писмо
ти изпратих
по пощата.
празен лист,
в дъното – ...

Малко надалече - две красиви очи,
малко забравени, сърцето мълчи.
Малко щастие намерено,
малко вълнение умерено.
Радост няколко грама, ...

ОТИ СЕ НАПИНЯТЕ
„Балкански фестивал на ракията и високоалкохолните напитки ще се проведе за втори път в София. Между 23 и 26 октомври в НДК ще бъдат представени над 200 марки ракии и високоалкохолни напитки. Входен билет: 7 лева, който осигурява посещение на щандовете и дегустации. Ще се допускат са ...

Кое ще е по- добре за мен? Да видя жената която моето сърце обича? Да видя музата на любовта?Но тя обича друг.Или да почна да мечтая че тя някой ден ще разлюби своя принц и аз ще го заместя.Четох някъде,че жената се влюбва истински няколко пъти през живота си,докато мъжа само един път.За мъжа съм си ...

Пусни ме от оковите железни,
остави ме дъх да си поема.
Ръцете ти са вече безполезни,
не искам свободата да отнемат.
Остави ме доброволно да си тръгна, ...

УМКИ - ОСТРОУМКИ
101. Нямаше смисъл да говори с мисъл - беше безсмислено.
102. Намери мечтания кей и всичко стана Окей!
103. Обра плода на безплодната.
104. Нямаше идеали, беше си идеално идеален. ...

Случвало ли ви се е някога да останете без проклетията в този пропит от порок свят.
Е, това е една история не за душевните терзания на романтиците,търсещи неразбрани цели за непросветеното общество, а за материалното .
Е , драги читатели , с думи прости, случвало ли ви се е да бродите из карнавалнит ...

Може да съм ретро,
аз не знам!
Но знам магията е там.
Където любовта цъфти...
Където слънцето се смее! ...

Голямата, истинската любов,
оказа се надут балон.
Летеше високо в небесата
и си вярвах, че я има.
Защо ли още вярвам? ...

На Дега
Малката балерина
Снежинката описа своя танц.
Сълзи, аплаузи.
Реверанс. ...

Тъмен влак, непознати лица
и редуват се гара след гара.
Аз пътувам във влака сама,
а купето е прашно и старо.
Аз пътувам и знам, че стоиш ...

Внезапен порив за нежност
Направих нещо, казах някои неща,
които ти наистина не заслужаваш,
а после се събуди в мене съвестта
и чувствам се виновна ти, че страдаш... ...

Сияйна белота и грохот.
Огромна, горда планина от лед
пълзи на Времето по склона.
Клокочат неразгадани думи.
Колко стъпки без следи, ...

По тигровата кожа на брега
една изгубена вълна полази.
Мигът е миг, защото на мига
отлита. И не може да опази
соления привкус на гъдел, ...

Главата ми висеше от ръба на леглото, затова с мъка успях да достигна тресящият се от повикването апарат. Един поглед върху дисплея изпрати стряскаща тръпка по гръбначния ми стълб. Беше Бонд. Не онзи Джеймс Бонд от филма, а моят Бонд. Или по - точно моето почти - винаги - отсъстващо полу-гадже фанто ...

понякога - когато се заслушам във среднощната умора -
ушите ми долавят звън на точици
когато е изчистена главата ми
от мисли, бъдеще и спомени
почти съм сигурна, че идва ...

Сама и в мене празно е,
душата ми по теб скърби.
Без тебе тъмно пусто е,
сърцето черно с вик кърви.
И ти си само блян, ...

---
Мокра вечер разля се в паважа.
С есента ветровете се гонеха.
Само времето спря — да разкаже
за отминали залези огнени. ...

Теменужката иска дъжд, но само жарко слънце нея пари...
Иска обич, иска детска ръка да я гали,
но в пустиня е израсла... и тази жажда вече в гърлото пресяда...
Тя иска да се наслаждава, но няма на какво!
Аромата ù вече никой не желае... ...

Всеки търси смисъла. И поводът да пиша в този случай е есе на мой приятел, което прочетох сутринта. Той сравнява живота ни с вървене в строй към кланица. Дали е така?!
Вярата сама по себе си е едно понятие на ума. Тя е за всички, които не са достигнали своя вътрешен изгрев, до познанието за живота и ...

Есен е, а розите цъфтят,
упойват с аромата.
Бели, розови, червени,
омайни са цветята.
Достигнахме с години ...

Рaзбилa се, рaзпененa и яростнa
във кaмъкa крaйбрежен, тъй студен,
рaзпръснaлa мaгиятa си слaдостнa
по пясъкa, от слънце уморен
еднa вълнa, прозрaчно-тюркоaзенa ...

МОЛЕЩА СЕ ДЕВОЙКА
Девойка спря се, коленичи, смъртно бледа
и с тихички молитвени слова заплака
над жарко цвете. Приближих се и се вгледах
в кристалните сълзици в чашката на мака. ...

Недей си отива, почакай.
Остани още малко поне.
Да поседим в тишината
и да говорим за времето.
Само за времето...

Любов сърцето ми е стиснала.
В кардиограма се изви.
От миналото - екстрасистули
и нямо шепна: "Замълчи!"
Мълчи за нашата раздяла ...

Аз станах днеска от леглото.
Остана котката да спи.
А тя лежи и хърка кротко,
щастливката ще си отспи!
А аз ще трябва в тая зима, ...

* * *
Сама сред тишината на шума,
сред шепота безмълвен на дома,
когато всички други са заспали,
аз чувам как засвирват ми кавали... ...

Чух, че можеш да рисуваш светове,
че четката и моливът пред теб се кланят.
Казват имаш дарба, но кажи ми ти,
можеш ли, можеш ли, питам те, кажи!
Искам едно едничко сърчице да драснеш, ...

В този сак аз напъхах мечтите
(не са спомени взети от друг).
Най-отгоре поставих ни дните
изживени взаимно. Напук.
Нарамих го... Тихо си тръгнах. ...

По-ясна от небе е мисълта,
когато съм пред бащината къща,
когато съм пред родната врата,
когато спомените, детството завръщат.
По-светла от звезда е мисълта, ...

две-три глътки
евтин алкохол
отлежават
нецелунати
до изгрев ...

Всяка ваша роля ви отива,
и театърът е на големия екран,
костюмът лъскав всеки ден се свива,
а вие пак си грабите без срам.
И навяро часовникът на ръката ви тежи, ...

ИНСТАЛАЦИЯ
Не ме блазни казанът с овации,
с арт усмивки, до кокал съмнителни.
И пърформанс ли е, инсталация,
или гъдел за „драгите“ зрители? ...

Да можех да удавя във вино
всички неизплакани сълзи,
които вечер ме притискат
в ъгъла с овъглени очи.
Да можех всичко да излея, ...

-Изгрява ден...
А в мен тъгата се е скрила.
Под подутите клепачи там.
Усмивка тъжна огледална!?
Ми напомня кой съм всъщност. ...

Зид
Копнежите – на вятъра отидоха,
надеждите – изтляха до една
и тъжен като празна мида
лежа, изхвърлен на брега. ...