До глупост не умеем да обичаме.
Болезнено във себе си сме влюбени.
В неистинност душите си обличаме.
В самотен кръг се чувстваме изгубени.
До пагубност живота си загърбваме. ...

ДЪЖДЪТ
На Анита Коларова
Дори да иска да опита
да скрие стъпки във мъглите,
дори в тревите тих да шумоли, ...

Деца от пъстроцветната планета
за вестник "А" направили анкета
с един въпрос - "Кое е най-доброто?"...
Отвърнал мелничарят: "Че брашното"...
Хлебарят отговорил: "Хлябът". ...

Всеки път, когато се погледна
Виждам момиче без път
Без мигли и вежди - надежда
Съдба без поглед напред...
Застанала съм на път - кръстопът ...

Сънят ми сам остана тази вечер.
След работа умората боли.
Навярно не желае да ми пречи.
Сънят преглъща жадните ми дни.
Той често с битието си играе. ...

Унесен по блузка червена
той тичаше на скорост четвърта,
че виж закъснял е за среща
със старата, нова любов.
Трудно ще можеш омая ...

Не исках тук да се родя.. .
да страдам,
затова хвърлете ме без жал...
във гроба,
о, как омръзна ми да плача... ...

Непокорната
Каква гореща и непокорна истина! Вдигам обгорената си ръка. Цепя
сгъстения и душен въздух. Разпръскват се безброй облаци: в тъмносиньо, лилаво, розово, сребристобяло и потъват в бързия на дните ми.
Опитвам се да ги разгранича, да ги уловя, да ги впрегна, да им заповядам: „Хей, вие тъмнос ...

Аз съм просто пътешественик загубил страха да се изгубя.
Знам, че не съм съвършен.
Може да ме наречете луд.
Може да се присмивате на идеите ми.
Няма значение! ...

Вятърът листата гони
по тераси и балкони!
Ято врабчета лудокрили...
В гъсти храсти
са се скрили. ...

Еднопосочен билет бих си взела,
да купя и тръгна завчас,
главата не ще си обърна,
да загърбя и болка и страст.
Не искам да мисля за нищо, ...

Дойде денят, в който всички ще се пременят
и заедно с мен до 12 ще броят.
След този ден ние ще се разделим
и по пътя дълъг сами ще провървим.
Свършват ни безгрижните моменти ...

на загиналия нелепо в катастрофа 4-годишен Паоло
Да станеш силен мъж не доживя...
Звезда си вече в небесата...
Застигна те нелепата съдба,
да бъдеш съдник на държава. ...

От време оно, та чак до наши дни, страхът е движещата сила в света. Така се управляват народи, така се свалят правителства, така се правят войни.
Да си различен - привилегия или наказание? Различността на индивида - независимо от това дали е на интелектуална, расова или религиозна основа, е наказван ...

Монотонен дъжд
разплака стъклата.
Успокоява ме.
***
Въздухът трепти - ...

Увлечение след спрелия дъжд
Леле... какво горещо излияние...!
Червенопухеста жена,
удавена в желание одежда
и токчета, посяващи нейния ...

Когато приятелят ми ме запозна с нея, видях как очите ù се усмихнаха. Сигурно съм изглеждал като пълен идиот, зяпнал насреща ù, но не бях виждал нещо по-възхитително от нея.
Не беше голяма красавица, виждал съм къде-къде по-големи хубавици от нея. Дори чертите ù не бяха кой знае колко правилни, аз, ...

С перо в ръка, на маса обикновена,
на нея свитък от листата бели,
а върху им душа му благовонна
ред след ред да реди слова и стрели.
Мечта да не бъде то, а реалност, ...

Живея си простичко и ей така,
напук на всичките неща!
Душата ми нежно и страстно Обича,
умът ми брутално ОТРИЧА!
Живея си простичко и ей така, ...

Лежаха прегърнати в спалнята. Навън валеше силен дъжд и се чуваше как едрите капки падат и се разбиват в земята във водна експлозия. Прокрадваше се лек хлад, който сякаш ги наблюдаваше и се опитваше да ги смути със студенината си, но телата им горяха без никакво стеснение под завивките. Тя се беше с ...

В живота ни пъстър и черен, и бял,
има и дни на страх и печал,
мъка обхваща душата без жал,
студ е сърцето в окови сковал.
Сълзите в очите напират, валят, ...

Приказна си,
пролет моя закъсняла,
със спомена за онези дни,
когато целувките на мама
отваряха моите очи... ...

-
Тя е намек за песен, често вдишва в стакато.
Но и днес не разбира от ноти.
Носи тежка усмивка — от торбите в ръката ù.
И обича почти доживотно. ...

Разбрах какво е да си на 60!
Пътувах дълго и дочаках
ония бръчки по доброто ми лице
които неизбежно идват. Но не плаках.
Разбрах, че свършва всеки хубав ден ...

Вървейки по пътя си, свиркам -
сам себе си да утеша.
Фучат покрай мене мотори,
а аз се кандилкам пеша.
Напразно едни ме окайват, ...

НЕБЕСЕН ДЯЛ
Хайде, приятелю! Давай да вдигаме котва!
Дай да развихрим безумни, крилати души!
Нека да видим, че има небе за живота!
Нашата чаша бездруго отдавна горчи... ...

Премениха се чувствата.
И от душата се скриха.
Заради любовта, пустата,
блажен кът те откриха.
Настаниха се царствено ...

Едни от нас са за това,
а другите пък са напротив,
но от хапливите слова
разбрах, че спорят идиоти!
Защо сме вечно разделени, ...

О, мило дете, потресе ме твоят дял!
Сега летиш към рая, за теб ми е жал!
Кой е този, що на живота ти посегна?
Боли ме, че никой ръка не ти протегна!
Срам ме е, че живеем в такава страна! ...

Едно дете на тротоара
ме гледа умно във очи.
И то сега ще ме накара
от милост да ми загорчи.
Погалих русата косица, ...

Знай - аз пътя си във мрака не губя...
И за мен със тъга не мислете.
Продължавам във теб да съм влюбен -
дори и да рухне небето.
Такъв е животът... Получаваме рани. ...

Бях казала, че няма да пиша нищо по въпроса, но това вече преля чашата. Не че е първото или последното дете, което ще убият по пътищата на България... Ама не ви ли писна, бе хора? Не ви ли писна?
Какво трябва да стане, че да се събуди тоя заспал и заблуден народ. Седмица, две и всичко ще утихне. До ...

Докато стискаш ми кутрето,
спокоен ще съм аз -
ще знам, че спиш спокойно ти, дордето
баща съм аз, а ти - детето.

Пропуснатото време ни наказва.
Последните надежди ни изпива.
Жестоко е и правила не спазва.
Не сме поискали да сме щастливи.
Изгубили сме нещо безвъзвратно - ...

Недовършено - така ще си остане
Това платно, рисувано с тъга!
Една мечта до него ще застане,
Но тя ще плаче в самота!
Плачейки, ще слее цветовете, ...

Опънати нерви до краен предел
Следи от сълзи, към нощта съм поел
Невзрачни особи без страх танцуват
Пуснете ме в ада, в пламъци бленувани
Ритуалът започва, кървава разплата ...

Огнена изповед
(поема)
На
Анита Желева
Порцеланова принцесо ...

Бял лист беше преди мен,
а аз превърнах те в мастилено петно.
Откраднах всичко дето ми предложи
и строших те като тъничко стъкло.
Ти беше истински шедьовър, ...

Ще останем тук малцина
,,Родолюбиви" наши авангарди
разпродадоха де що има,
натрупаха милиарди
в дрипавата ни Родина. ...