Ти не искаш, но аз те разбрах.
Всяка дума е сякаш илюзия.
Всеки поглед под звездния прах,
пьт чертае за теб и за другия.
Ти не искаш, но аз те разбрах ...

Илюзия
Тръгнахме по пътища лъжливи.
Запустя тя, нашата пътека.
Никой няма да намери сили
да тръгне пак по горската просека ...

Душите на птиците отлитат
към отворените небеса.
Прегърнати от здрача
и мека лунна светлина.
И дъжд изсипа се пороен - ...

Толкова те обичах, разбираш ли?
Обичах, когато се събуждаше до мен
и чувах гласа ти звънлив в шест сутринта.
И очите ти... очите ти особено на слънчева светлина,
да се губя в тях и да забравя Света. ...

Любовта ми е грахово зрънце -
все убива и пречи на здравия сън,
но гори като яркото юлско слънце
и в най-мрачното време навън.
Не можеш ли да си такъв, кажи - ...

В часовника на миналите дни
завръщаш спомените ти.
На болката не една,
заради която пак ще умра.
За шанс, в последните си дни ...

Сянка от тъга...
Няколко случайни ноти...
Закъсняла падаща звезда...
Шепа пръст за покрив...

Тя беше застанала почти на ръба на скалата. Гледаше към хоризонта. Той стоеше по-навътре и не смееше да пристъпи напред. Тя се обърна към него, а в очите ù се четеше покана:
„Ела тук, до мен. Виж колко е красиво небето.”
Той ù отвърна с категоричен поглед. Сякаш искаше да ù каже:
„Не искам! Страх ме ...

Жената на четирийсет се ражда
наново - от утробата на нови светове.
Надраснала детинското, тя дважди
е по-чаровно и усмихнато дете.
Жената на четирийсет е многолика, ...

Женските капризи са като природните бедствия - удрят неочаквано и смазват първо най-слабите места...
Дори илюзиите са безсилни пред пораженията, които оставят след себе си...
Хората са склонни да вярват на налудничави неща, когато им звучат правдоподобно, но не са склонни да повярват в истината, сам ...

Едно малко вълче с детски очички ме побутна по бузата и се мушна между ръцете ми.
- Ей, сладурче, какво правиш тук? - казах аз и всички мои приятелки, които бяха с мен в гората, се натрупаха около него. Яна го погали нежно, метна му една бисквитка и то се скри в мрака. Лиа натрупа събраните съчки, з ...

Насрещни фарове. Мракът боли.
По шосето премазани спомени.
Километри тъга. Защо позволи
от Рая да бъдем прогонени?
Бягат тъмни дървета. Вали. ...

ПРЕЛЕТНА ПТИЦА
Имам душа като прелетна птица,
но не отлитам на юг.
Гледам нагоре към дългата жица
и не помръдвам от тук. ...

Цялата съм в рани от предателства
и душата е раздърпано платнище,
кално от измислени приятелства,
дето с думи само те разнищват...
дето само влизат във очите ти, ...

Шепотно да ти е в мислите, в косите,
във случайни мигове, изтрити
от живота със внезапна гума.
Шепотна да ляга помежду ни
все оная дива, луда жажда, ...

История ще Ви разкажа, но не от книгите я знам. За щастието във живота сега урок ще Ви предам.
В седем цвята е дъгата, седем са и чудесата на света, седем тоста нека вдигнем за нашия живот сега! Цветя, усмивка, очи красиви, тъй простички неща,
а правят ни така щастливи и хубаво ни е в душата. Истори ...

О, ден на светлите мечти -
дали далеч отиваш ти?
Няма тук вечна красота -
само облаци и самота.
Отиваш ли си ти, хубав ден, ...

Езерата на скръбта са ледено студени и прозрачни, мъртви риби плават на повърхността.
Аморфни птици пеят и се давят бавно, загубили завинаги крилете си в полет към безкрайността.
Дърветата безлистни, печални и самотни вехнат тихо, усетили космически вечната тъга.
Фини клони образуват снежни лабиринт ...

