ДЪЖДОВНО
То бяха летни,
есенни,
зимни…
Валят сега пролени дъждове. ...

Защото е слънчево и няма мъгли
прозорец отвори сърцето.
Малката музика нощна свири
и не поглеждай лицето.
Звуци търкалят стара тъга ...

Р Е А Л Н О С Т
Нали си ти днес моята реалност –
за мен изгряла, чакана звезда,
обгърнала ме в своята сияйност
и с лъч прекарал светеща бразда. ...

Бих сложил света в краката ти.
За теб бих свалил съзвездия цели
На дявола бих продал душата си,
бих преминал всички граници и предели.
Бих те обичал безсънно,безкрайно, ...

Загубих те, за това, че не намерих смелост истината да ти кажа
и сега аз страдам, а ти си замина и заспиваш в неговите ръце....
Съжалявам, че не успях най-доброто от себе си да ти покажа,
защото ти търсеше красота, а аз притежавах само едно голямо сърце....
Ти си замина, без да ме прегърнеш и дори с ...

В гнездото
направено с любов
роди се пролетта.

"Сърцето плаче повече от очите"
От очи не капе колкото от сърце,
стекло се от него веднъж, белег от ръжда бере.
Очи плакнат се с вода,
когато за клепачите им набола се е тъга. ...

Дърпам с ръце и разтварям уста.
Движа устни с помощ на пръстите.
Хрипти пресипналото сърце и се получва,
нещо като-,,както кажеш съкровище,,.
Дон Кихот бе по-умен от мен. ...

В необятността на безкрая
достигна до мен твоят зов.
И с лъчи от любов ме омая,
за любовта ти бях ли готов?
От глупава ревност подтискан, ...

Сън не ме намира,
тишината мълчи,
самота пак ме задиря,
усещам само мрачни лъчи.
Тъмнина ме облъчва, ...

„Неподходящ момент“
Срещнах момиче прекрасно,
на външен вид - омайва,
по характер - отчайва,
но не бе ли именно това, ...

Дали сърцето е крайпътен хан?
Едва ли! Защо тогава приютява
търговци; пътници оттук оттам,
дошли без мисъл да остават?
Такива не опитвам да задържам! ...

"От шума на много хора,
от досада и умора
към съня си тръгвам и мълча.
От пера на късни птици,
от безброй висящи жици ...

Приюти ме в душата си, много те моля!
Тиха ще бъда... на пръсти ще вляза...
Ще приседна в най-тъмния ъгъл,
морна глава в ръце ще заровя.
Лека ще бъда като въздишка ...

Добре ли сте днес, унижаеми хора?...
Чудесно, спокойно ли още си спите?...
Дългът ви е чест! И достоен - позорът...
Не се тревожете! Ще лапнем парите...
Но яжте и пийте сега! Утре няма... ...

Една съдба така несподелена
Една мечта на две строшена
Една луна така далечна
Една звезда сама в небето
Една любов несподелена ...

Косите ти – вятърни мелници за въздишки
трошат обезумели мъжки погледи…
Разхождаш си душата на каишка,
завързана за глезена ти с огън…
Очите ти - две дълбоки желания в мене, ...

Ненавиждам хората, които
напразно споменават бога,
Ненавиждам хората, които
хулят си народа.
Ненавиждам хората, ...

Слънчогледи
Рисуват ми се слънчогледи!
Но търся нужната палитра.
Нюансите са много бледи.
Дали си струва да опитвам? ...

Опасно е
да ми вървиш по ръбовете,
да си играеш
с връхчетата на косата ми,
да ме следиш как мия ...

По начало не съм много наред, ама почти не ми личи. Плюс това рядко ми прищраква, а и когато ми прищрака, обикновено последиците не са кой знае какви. Дори не бия жена си. Обаче този път ми дойде твърде нанагорно и просто не можах да се въздържа. Защото ужасно мразя ненужните вещи.
Съседката от долн ...

