Животът е белот на четири ръце.
Залагам на спортменския си дух,
докато Бог раздава в крачка картите.
С Успех наужким и гаранция пършива,
играта е игра-не е сериозна, ...

За пръв път
когато ме погледна
разбрах, че си ти,
тази, с която да се срещна
съм чакал от дете почти ... ...

на стола
с отпуснатите длани
мъжът се изпарява в облак
завалява
по студено-синьото му тяло ...

Дума с отговорност голяма,
особено щом за жена се употребява.
"Любима", ще продума той,
искайки онова, което не се
нрави на вашата нежна душа... ...

На детска люлка
лекичко приседнах.
Притъмняваше след залез.
С риск да се разбия
се люшнах за последно. ...

ЧЕЛЕН ОПИТ
Едно време му викаха „прилагане на челен опит”, а сега е „проучване и усвояване на добри практики”. То, че е все едно, все е, ама не всеки го може. Поне до този извод стигнах аз, а пък ако вий мислите различно, сигурно по инакви ви са практиките. Ама по-напред, чуйте ми ги сега аргументит ...

Еволюция
Любовта ми не е вече малко момиченце
със възторжено блеснали, сини очи!
С доверчива усмивка приемащо всичко –
от безкрайни фантазии до безкрайни лъжи. ...

Стига с тая мафия в държавата!
Искаме политиците не само на думи
да гарантират ред,
но и на дело, като Крума,
да са твърди като лед! ...

Вълнуващо
приключение на сърцето-
като слънчев лъч.
Прониква през тъгата,
гони самотата. ...

Разменям шепа истини за чаша вино. Затваря залезът последната врата.
И да мълчиш, и да говориш, не е имало сълзи от клончета на плачеща върба.
Това са просто капчици за жадни птици. Разменям свободата си за стръкче обич.
Прикриват се под снежно-бяла риза най-вечните ми татуси на некролози.
Разменям ...

Тръгвам през черната угар на спомена.
Пред мене е голо, студено поле.
Небето оглежда отблясъци доменни
и тъмните сенки на черни криле.
Браздите разкрачени, чакат сеячите, ...

Отново съдбата играе си с мен –
подрежда шахматни игри.
Ту хвърля ме в лед, ту пали пожар,
А сърцето боли ли, боли...
Краде любовта ми, намигвайки зло ...

Изгубил съм контрол върху себе си, въпреки че гласът ми отново е спокоен и увереността ми се е върнала. Искам да видя този човек в краката си и вече нищо не може да ме спре.
- Ще стреляш , нали?- пита ме той и не вярва, че ще го направя. Но аз го правя. Не знам защо. Може би мразя да ме предизвикват ...

Моралът много бързо се променя.
Това, което днеска е полезно,
от утре вече може да е вредно,
и туй, което днес е позволено,
от утре може да е забранено ...

мразя слънчевите лъчи през зимата
сега е времето на снеговете
и мъглите
скучните портрети
старите книги ...

Пролетта
тича боса през калта
в стъпките и - локвички вода.
Време си е - да събуди
росната трева, ...

Китайски порцелан,
италианско вино,
френски маникюр,
американски автор,
и испанска картина. ...

Очаквана среща... дълго желана...,
тебе очаквам жадно в нощта...
Среща копняна и много мечтана,
среща за двама, а между нас - любовта...
И ето онзи пламък пак оживява, ...

Тези бедра...
- Има ли смисъл в тях?!
- О ДА –
За да не пожълтеят усмивките
на всичките ти момичета ...

Мисли
заглъхнали
страннопомръкнали
птици
отнесени ...

Да те приемам философски
и само приятелски
очите ти искри по мене да разпращат.
И да не тръпна със кръвта си цялата...
Не съм способна! ...

Бог да го прости, брат ми, като беше в първи клас, такъв плакат написа за 24-ти май. И "слъце" нарисува. Само дето после някой трябваше да добави едно грозно "н".
Та на това "слъце" се пека и аз сега.
Може би трябваше да съм по-предпазлива вчера, когато ми се обади Ханджийев. Уж стар приятел, уж гол ...

О, зимни празници, елате!
От вас очаквам топлина.
По дяволите ще изпратя
от мене дребната злина!
Аз все живея във угроза ...

Безкрайно обичам родния град
и винаги в него пак се завръщам.
Родната къща отдавна я няма.
Няма ги вече татко и мама.
Остава ми само с обич голяма ...

Гори ми от многото думи неказани,
препъната в спомени самотно боли.
От живота сме с тебе някак наказани,
леко потрепвам и питам: „Нали?”
Чувствам се много от есен дъждовно ...

НЕмилосърдието свети тази сутрин в синьо
разпръсква хладна светлина
приема образи – горчива чаша вино
изпия ли я – ще се утеша.
Ще се вгради във мен като мълчание ...

Виж, стана топло. Слънцето протяга
към мен лъчи. Познало любовта.
В очите въгленчета се разгарят.
Разливат светлина. И не болят.
Сърцето ми изпълва се със радост. ...

Текст: Румен Ченков, музика: Хайгашот Агасян, изпълнява: Жулиета Иванова

Най-странната тайна на света

Едно мое авторско парче, което се случи набързо два часа след полунощ.
Мисля, че се получи приятно за релакс и потапяне в един по-хубав свят.

Приказка за Пустинята
Понеже съм роден в Стихията
на Оня всесъздаващ Взрив,
веднъж се озовах в Пустинята
и в Космосът ѝ мълчалив... ...

Камбаната днеска пак бие тъжовно.
Защо ли припява във време лъжовно?
Земята остава с човечец по-малко.
Безспорен е факта, но пак си е жалко.
Събраните в църква и китки му носят. ...

А З С Ъ М И С Т И Н А Т А
Аз съм в капчица дъждовна,
в дъх на дума миротворна.
Аз в сълза съм от окото
и в цветенце от дървото. ...

май 2013 Румяна Славова
Самотна сива къщичка,
в бурени потънала,
чак накрай селото...
Там,под старата И стряха ...

Стой до мен. Аз не съм онова момиче,
което бягаше по цяла нощ
и си измисляше, че никой не обича,
докато подскачаха краката ù боси.
Стой до мен. Аз повече не мога ...

Имам една цигара. Онази, последната. Кашето от шкафа над хладилника. Изсъхнала е милата, като мушкатото на баба ми, която умря и нямаше вече кой да го полива. А мушкатото деяни много. На суша. Седя и я гледам (цигарата де, бабата няма как). Да те пуша ли или да скокна до магазина за още една бира? ' ...