тази рима
мòли се
да бъде
чута
тази рима ...

Болят ме костите. Кожата ми изгаря. Сякаш някой троши всяка една костица в мен, след това пробива мускулите и кожата ми със счупените частици, докато не излязат извън тялото ми. Едва стоя на краката си. Нямам усещане за време и място. Будя се и навън е тъмно. Заспивам. Отварям очи и навън отново е т ...

Харесвам я. Не съм сигурен дали мога да определя чувството към нея с онази, силната дума, която започва с „о” и завършва на „бич”, но определено симпатиите ми към нея са повече отколкото към всяко друго същество от женски пол. Една такава зеленоока и чернокоса – рядка биологична комбинация. Бе почти ...

Подхлъзнах се… и даже паднах
наивно, семпло, близо до шега
забързаното с бавно се разменяше,
а календарът търсеше стена
и улици улици срещаха ...

Земята е земя, защото се върти.
Върти се в космоса безкраен!
И в този свят и ние се въртим.
Макар че търсим своят път потаен...
Защо не спрем себе си да мразим!? ...

Аз живея и пея
и стихове пиша
тъй както умея.
Животът за нас
всичко бих дала ...

Има дни, които се помнят.
Дни, с огромна бяла следа,
рисуващи в бъдното спомен
за решения с дъх на роса.
Този ден наречен от Бога, ...

Музика: Геновева Цандева
Текст: Венета Арахангелова.
Аранжимент: Хитър Петър и Ме6
Вокал: Геновева Цандева

Утринно море
Морето цяла нощ вилня
(мен също ме не хвана сън),
но то е бодро в утринта,
а аз- защо разнищен съм... ...

Липсват ми годините, когато ви целувах всеки ден. След поредна пакост гушкахте се в мен. Когато боледувахте онези нощи в съня си очичките отваряхте и безсилни гледайки ме проговаряхте: "Мамо много те обичам" И сълзите ми с вашите се сливаха в една прегръдка толкоз силна.. Вярата ви беше в мен Макар ...

От всички оръжия
във арсенала ти,
най-пагубна е тишината.

Една почти измислена история
от ReмаТе
Беше прекрасен ден! Облякох черния фрак с блестящи ревери, а Адриан - ми сложи папионката. Изхвърчах буквално от гримьорната, но в коридора забелязах две малки усмихнати очи. Странно е сред толкова много деца да усетиш, че едно от тях те наблюдава и не те изпус ...

Усмивката, която ти ми подари,
по детски прекрасна е и чиста,
аз я нося, да ме пази от беди...
и тя огрява лицето ми лъчисто!
Усмивката ми прави ме красива, ...

Какво е тя
Любов! Какво е тя?
Кой ти я изпраща?
Ти ли безнадеждно я търсиш?
Не, не искам аз да прося. ...

Прогоних те. Виновна бях,
че не дочаках
към себе си да се завърнеш.
Прогоних те. Виновна бях.
А после тичах като вятърът до вкъщи, ...

Боли ме за участта на днешния ден,
от злобата приютена в сърцата,
за изконния изгрев от мрака пленен,
от прекършения цвят на светлината.
Боли ме за нахалството на подлеца, ...

ПРИТИХНАЛА ЛУНА
поетичен диалог
Пламена Владимирова
poetry-as-song
СТЕФАН ...

В милионния град
хора гинат от глад.
Първи май празнува някой,
ала не е тъй със всякой.
На улицата пенсионер ...

Не искам да светя над синевата,
не искам ореоли и крила,
не искам да съм звезден отпечатък,
не искам да раздирам небеса.
Не искам скиптър и корона, ...

Вглеждане
Тъжиш. И става страшна тишината.
Светът за нас така е сътворен.
Когато гасне паметта в душата -
угасват чувства ден след ден. ...

Бесеница
Издигам бесилки отколе.
Не смея да беся мечти -
Депеша чакам Отгоре
и отлагам бесило със дни.. ...

Това се случва тогава, когато налееш толкова много чиста отрова директно в душата си, че всички брони, черупки, обелки и обвивки ужасено се евакуират в краката ти и започнеш да ги настъпваш и подритваш. Когато първо тихо, неусетно, почти приятно, а после с вик на кристално чиста болка, осъзнаеш течн ...

Вълча кръв
Този свят полудява, няма вълци почти.
Има само хиени - по-страхливи и зли.
Да си вълк става бреме. Сред различни роден,
Единак си оставаш и се чувстваш пленен. ...

Родината мирише на кюфтета.
Родината е земният ни Рай.
Трудът е спомен, който ярко свети
и споменава се на първи май.
Навикът да гони петилетки ...

При залеза морето утихнало сияе.
Препускат тук-таме изгубени лъчи.
Като въздишка лека вятърът повее.
Аз чакам с радост романтичните звезди...
И в този полумрак брега усамотява. ...

„Аз никого не съм обичала така...”
... и аз така, но ми се случи,
не знам защо и докога,
но те обикнах до полуда.
А никога не съм обичала така... ...

Да се усещаш
заобиколен
от празнота ...
Да няма на какво
да се подпреш, ...

П Р Е З М Ъ Д Р О С Т Т А
Един до друг на празнична трапеза –
взаимният копнеж неизживян.
Сърцето ми дълбоко го извеза.
Преде да бъде – беше пропилян. ...

Море в косите, трева под нозете,
звезди са очите, душата е цвете;
В корона Луната, сияйна искрица,
броди по земята горската царица;
Сребърна премяна, огнено сърце, ...

Ако можех с четка да я нарисувам –
в косите ѝ бих сплел аз буен огън;
в очите ѝ щях аз да сътворя
тайнствените дълбини на океана;
устните ѝ – тях с пръсти щях да начертая – ...

Immortalitas est pro patria mori
В превод от латински - Да загинеш за родината е безсмъртие
Големият лист се наклони към земята и се прекърши от клонката. Жълтеникаво-зеленото му тяло се залюля и плавно полетя надолу, без да бърза да кацне на белия перваз. Сега стъблото остана голо и самотно. Самото ...