В МИГА, КОГАТО...
Най-истинската истина боли,
ако е спала свита -
зад решетка.
Сънят ù - ...

Нощ е. Пак смутен съм в тъмната стая
Лежа и гледам нагоре, затворил очи
Погледа ми – ту в тавана, ту в безкрая
И отпуснат, и задъхан – нещо в мен гори
Бушуват бури, веят ветрове студени ...

Неусетно времето минава,
а ти със мен си всеки час,
ти ме караш да се радвам,
да се смея аз на глас.
С тебе всичко е чудесно ...

Човек трябва да е добър!?
Добър, дори да чувства болка...
Защото тя... Болката,
му дава пламък, пламък -
който свети в тъмната душа. ...

Търсех истинска любов, но получавах измама!
Търсех истински живот, а потъвах в забрава!
Търсех разбиране и утеха, но останах неразбрана!

Снимка на момиче,
Послания във книга,
Двойка на картина.
В шкаф.
Това остана. ...

Умъртвява душата ти бавно,
изкривява ума ти за миг!
И към дъното падаш безславно,
гордостта пазиш с немощен вик!
Хората гледаш под лупа, ...

Водата бавно и тъжно течеше,
а до нея човекът вървеше.
Водата плачеше,
а човекът до нея все така се влачеше.
Тъй като беше прозрачна, ...

Навярно в мен ще падне пак нощта..
щом с молитва тихо ще се кръстя..
сега от болката ми иде да крещя..
че в душата ми е толкоз мръсно.
Но ще изплача, знам, последната сълза.. ...

На светлина животът щедър
даде ми светоглед ведър -
моята девойка тъй чудна
утешава ме в пътека трудна.
И тя живота ми осмисля, ...

ДЪГАТА МНОГОЦВЕТНА
В окъпаното Синьо,
Дъгата се преметна
И като панделка
го украси... ...

Кръговрат
Стене тъжно морето и залива брега,
ядно тегли го с всяка буреносна вълна.
А небето надипля в тюл мастилен тъга,
скрила с облачни порти златолика луна. ...

Животът е прекрасен
Какъв събуден, ясен ден!
Ноще мисля – що съм под небето,
за какво ли съм роден?
А утрото нашепва “Затова си – ето: ...

Обичал ли си
Обичал ли си някога до болка?
Обичал ли си страстно?
Обичал ли си така,
че да се превърнеш в тръпка, ...

БЕЗПЪТИЦА
Потресена, душата ми днес плаче...
Изсипвам пълно върху равно пак,
от него ме обвива лепкав мрак.
Край мене само болката ми крачи... ...

Докосвам старите стени,
а спомени прелитат като птици във нощта.
В изгубения свят се вглеждам,
години след това.
Животът е оставил своя отпечатък, виждам, ...

"Какъв друг дом за хората без родина,
освен краткия несигурен дом в едно човешко сърце."
Е.М.Ремарк
Вземи ме в своя дом,
домът в сърцето ти... ...

Края на Септември
Пъпка по пъпка цвете разцъфва,
пъпка по пъпка листчета отронва.
И живота пее песента на сътворението,
и смъртта шепти тихичко унищожението. ...

този
който победѝ ламята
този
който змея победѝ
нека бди ...

Всеки слънчев лъч ухажваше земята.
Нежно вятърът я галеше безспир.
Събуди се! Дъжд донесе аромата
на кална влага или зачеващ мир...
Намокри се! Напролет ù е време :) ...

Ще се изниже този ден зад ъгъла,
излял се над пресъхналите улици,
където тишината ни е лъгала,
че смисълът е в липсата на звуци.
Ще се катурне кроткото очакване, ...

Здравей, Животе, с днешна дата!
С финал накрая два квадрата.
Какво си мислиш, че ми даваш
и за какво гарант ми ставаш?
С гаранцията, че съм смъртен ...

С всяка изминала година пътниците на градския транспорт в София стават все по-щастливи европейци. Новите, климатизирани, безшумни трамваи, тролейбуси и т.н., които отвеждат гражданите до предпочитаните от тях дестинации, са последен писък на модата в своя клас. Намерят ли си място за сядане, и най-п ...

Поредната идея, която нахвърлих набързо тия дни. Най - вероятно ще бъде интро за някоя моя песен.

Земята не е кръгла, а плоска
с над милиард човека.
Само двама грешници-Адам и Ева,
незачели на Господ правилата.
Един съвместен сив живот, ...

Вървях през слънцето,
през черната му грива.
То нямаше да знае
накъде отивам.
Наоколо бе разпиляна ...

Прав, сит и измит
е днешният лимит
за хигиена
душата
може да се отлее ...

Уморих се от безброй илюзии красиви
и на тръните безочливи да прощавам,
уморих се от приятели фалшиви
и на мрака зъл светлина да дарявам.
Уморих се от черни ветрове звънливи ...

2
– Трябва да я преместим ей там на онази маса – каза Пранчев на сестрата.
В ъгъла имаше ниска маса за медицински манипулации. Галя се огледа, очевидно се чудеше какво ще последва. Опитах се да срещна погледа й, но тя сякаш нарочно ме отбягваше. Калина, сестрата, избута носилката близо до масата и м ...