Върху сърцето ми не стъпвай.
Внимателно, назад отстъпвай.
Ще се подхлъзнеш то е заснежено
Не знаеш колко много то е натъжено!
Сърцето ми туптяло е само. ...

Непохватна с думите съм, и тежкоезична,
не ми прилича никак да се състезавам
със поетесите. Измъчени и недоносени
слова все още сричам - сякаш оправдавам
препълнилото целия ми свят обичане. ...

Мъжете плачат мълком. Без сълзù.
И често мъката гасят с ракия.
По бузите брадясали пълзи
зло отчаяние. И самотия.
Нещастни са за трима, но мъже ...

Свят красив, но пълен с болка.
Играем роли, за да се спасим.
Не мисля даже, че ни пука,
когато с някого злоупотребим.
Плетем интриги, носим маски, ...

Аз съм Ангелът, който очакваш.
Който с думи окови троши.
Ще пристигна, навярно със мрака.
Ти ще виждаш през мен като в дим...
Много скитах и много те търсих. ...

Приятелството, казват, че струвало скъпо,
но аз ще Ви кажа, че не е вярно това.
Приятелство нито продава се, нито купува,
то е безценно и няма цена.
Безплатни са даже всички усмивки, ...

Омръзна ми да бъда себе си защото.
Омръзна ми да бъда аз... Защо ли?
Защото всичко се повтаря...
И пак напомня ми за нас...
Дълбоко в тъмнината моя- ...

Върху камъка седнал, с китара
поздравява доброто море.
До нозете му водка, цигара
и едно недопито кафе.
А към залива тихо се носи ...

Ако може сънят да се реализира,
то нямаше само да символизира.
Неизвестността подбужда тръпки,
а бъдещето е измислица голяма,
но мечтите правят първите стъпки, ...

Сто пъти да умирам и възкръсвам
бих оспорвала отново смисъла,
дори да знам,че спорът ми е „кауза пердута”.
Защото Силата е слабост,
а Величието- високомерие ...

Синеоката песен
сподави дъхът си в сълзи
и прокапа дъждът.
Иде Есен.
Тук е Смърт. ...

Питър Ластман бе казал на своя ученик Рембранд следното:
„Трябва да знаеш, че осъществяването на някоя картина всъщност означава раждане с болки, раждане на красота!” Казаното от него го считам за много правилно по няколко причини. Първата от които е че за да се създаде една картина, за да се създад ...

(част първа)
Осем и петнадесет. Аромата на нейния 'Бърбъри', преплитащ се с цигарен дим. . . да, можех да го усетя. Тя стоеше там, пред голямото огледало и къдреше разкошната си аленочервена коса. Черната очна линия, прецизно подчертаваща лешниковите ù очи и флуоресцентната светлина предаваха на пог ...

Еретично!?...
Терзае ми
разсъдъка
въпрос...
Ако не бяха ...

В едно море и в него рибите
живеят си "щастливо" всеки ден.
Дали са тук или в Карибите
е все едно за тебе и за мен.
Живеят те, но всички знаеме, ...

Бе привечер,
мушиците в кадрил
чертаеха неуловими мрежи.
В градината въздишаше април
с дълбоките си пролетни копнежи. ...

Някога загубих теб и любовта...
И остана само спомен от мечта...
Ти замина с друг - далече отлетя...
И сега съм сам - със чаша от тъга...
Някога аз тайно те обичах, може би... ...

Прелюдия към светлината
2
Не биде ден
„Който казва, че е в светлина, а
мрази брата си, той и до сега е в ...

Ай кю теста отказаха депутатите.
Страх ги е за местата и за заплатите.
Просто при твърде много от тях
това поражда в душите ни смях!
Доктор на пожарникарските науки ...

Тя беше родом от Варна,
живееше той пък в Лом.
На плажа случайно я зарна
и влезе в живота и с взлом!
При леля и бяха в Каварна, ...

Животът ми тази година тръгна в необичайна за мен посока. Строим къща и всичко се подреди не така, както е било преди. Но за това, как се изливат основи ще ви разказвам друг път. Споменавам къщата, за да обясня защо нямам време да се появявам в дълбоко уважавания от мен сайт. Хората казват: ”Само ко ...

Наближаваше полунощ, а от стаята в края на коридора се чуваха само писъците на жена, придружени от умореният тон на окуражаващата акушерка. Върху мъничък черен диван седеше мъж на не повече от двадесет и седем години, строен и не много висок, косата му къса и тъмна, лицето слабо и бледо. Лактите му ...

Седим и си поркаме в кварталното кръчме биричка. Обсъждаме горно нанадолнище с тайфата, разделени на русофили и русофоби. Аха, аха да се хванем за гушите - Русия дали ще мачка Украйна и Путин дали ще покаже среден пръст на Обама, когато ухилен до уши приседна на масата ни Кичо Бика и запъхтяно рече: ...

Така копнея да е ведро Всичкото,
лъчезарно, като усмивка на дете!
Но често губя вярата. В съмнение,
все изоставя ме мисълта за криле.
А не поканя ли доброто в душата, ...

А е толкова синьо небето наесен...
С две жълти листенца, наместо очи,
си крада от брезите спомен невчесан
за гугутки на топъл от слънце комин.
Примижала от сладост е тази прегръдка - ...

Тази нощ един инцидент стана причина да си припомня нещо отдавна забравено, нещо от времето преди да се пенсионирам – вкуса на посреднощното ставане.
Припомних си и едно отдавнашно стихотворение, някъде от 1974 година. Заглавието му не си спомних, затова за заглавие ще използвам първия му стих:
В УС ...

Светулчици, светулчици под блока
съзирам аз от нощния балкон!
Червени, сини, святкат без посока
в надут, като мечта, голям балон.
Не е ли чудо тези насекоми ...

- Какво се е случило с лицето ти, по дяволите?! - с почуда попита копието на Наташа.
Сериозно взе да й писва.
- Значи, първо знаеш коя съм, после изведнъж не знаеш, че съм от друг свят и в същия момент сестра ти влиза и ме пита к`во ми има на лицето? - Наташа говореше на Михаил, а той стоеше срещу н ...