Приятели,
кой от вас все още ме обича,
дали поне един
до моята порта ще дотича,
вярвам, но дали аз ще дочакам, ...

Мария Събева
27.04.2015
Стига равнодушие
Щом стадо безропотни овце сме станали,
ще ни стрижат, доят, ще ни убиват. ...

Докосни я. Нежно. С милувка.
Тя не знае що е туй "ласка".
Стопли я. Бавно. С диханието си.
Че е посиняла от човешката омраза.
В ръцете си, обгърни я. Здраво я хвани, не я пускай. ...

Никой ли не ме разбира,
дори самата тя,
че желая само нея
и никоя друга?
Приятел учуден пита: ...

Ехо гороломно
Реши ли Мракът отново да се влюби
(загубил туй що се не губи) –
кладе огньове в огнище прекадено
макар да знае – пак ще е студено. ...

...
Събуждам се.
Чувам я как ми говори.
Как ми говори и как ме моли. Моли ме да я видя, пита ме кое как ѝ седи, гледа ме, гледа ме и мълчи. Години наред знам колко е прекрасна, колко е красива, ах, тези очи, ах, тази усмивка, ах, тези коси. И години наред небето, земята и слънцето не виждах, но нея, ...

ПО ВИШКИТЕ
Непрекъснато имаше чувството, че му се подиграват. Не беше напълняло, нямаше и как, почти нищо не ядеше. Веднъж дневно ябълка, малко сок от моркови и чай без лимон, само с малко лед. Беше все гладно и съзнаваше, че това го прави злобно и недружелюбно, но какво да направи? Няма какво – кра ...

Душите знаят
Аз не зная защо добротата е малко,
може просто под камък в душите да спи.
Ала знам, че посята, дори и напразно,
тя от мъничко зрънце расте и в злини. ...

ФАЛ СТАРТ
Не винаги животът е кошмар.
И с дребни стъпки от начало.
За някой синковец е бащин дар,
а не заключен под мандало! ...

Човекът паяк
Полетът на бягащото щастие
е избистрен нависоко,
там където няма власт –
негови са всичките посоки. ...

Всъщност знаеш ли как се обича?
Като дъжд, като гръм, като буря,
сладострастно, дори неприлично.
И за чужди очи да е лудост.
Да! Така, така се обича! ...

Наведох глава! Вчера бе деня,
бях слуга на собствената си съдба!
Сякаш птица в клетка, гледаща света,
вратичка отворена, и птицата знае това.
Летаргия гнусна, сломяваща духа, ...

Във джоба си със морска виза
си спирам стъпките на бряг.
А вятърът опъва риза
с невидимия морски впряг.
Към мен прииждат тъй вълните, ...

По „Толерантност” от Андромаха
„... Да бъдеш себе си е престъпление,
което никога не се изкупва.
Презират те за всяко откровение
и чуждият боклук на теб се струпва... ...

Самота и вик
Самотна съм! Липсват ми твоите слова!
Защо отказа се от тази нежност
гризе ме силно от вътре тъга. Това
разкъсва душата ми ранена за вечност. ...

По стълбите слиза малка черна рокля с неопределена дължина
и високи тавани отразяват кокетно кадифе, вдигната коса, самота…
Зад гърба на сгрешени присъствия чака домино с разпиляно игрално поле,
призован е и признак на лош вкус - усещане за наличие на минус отпред.
Случаен посредник носталгично пося ...

БЯГ
Що за драма?
Или е заблуда...
Никой няма.
А страх - ...

Ако си танц, така ще те танцувам
докато ти обсебя тялото.
Ще те завъртам и ще те ревнувам...
Да превъртим ще ни е малко!
Ако си движение, ще те пресметна. ...

ПРАВИЛО
Който много пие, пуши, кльопа
ще му пее скоро попа...
ПАДЕНИЕ
Били сме лицето на Европа, ...

М О Р Е О Т С Ъ Л З И
Течете, сълзи, течете!
Нека дъжд над мен завали!
Във него вие влезнете –
той от вас да ме раздели. ...

май
слънце, радост, рози бели,
тихи звуци, синева,
тънки облаци-дантели
млада гъвкава трева, ...

Как се кара колело
Много простичко било
да се кара колело,
да се пише със сърце,
да се плюе - как да е... ...

Но Те Не Знаят!
Тъмни ръце обвити около чистото сърце.
Заровено надълбоко и пръстта отгоре равна.
С лице зад маска желязна, сред армия бесни лешояди.
Думи прилежно подредени с маниери внимателно подкрепени. ...

Надничат унес, топла среща - разливат бледа тишина,
отнесох ги далеч насреща - облякоха се във вина.
От там, където ги намерих - пътеката не ме откри
и сигурни - далеч от мене повтаряха "не ме вини".
Препускаха, надничаха през рамо - забързани да се стъмни, ...

Разплаках я от радост
Тя беше толкова невинна и красива, аз много я обичах....
Дори сънувах след време всяка нощ до мен тя да заспива,
тя беше моята най-голяма упора и не спирах да и го доказвам,
а тя знаеше, че за нейната усмивка бях готов и хора да убивам! ...

Поредният метален обръч на врата...
И свива се до болка, мачка, стиска
до кръв... И стръв за лешояди
успя да ме направиш...
Да късат, за всеки има по парче! ...

Съдрано е сърцето ми от болка,
а паякът на времето съшива
бавно зейналата пропаст...
По моста на молитвите
пълзи уверено мълчание, ...

барабани "ChordPulse''

На плажа от илюзии
намерих мида.
Черупки две
и вътре кухина.
Затворен крясък ...

От извора на чистата ти страст
признавам си, че пия със наслада,
отдаден съм докрай на твойта власт
и ти за мене си Божествена награда...
Открихме се във ден дъждовно тих, ...

Залезът лениво разхлаждаше краката си в океана, когато някаква светкавица просветна иззад гърба му. Обърна се и инстинктивно присви очи от дразнещата и неестествена светлина, която го заля. Беше онази досадница Зората.
- Здравей, мързеливецо! Как си?
Залезът се намръщи. Не обичаше да му вменяват чуж ...

Далече е. Колхида е далече.
До там не стига скромната ми вяра.
А ти от там се връщаш мокър вечер,
но тази църква е безумно стара.
И никой вече в нея не нощува. ...