Безстрашен
Аз може би изглеждам прост
(като изключим очилата),
не се обличам като гост,
но не прекланям и главата! ...

Разместиха се времевите пластове...
И се оказах в тъмна, ледена страна,
над мен кръжаха ято ястреби,
един се стрелна, грабна думите и отлетя.
Мечти промушваха се, заблудени, ...

Черешова задушница... Споменът... Татко ме чака.
Аз му нося череши. Набрани за него. От мен.
На балкона облегнат, преди да потъне във мрака,
той ми маха за поздрав. Това е последният ден.
Тази ранни череши! Тези сладко-горчиви огньове! ...

Морето е сълза, в която
потъва синьото небе.
А облакът на всяко лято
в морето плува и гребе.
Очите на земята древна ...

Ех, вие! Плагиати!
От мравката по-жалки,
паразитни примати,
от прасето по-кални!
Ненужни като брадавица, ...

Сърцето ми е стогодишно.
Не съм като другите.
Беше родена преди мен. Усещах го. Не я познавах, засичах я сутрин в метрото. Състезавахме се по стълбите към подлеза на метростанцията.
Зелена пола, скъсани кецове и косата ù, която ухаеше на еклери. Вървях зад нея и се чудех дали ù е студено. Беше поне ...

Българи
Българи сме, но защо ли?
Вечер стане ли - пускаме щори -
да се предпазим, да се покрием,
ала от себе си как ще се скрием? ...

Дум...
дум...
дум... дум
ей-й-й-й...
къде си, ...

Ти ме гледаш, тих оставаш,
аз говоря: заминавам.
В тъмнината пак сълзите
падат бавно и се стичат.
Слънцето не ме забравя - ...

Вълшебно ме обичаш
Очите ми затваряш със целувка.
Сега съм книга с приказен герой.
В ръце държиш вълшебната обувка
и шепнеш ми мечтания безброй. ...

Р А З М И С Л И НА 1 Ю Н И
Във връзка с 1 юни – Денят на детето, искам да споделя с вас насъбралите се в мен впечатления и мисли на действащ начален учител и майка. Защото аз се намирам едновременно и от двете страни на барикадата.
Родителите често забравят, че ние – учителите, сме и родители.
И так ...

И бродя безцелно,
и бродя самичка.
В баровете е пълно
и по улиците е пълно,
а в нас няма никой. ...

яж
кроасан с масло добре изпечен вурст вурст вурст
черен пипер колкото можеш толкова
тортелини талиятели тарти
три пъти по-добре смели храната ...

Пиша ти писмо
Пиша ти писмо.
Полученото
копираш
в друг файл. ...

Ти питаш ме?
Защо се влюбих в тебе?
Защо аз тебе съм избрал?
Защо?...
Отказал съм на другите! ...

РАЗМИСЛИ НА ЕДНА КОКОШКА И/ИЛИ ОЩЕ НЕЩО
Много обичам многоточията... Придават ми важност. Т.е. аз съм дълбока, мисля за важни неща. Какво разбирате вие, обикновените? Аз виждам зад точките, скритата същност. Колко много знам!!! И се отегчавам от обикновените неща. Кои са обикновените неща ли?...
Ден ...

В градината стъпвам леко на пръсти.
Разтварям тревата...
Гледам две пеперуди пъстри
играят във цветята.
А до божура ириси отворили очи... ...

-
Тиха сутрин се ражда,
но къде са петлите!?
Тежка топка от сажди
във комина ми рита. ...

Аз търсих те преди да зная
дали те има или не,
щастлив във скромната си стая,
с мечти какви ли не
богат. ...

Приказка ще ти разкажа
Приказка ще ти разкажа,
мило мое внуче,
как дойде времето
крава от теле да суче. ...

За мен си...
Очите ми те търсят и не спирам,
притваряйки ги, теб да си мечтая.
Сърцето ми препуска като диво
със ритъм учестен, щом пожелая ...

Един различен поглед за силата на любовта...
Вятър на Промяната
Вее трети ден без да спира
Трети ден, с него тя се бори
Малка, неуморна – в битката си - ...

Отколешна мечта
С длани щедри синьото море
разпиля копнежи закачливи.
В лято волно ситня мълчаливо –
благодарно, мъничко врабче. ...

Беше ден, мрачен, изпълнен с емоции. Дъждът навън не спираше. Все капеше и капеше. Капеше и в нейното сърце. Кръвта бавно се отичаше от него, превръщайки го в студено кубче лед. Името ù беше София. Толкова трудно майка ù и баща ù бяха избирали име за нея, искаха то да е красиво, да гали езика на хор ...

Какво за българите да ви кажа,
те често са във слугинажа!
О, те са фили или фоби,
на чуждото са често роби.
06.06.2014г. Драгойново

Вълшебство
Проскърцва въздухът следобед,
мяука като гладно сиво коте –
говорят бабичките долу,
а юни е дъждовно топъл. ...

Свят без сезони, свят без мечти!
В реката на хаоса плуваш и ти.
Брегове озъбени отрупани с кал!
И шибат те клони понесени там.
Очите затворени, устата мълчи. ...

Я запей, мала любов, тъжната си песен,
за мен, за пустошта на бедното.
Ала свят в изневиделица видях от теб,
ти, ръка на злото сиромах на доброто.
Ти, черно в очите и лъжовна, ...

О, време! О, сънища злокобни!
Днес ли, съдбо, ти решаваш? Да, ама не!
Дали ще останат раните отровни,
или ще ни дариш с обич мъничко поне.
Да, ама не! - ехото отвръща. ...

Празна стая, две картини,
поолющен празен скрин.
Отдалече някъде звучи ми
тъжен, стар рефрен любим.
Сякаш две очи надничат ...

Душата ми е нежна птица,
която търси своя небосклон,
с криле да литне, слънцето да стигне,
да си вземе слънчев лъч от там.
Да вземе още топлина и вяра, ...

Звънки мигове, тънко предчувствие,
дъга опъната над сивото -
времето наместо тетива в ръцете ми.
Всичко започва отново -
Земята ще се засмее, ...

До мен ли си? Или далечна?
Безкрайно близо си сега –
неповторима, многоцветна –
като родена в дъжд дъга.
Изгаряш ме, а после мокриш! ...

Свободата е химера
в свят от ужас и разврат,
а жената е приемна,
а креватът твой халат.
На разпродажба днеска ...

На първа и последна среща
На първа и последна среща ме покани.
Къде ще искаш да ме отведеш?
Във миналото – да лекуваш рани
Или да глътнем глътка въздух свеж? ...

Обличаш суетата като рокля
и с грим чудесна маска нагласяваш...
Навън вали, паважите са мокри,
то ти вървиш. Света ще покоряваш.
А той ще те хареса. Безотказно. ...

Нощ, море от светлина светлува в мрака,
и пориви на шепнещи криле
милуват полузрака,
и песни пеят над заспалото море.
Там сред тишината на простора, ...

A как искам да те видя отново,
да ти чуя тихия глас,
да се вгледам в очите ти тъмни
и да забравя за всичко от раз.
Да забравя за живота забързан, ...

Опиянява те,
не можеш да се отървеш от пленителното ù обаяние,
жаден си за вниманието ù,
за думите ù.
Ранява те, ...

Някой ден ще спра да те обичам,
ще спра да проверявам телефона,
да чакам съобщение без смисъл,
да плача насаме с емотикона.
##### ...