„Природата – това съм аз.“
Пиер Рьоверди /Реверди/ – френски поет /1889-1960 г./
„Природата – това съм аз“,
със способността си
да се развивам ...

Една вълшебна лунна нощ в Океана...
Звездите тегнат каго грозд:
с ръка, аха, да ги докоснеш...
Не ти се спи и цяла нощ,
и цяла нощ да спиш не можеш... ...

Сияен беше дворът с калдъръма.
Денят се вряза - в спомена остана.
И майски бръмбар край ушите бръмна -
душата детска той отнесе гладна.
Дуварите високи още скриват ...

Последният ден
В последния ден на
тази отминаваща година
нека си спомним за
изминалите дни – ...

Прегърни мечтата,
преди да съмне
Истината...
... преди да се огледаш
в спомена ...

Случва се
Случва се да се усмихвам,
но от вътре да съм тъжна аз.
Смехът ми сутрешен да стихва,
смехът вечер, превръщащ се в плач. ...

Не можех,
да не те обичам
поне малко,
в този глупав живот.
Сърцето ми да бие лудо ...

Назад в годините поглеждам,
тръгвам по извървяната алея,
а бъдещето своето нарежда –
след миналото аз да оцелея.
Но, друго желае моето сърце, ...

Бисерите ценни
Мрак се спусна пред очите
Веч не греят към света
Те не виждат красотите
Вече само са мечта ...

Не оставай с мен,
когато свещта бавно се топи,
и восъкът тъй жално сега гори;
Не оставай мен,
когато звездите нежно чезнат ...

Самота
Самотата бавно ме убива!
Твоето мълчание боли!
Искам да си само пак щастлива,
както си била преди! ...

Последните няколко Коледи
не бях така развълнувана,
все едно непознати полети -
безразлични и сякаш сънувах ги.
Беше време, когато и аз ги обичах - ...

„В днешно време е трудно да си мъж. Някои се отказаха.
Не е лесно и да си дама. Доста дори и не опитаха.”
Прочетено в Нета
Във днешното модерно време
настъпи страшна обърквация. ...

не ми е влюбено
в тебе никак даже;
за друг не искам
да мечтая пък съвсем.
аз себе си поставям ...

Казваш ти по детски мисля, моят свят е детски,
решавам всеки мой проблем много лесно с музика и песни.
Всяка моя мисъл превръщам в изречение,
съпроводено с простичко решение.
Защо ли искаш много да говоря ...

К Ъ С Н А Е С Е Н
Слънце грее, но не топли
идва люта зима.
Никой не чуй мойте вопли
младостта отмина. ...

Когато любовта започне да боли
Когато любовта започне бавно да угасва,
когато ненадейно тръгва си от нас, уви,
тогава сякаш и сърцето тъжно гасне,
тогава почва неистово да ни горчи... ...

В мъглата гъста, зловеща
Човекът се лута, без да се сеща
какво предстои. Като овца без пастир,
изгубен, той търси своя свят ориентир,
но се сблъсква с ледната тъма, ...

Чудовище
Нещо много чупливо се гърчи и плаче
във мене. Душа ли, сърце ли – не зная.
Като насилено, смачкано малко сираче,
като Божа сълза втвърдена в безкрая, ...

Да бъдеш малък в света голям,
свил в юмруче светулка жива,
какво богатство е това, аз знам,
бих искал тайно да ви опиша.
Днес, когато мога да вървя ...

Затварям очи
и те виждам-
на Балканите гордо стоиш
малка,невзрачна, красива,
ярко блестиш с Дунав, Рила, Пирина. ...

Не сме приятели, не сме дори любими.
Със тебе изгорихме онзи праг
през който обичта да може да премине.
Не съм ти близка, а ти не си мой враг.
И пак са празници, и светят свещи. ...

Никога, не подценявай своя враг.
Всичко е обсипано във мрак.
В битките жестоки, кървави и диви.
Гонят се и викат, бели самодиви.
В очите ни свети, неугасващия пламък. ...

Не тръгвай никога на път
преди петлите да пропеят.
Не давай никого на съд
преди звездите да изгреят.
Премисляй крачката си пак, ...

Тъгуваш ти за своята любима
и търсиш срещи пак и пак...
И искаш вечно нея да я имаш,
до лудост я желаеш чак!
С мечтите си обвързваш любовта си. ...

Още от малка помня, че баба ми беше забранила да пия от водата на кладенеца.
Не питах защо, приех това като една от поредните многобройни забрани, които възрастните налагат и понеже бях послушно дете, не припарвах до кладенеца дори когато пораснах.
После, когато баба почина, реших да постегна къщата ...

Тази вечер
Теб те няма
Сам-самичък съм
И това ме кара
Да се чувствам зле ...

Магия е. За еднократно ползване.
Звездички премрежват моите очи,
но трябва да внимавам с дозата,
преди да може в мен да се вклини.
Вълшебство е. Моментно необятие. ...

ЕСЕННО ЛЯТО
Туй лято е есенно лято.
Луда пролет през него премина.
Тя пъпки и птици във ято
прибра ги за друга година. ...

Седя и си мисля,
какво е да обичаш истински.
Истинската любов каква е?
Чувствала ли съм я найстина някога?
Или всичко е било илюзия на крехката ми възраст? ...

Моята молитва
Не мога аз вече да ти бъда наместник
- добрия пастир или злия предвестник,
не мога аз вечно да горя и да страдам,
да се мъча и гния, да падам и ставам. ...

Не разбирам упоритостта, с която археолозите търсят гробове на вампири край Созопол, когато в конкурсите за красота има изобилие от прекрасни и живи екземпляри.
Ние българите сме като хлебарките. Откъдето и да ни наритат, продължаваме наВред.
Новият подбор на Бъзик Брадър - ALL SCARES... И веднага с ...

Тя е тъжно момиче. И ухае на кестени.
Спи в заключен кафез отстрани на прозореца.
Тя е пролетен дъжд. Нямат вкус страховете ù.
Не докосва земята. Не разбира и хората.
Всяка сутрин се крие по стените на чашата. ...

Приплъзвам се по тишината с черна роба
и тя издава звук на ням,
в чиито гласни струни се разсвирват ноти
на орган
във несъществуващ храм. ...

Цигара
Допушвам аз последната цигара,
димът е черен като моята душа.
И пепел тихичко изгаря,
в ръката ми болезнената самота. ...

Хей ти, пораснало дете от спомен стар, далечен избуял;
Хей ти, изстрадал млад човек, с годините внезапно опустял;
Преплетох път със теб преди и кратка бе таз наша съдбина –
невинни, млади, живи и добри – мечтаехме за мънички неща.
Животът мил бе с нас, не знаехме коварната му същина, ...

Иисус
„А Той й рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси“ (Лука 8:48)
Когато в безумната болка горях,
разпъвана бавно на кръст,
когато в свойта агония умрях, ...

Ето аз дишам ,работя ,живея!
И стихове пиша тъй както умея!
С тез думи сърцето плени ми...
Накара ме той да мечтая за пролет!
Да бъда човек се научих от него... ...