Този звездосвод
тръпнещ в нощен блян
си измисли сън
и с покълнало небе
процъфтя във ден.

Винаги с усмивка на лицето,
ей там е, с нейното момче.
Силата ù е в сърцето,
инат във вените тече.
Негативизъм? Непознат е той. ...

Така ми се иска да ида
на онзи свещен небосвод.
Където водата е бяла
и има вкуса на кокос.
Навярно там някой ме чака, ...

Спомени от снимане по изгрев
5:30. Изключвам алармата и отново затварям очи. След минута-две осъзнавам къде съм и какво трябва да правя и ставам. Поглеждам през прозореца. Облак на хоризонта и малка пролука над него. Най-вероятно няма да се види изгрева, но разчитам на оцветяване на облаците. Шансов ...

08 ч. сутринта. Пихме по едно горчиво кафе без да говорим. Тръгна си без да каже кога пак ще дойде, при все че не ме остави да мигна.
10 ч. преди обяд, не беше честно да ме изостави така. Толкова е тихо и спокойно, че съм щастлива... ама пак ми е малко тъжно. Ще ми се да споделя с някой усещането. Н ...

Какво означава да обичаш истински? Някога мислех, че знам отговора: означаваше да мисля за него повече, отколкото за себе си, да си мечтая да прекарам останалата част от живота си с него. Нямаше да е невъзможно. Веднъж той ми каза, че ключът към щастието се крие в простичките неща — брак, семейство… ...

Като клонче скършено на две
и вечно клатено от вятъра
така протягах своите ръце
пропилени по едно очакване

Изпушвам
стари фасове -
до филтър
и те се свършват:
както Любовта ...

ДЪХЪТ ТИ СЕ СМЕСВА СЪС МОЯ
Дъхът ти се смесва със моя.
В очите ти... има ме. Да.
Не тръгвай със мен след завоя.
Нека ти бъда мечта. ...

Всичко, което докосна,
бяга встрани
като капка живак,
разпилян по погрешка.
Оказва се май ...

(Да се чете отсечено)
Оцеляват коравите;
тези с каменна броня
осопани, които
с бавни крачки догонвате ...

Бързаше за работа, когато отново се разминаха на улицата. Както всеки ден през последните 20 години.
Забави крачка, за да се наслади на присъствието ù.
Зад гърба си имаше два брака и три деца, но така и не придоби рутина от сутрешните им срещи. Старата любов беше оставила незаличим отпечатък.
След и ...

Опорочи деня ми неразбрана мисъл,
поиска да не бъда толкова добра
за миг в невежество се плисна
една угасваща и уморена самота!

А старата ми майка все по мрак
на своята тояжка се подпира...
Едва подвила крак на моя праг -
поседне. Помълчи. И се прибира.
За никъде не съм с едно крило! ...

Аз съм малък сноп от слънчеви лъчи.
Крия се между листата на разцъфнала кайсия.
Аз съм плахо момиче, което вечно мълчи,
аз съм бездна, попивам, чуждите спомени крия.
Аз съм облаче бяло, ...

Как да намеря достатъчно причини,
които да ме спрат да те обичам,
сърцето ми е болка нелечима,
а аз отдавна свикнах да те имам.
Как да намеря толкова мълчания, ...

Защо раняваме без нужда...
защо убиваме за кеф -
в животните това е чуждо,
по-висши ли сме или не...
Кое във нас е всъщност звяра, ...

На тебе аз ти подарявам
свойто мъничко сърце.
Макар и малко, то обича!
Като майка своето дете.
На тебе аз ти подарявам ...

И всеки миг, във който
обмисляш бъдещето си,
убиваш част от него!
Ще трябва да се случи
Непредвиденото, ...

Слънце свети в очите ми,
Вятър докосва косите ми.
Облак пътува над главата ми,
А тревата спи под краката ми.
Морето там бурно беснее, ...

Стръкче покълнала нежност.
Сред море от тишина.
Малка пауза от времето.
Аз съм щастлива така.
Моето тайно безумие. ...

Обикновен ден,
като всички останали.
Срещнах човек не за мен,
и си спомних чувства изоставени.
Стоя и се чудя: ...

Беше като всички останали деца. Щураче, което се чуди каква глупост да измисли. Често се мотаеше с момчетата, просто защото нямаше други момичета от квартала, но това не ù правеше впечатление, дори се радваше. Беше тяхната "кралица". Светло кестенявите ù, къдрави коси винаги се мяткаха пред лицето ù ...

Клишето сяда с мен на стола.
В поредният си вариант
стиха издигнал съм до Бога,
но с вързан дух на арестант;
на окован топуз с вериги ...

СВЕЩЕНИЯТ ПЛОД
Присядам близо до реката,
безгласно шептиш ми слова.
И слушам: ромол обикаля,
споделя речта си едва. ...

Във вторника, когато беше сряда,
в годината, която беше с пет сезона
и март започваше през януари,
се срещнах с нея - странната персона.
Тя беше мълчалива с много думи, ...

И лекото тежи от лекота,
а тежкото е лека изнемога.
Засяда неизплакана сълза,
а се усеща като буен огън.
Проскърца неотключена врата ...