което досега му беше непознато. Буйният нрав и мъжкото му самочувствие, не го напускаха нито за миг..По една случайност тя беше с момиче, което той познаваше.
”По-лесно ще се наредят нещата.”- помисли си той и се изстреля към „мишената”. Отблизо тя беше още по-крас ...

Пожелай си нещо
и тихо мечтай,
желаеш ли нещо,
бори се до край!
Пожелай си нещо, ...

Там, между двата хълма , където стария, разнебитен път правеше остър завой и започваше буковата гора, бяха спрели два джипа.
Свечеряваше се. Няколко набити човешки фигури се забелязваха около тях.
Една, свита на кълбо , лежеше на земята.
- Кроки, кво ше го правим тоя?- запита една от фигурите, извес ...

В неделя чаках на изхода на метростанцията. Тойотата беше паркирана на буферния паркинг, чиста и свежа ,почистена в съботния ден. Термоси с кафе и студена вода, по две шоколадени вафли, букетче три невенчета с червена панделка.
- О, здравей, имам три минути до 11 часа- изчуролика гласчето на Албена ...

Линкин Парк- "Всяко зло е за добро"
(Албум "From Zero")
Имам чувство,че от сто дни съм разстроен...
Имам чувството,че от сто дни съм разстроен...
Взирам се в огледалото и търся друго лице... ...

Линкин Парк-"Освобождаване"
(Албум-"From Zero")
Все едно ми е...
Все едно ми е...
Все едно ми е... ...

СТУДЕНА СТАЯ
Автор: Любинка Донева, Р. С. Македония
Не влизай в тази мрачна стая!
Не прекрачвай познатия праг!
Не влизай в тази стая! ...

Зарекох ли се или ме зарече
съдбата ми? Не искам и да знам.
Орисниците – остарели вече,
орисали и свършило. До там.
Годините ли? Шарени мъниста, ...

Постъпката на Байдън да разреши удари с американско оръжие в сърцето на Русия e подъл номер спрямо новоизбрания президент Доналд Тръмп. Защото Тръмп обеща мирно уреждане на военния конфликт и стореното от Байдън е пряк опит за осуетяване на обещанието му. На мястото на Тръмп щях да телефонирам незаб ...

ДА ВИ ОБИЧАМ
Достойнство, доблест, доброта и чест,
коя от тези думички е слаба? –
глава веднъж не преклоних до днес
във битката убийствена за хляба. ...

Връщам се в този град след толкова години.
А сякаш беше вчера последната ни среща.
В дъното на тясната калдъръмена уличка бе домът ѝ.
Не след дълго бях там. Прозорчето на стаята ѝ не светеше.
А на балкона - изсъхнало цвете.