От кръчмето се прибирах
без да криввам. Към дома.
Десет крачки и... притихнах.
Миг - неземна красота.
Крак - безкрайна магистрала, ...

Днес чезна някак си във погледа ти.
и там откривам любовта и себе си.
аз бях излязъл яростно от кожата си,
защото бившите оставиха ми белези.
Как чезна някак си във погледа ти. ...

Гласуваха с гюролтия заема за шеснадесет милиарда
и как ли не народа български свалил си вече гарда...

I don’t know where we’re going but I love the way we travel…
Забравям да дишам, когато те видя.
Забравям коя съм, къде съм, какво…
Светът се превръща в ненужен, невидим.
Забравям да дишам… Не питай защо. ...

БРОД
На Левски
През блатото на робството и злото
самият ти си брод към необята.
Не те опази Пази мост, защото ...

Във студените длани на дните
аз на зимно врабче заприличах...
И снежинки, стопени в очите,
в летни сънища нощем се стичат.
Забрави ме! Не мога да пея ...

ДВАДЕСЕТ И ПЕТИ ФЕВРУАРИ
Моля те, бъди до мен
И когато съм сломена.
Хлипам ли, ридая ли,
Аз на теб да се облегна. ...

Вече съм голям юнак,
а довчера - първолак.
Днеска знаете ли аз
уча във четвърти клас.
Бързо времето отмина ...

Доста често почнах да мечтая
да забравя всеки шарен блян.
Да не чувствам, че съм сам.
Да не зная.
Да не ме боли на всяка рима ...

Колко любов, ах, колко любов
в сърцето ми е застояла...
Ти знаеш ли, другарю,
че сигурно до гроб
да я изчерпам, аз не бих успяла ...

Никой не може да опита любовта, докато не премине през страдания...
- Вело, Вело ма, събери си мозъка дъще! Не е добра тая работа дето все след градските момчета тичаш. Лош ли е наш Михал, очите му по тебе изтекоха?! Виждам и в твоите лумват пламъци като го видиш, ама си хукнала подир тия контета.
Т ...

Малък бях и да броя се учих
днес пораснал съм, ала уви
с две плюс две така и не получих
туй, дет получават маскари.
Предприятия по сто милиона ...

Долових някакъв шепот до мен,
като хрип на дете в майчина пазва,
не успях да го чуя добре - дали бе
от вихрещия сърцето ми вятър
или шум на ронени от айсберг ледове... ...

Края
Появи се в живота ми. Дълго време чаках, дълго време се надявах, а сега?
Сега изгря в небето на моя живот, а аз дори не мога да те видя.
Животът ослепи очите ми, отне сърцето ми.
Усещах те върху себе си. Топлите ти лъчи галят изгорялата ми кожа. ...

Светът стана сив
хората безчувствени
тъжна е луната.

Като вятъра по теб ще мина
и ще ти разбъркам косата.
Ще погаля очите ти нежни
и ще те целуна по устата.
После като шал ще те обвия ...

Усетих нещо в мен как си тръгна. Изпари за секунда, трепна и сякаш времето замръзна. По-лошо дори от любов беше - ''приятелство'' в очите даже се четеше. Лоша дума не се каза, само завист приятелска се показа. Очи в очи лъжите проличават и на дългогодишното приятелство вратите му затварят.'

Беше с рокля прилепнала
и стояхме в театъра
сред десетките зрители през антракта отпред.
Недискретно прошепнати,
сякаш носени с вятъра ...

Лични дневници ІІ - „ Дали цял живот пясъчни замъци строим?”
/посветено на дъщерите ми/
- Мамоооооооооо – чувам гласчето на Мая. Първоначално силно примесено с възмущение или дори гняв, но постепенно превръщащо се единствено в хлипане - - мамо... ма... Той... той... разруши замък ми...-
Мая сочи няк ...