За мен бе той човека,
облечен вечно в бяла дреха.
Извор бе и лято бе...
Безкрайно синьо небе.
Губех се в ръцете му красиви и големи, ...

Всички шарени глобуси, с кръгли глави,
всички карти, маршрути, атласи
вече с мен отчуждено говорят на „Ви“
и размахва ми пръсти компаса.
А пък пролет е, пролет - развява опашка, ...

мъничка локва,
в нея разлята дъга.
детски смях звъни

България е хубава страна.
На изток с Черното море граничи,
природата ѝ на Едем прилича,
богата е на слънце и вода,
и с демокрация, и свобода ... ...

Изцери света
Има едно място
в сърцето ти
и знам, че това е любовта
и това местенце може ...

Светът, за когото не мислим,
бил е, ще го има и след нас,
Понякога в него се взира
един странник в самотния час.
Нощният мрак е извор на думи, ...

Неясна зловеща картина
Виждам черна котка. Това ми напомня нещо. Трудно е да си го спомня добре, всичко е мъгливо, сякаш от предишен живот.
Виждам нещо ужасно и това ме кара да крещя, но вътрешно, аз нямам глас вече. Не мога да говоря, мога само да виждам.
Да виждам. Не мога да избягам от картината ...

Пари и власт. Когато погледна на тези две думи като на едно цяло, в ума ми веднага изниква представата за корупцията. Закърпена на места с лъжи, подкупи, та дори и предателства, натурата ù е способна да предизвика неутолим глад, който да продължава да я шари с още и още кръпки. Материята, от която е ...

Тази нощ ще бъда милостива.
Няма да поискам невъзможни
отговори, клетви… И не бива.
Тиха ще съм. Кротка. И ще сложа
буйния си нрав зад седем ключа. ...

Нов ден
Терзания и болка, плач...
и всичко туй събрано на едно.
Душата ми ридаеше безмълвно
и чаках края... а дано. ...

Стиснала съм карамфила здраво във ръката,
не смея да вдигна поглед от калната земя,
сълза по бузата се стича бавно,
мъката по теб нараства, дядо!
И спомням си за детството щастливо, ...

Клепачите му лепкави светлината разтвори.
Отваря, затваря, примига във страх и говори:
Къде съм, какво става, дръпнете тези щори!
Но Господ е мъртъв
и тази гледка грозна, непосилна ...

Плачеш, защото искаш да
отмиеш всичката им омраза?
Плачеш, за да запълниш
пукнатините между тях?
Ти плачеш, за да избистриш ...

Във раковина куха, на пясъка изхвърлена,
се сви на малка топка цялата ми обич.
Не можеш да си върнеш доверие изгубено,
не искай да живея с' сърце, сковано в обръч!
Вината на виновните и прошката на силните, ...

Ех, приятелю, приятелю!
Безбройни са кръговратностите човешки,
в които лутаща се нашата душа
търси радостта някъде из света.
Ех, приятелю! ...

Когато всичко се обърка,
когато хич не ти върви.
Когато изход няма...
Към надеждата очи вдигни.
За надежда ти ръце подай. ...

Ако някога умра, непознала твоя свят
и не успея да те опозная, невидяла твоя цвят...
Искам само да се слея с твоята душа, със теб...
Да ти дарявам сила, вяра и късмет!
... ...

Виж, преплитат се Животът и Смъртта,
между тях е само капчица надежда,
че никне свято семе под плътта,
тъй във Вечност някак се оглеждаш.
Там препускаш във свещени Светове, ...

Искам...
да бъда нещо просто, ценно, значимо
в твоя личен, различен живот!
Искам...
да открехнеш сърцето си малко, ...

Нощи
Понякога нощта е толкова самотна!
Танцуващ черен лебед в езеро от мрак.
Небе безлунно и беззвездно.
И безпощадна тишина... ...

Вината ми, толкоз голяма,
опряна на твоето сърце...
Вината, която измисли,
и нека да страдаме двама!
За тебе - написах поеми, ...

Това, което искам...
Това, което искам, е да мога
да дишам и летя на воля с птиците.
Това, което искам - не тревога,
а радост да блещука във зениците. ...

Втора младост
Под очите ми осъмват сини облаци,
а в зениците се стича чернозема.
Висят над челото като стари просяци
бели преспи, сякаш откъс от поема. ...

Реалността
Обичам, когато си сгушена във мен,
на щастието се чувствам тогава в плен.
Обичам твоите зелени очи,
в тях виждам сбъднатите си мечти. ...

Създавам утрото
във мъртъв стих
и чакам ти да го възкръснеш,
очаквам синьото
да затупти ...

Невъзможен мой блян, тъй далечен,
колко време копнея те, колко...
Уморих се, в самотните вечери
да съм с мисли безплътни и болката.
Да прегръщам видения призрачни, ...

Лястовица
Лястовица пъстрокрила
с радост ме е дарила,
земния ми път е осветлила,
добро и щастие ми е подарила, ...

Разплакано, небето ни целува,
кой ли е виновен за това,
от мъка или горест не рисува
пъстроцветна слънчева дъга?
Кой отчая нежното момиче, ...

Едно хлапе, момиченце на седем,
вървеше мълчаливо под дъжда.
Гладно беше, а видът му - беден,
не беше яло, нямаше храна.
И майка нямаше си туй дете, ...

* * *
Този Май е дъждовен -
време за чай със коняк
и за спомени...
За разходки в дъжда ...

Този живот много ми даде,
но и много ми взе.
На връх небеса ме издигна,
после ме хвърли в чужди нозе.
Но пак съм му благодарна, ...

Над мен отеква синьото небе,
забулено от дълго разстояние...
и облаците - ледени грамади,
осъдени от ветровете на изгнание.
... Живот безсмислен! - Няма сън ...

Знам, че мразиш поезия. За наказание,
пиша ти 101-вия стих, само за теб,
да ти разкажа за своето тъмно безвремие,
за да ти напомня какво ми отне.
Мълчанието ти така ме е завило, ...

април 2014 Румяна Славова
През ден, през два
ще ти нося пред портата
сребърно менче "мълчана вода" -
в тъмни зори събирана ...

гола истина
над бездната заплита
влюбени коси

Отидох си, а ти дори не го разбра,
вратата хлопна - мислиш, някой влиза.
След време ще настане тишина,
така денят без мен ти се изниза.
Настава нощ и студ ще те скове. ...

In the lonesome hours, when it hurts
I breathe by violence, folded in silence
I lost into discovered, washed out the reasons
Empty future I see, this is my reality
Wеre are the losers, dead without intelect... ...

With wings we can fly
With wings we can hide –
Invisible to the human mind
But beautiful as they shine…
Even after so many years ...