НОВОГОДИШЕН КЪСМЕТ
(споделено от едно амурче)
Да не си мислете, че ние амурчетата нямаме празници и почивни дни. Почиваме си и празнуваме на смени и на мен ми се падна на Нова година да съм в почивка, но „на разположение”.
Тъкмо си палех пурата, след преглътнатата с кана Шивачевско тлъста мисирка и. ...

Пиано бар и някак укротен пулсира джаза.
През щорите едва наднича късната луна.
На масата стоят две чаши недопити
и аромат на момина сълза.
Свещта полюшва силуетите им в мрака. ...

Прочетох във в-к „Атака” статия, която ме втрещи тотално. За хората, които са достатъчно широко скроени заглавието на статията е: „Западът е душевно болен”
За тези „европеисти” и „евроатлантици”, герберасти и седерасти, които срамежливо не искат да си цапат очичките и мозъчетата с този „националисти ...

Отново сама
Чакам отново любовта,
не искам повече така
да е самотна моята душа.
В таз зловеща тишина, ...

Завърши обеда на наша`та комуна...
Наситихме стомасите с храна.
Софрата се измете от фъртуна.
А пък и сложеното настрана.
Не си загубваме ний апетита! ...

ЧОВЕК ТРЯБВА ДА ИЗПОЛЗВА УМА СИ!
Много се говори напоследък за употребата на т.н. ЗЕЛЕНИ СМУТИТА, едва ли не като за ПАНАЦЕЯ срещу всичко вредно, което човек сам си е навлякъл на главата.
Неестественото в употребата на тези т.н. смутита е, че се пият преминавайки транзит през устата! А естественият ...

Обичлива, горда, волнокрила,
на Ева дързостта ми е в кръвта,
и пред "рая" предпочитам "ада",
но никога не се деля от любовта.
Мога в огъня да изгоря до пепел, ...

Лутам се и търся,
добре ли, не знам?
Ходя и мълча,
ей тъй, просто сам.
Минал през поля, минал през реки, ...

Приятел - предател
Приятел не всеки можеш да наричаш,
не всеки ще е с теб до края.
Приятел е онзи, когото обичаш,
който ще те отведе до рая. ...

Прозорец! А, през него лунна светлина…
И две очи, неспиращи да светят - изпълнени с надежда…
Очакване за чудо? Не! Едва ли съществуват чудеса…
Макар и тихо, мъката на едри капки се процежда…
Навън вали! ...

По пътеката позната отново аз се връщам.
По камъните стари на старата ми къща.
Поглед,трепет, шеметното ти дихание...
Сълза, мрак, грешките ми повтаряни.
Събуждам се във ужас, всичко е към края. ...

ИЗБОР
По всички пътища околовръст
снегът е само зрителна измама...
Пълзи денят край мен, ужасно къс,
досущ като усмивката на мама. ...

Тъга
Душата ми тъгува,
за своето щастие бленува,
тя изживява своя катарзис,
изпитва трудности, ...

В студен нощен час
силен троп-троп на порти чувам аз.
По това време кой чука така,
дали за добро или лошо дава знак?
Ставам леко сънлив още, струва ми се или не, ...

Госпожице, ти май разбра погрешно
това, което казват моите стихове.
Летиш високо. Струвам ти се смешна.
Избрах да бъда в сянка (Тук по-тихо е).
Избрах да не говоря с тон висок ...

Вътре в мен ежедневно прелива
от обичане и от хоризонти,
на птици и облаци се усмихвам,
обличам вятъра в шарена рокля!
Плача тайно на пурпурни залези ...

Светулките се скриха.
Земята рокля си уши,
плата и подариха дървесата -
и оголяха, а майката-земя заспа
под грижата на своите деца. ...

Колко хубаво е само
с мен да ходи женско рамо.
Как ме радва, като стъпка,
да усещам женска тръпка.
Как примигвам пред лъчите, ...