ЗА МУШКАТО, ФИЛОДЕНДРОН
И ЕДНА ОСА
Мушкато на преклонна възраст
напъпи и изкара цвят.
А коренът му с напън сетни ...

Румънски тир прегази кола
край гара Яна.
Бойко използва това,
за да си направи реклама.
Казал пътят в събота да се открие ...

На Ивка
с много топлина
Ти спомняш ли си рокличката твоя -
бе снежнобяла с точици червени?
Тогава беше малка, мила моя. ...

Поезията губи сякаш смисъл,
щом празно е сърцето за копнежи.
Записвайки на лист ти всяка мисъл,
рискуваш да я прочетат невежи.
Решиш творец да си - това е бреме, ...

Като от картина
В покоите мои имам картина една,
гледаща в нищото млада жена.
Ръцете ù вяли, отпуснати, мъртви,
погледът - влажен, сякаш от кърви… ...

(Вегетарианство с порция месо)
Човек яде всичко що расте по таз земя
или това, което се побира в алчната уста.
И най-кроткият изпитва апетит,
и най-добрият няма насита. ...

Край яслата са - демагози,
необременени от морал,
които ни покриват с рози,
а зад гърба ни пръскат с кал...
Обсипват ни със думи мазни, ...

Не е ли слънцето в небето
космичния безсмъртен Бог?
Не грее ли ни то додето
луната мие своя рог?
И в пътя си - за нас безкраен, ...

Ще дойдеш, зная
Ще дойдеш, зная. С дъжда.
Ще докоснеш съня ми,
с нежност ще го сториш.
И тишината ще се сгуши, ...

Беше осем и тридесет, неделя сутрин. Виждаше непрекъснато мърдащата черна стрелка по белия изпъкнал циферблат на стенния часовник. Имаше кръгла сребриста рамка, проблясваща на изкуствената светлина. Секундната стрелка прескачаше от миналото към бъдещето с почти безшумно прещракване.
Стаята за разпит ...

Портали
Разхождах се из този град със славно минало
В един загубил блясък стар квартал
Край здание от времето почти се сринало,
Подпряно в сив портал, от окис почернял. ...

Чудя се дали болезненото чувство от липсата на някои любими хора, изразено в „липсваш ми“, не се дължи на нещо много цинично и прозаично... Страха да не ги забравя:) Не изпитвам никакво задоволство или удоволствие от забравянето на хубавите неща. Всъщност бих желала да ми се напомнят по-често – неща ...

С дъжд от лилии поръси ме
В нощта, през която разцъфтяха от обичане
най-ранните лилии. Тръгнах. Невидим вятър
премина по мен и посипа цветчета. И искане
заваля. Бял цвят. И аромат прелестен. Остър ...

В мъничката ни, забравена от Бог държава
се бори всеки за пари и крехка слава
с тленност да запълни той очите,
очите завистливи на глупците....
Не хора, а хиени сме сега, ...

Ти си реална, но реална не си.
Ти си случайна, но случайна не си.
Ти си съдбовна, но съдбовна не си.
........
Ти си моя... но моя не си.

* * *
Две палави деца на шарки
пунктират синьото небе,
възседнали светлинни палки
гонят се безкрайно във захлас, ...

Божественото в Любовта...
Недокосната като капките роса по тревите,
във които са се скрили първите слънчеви лъчи;
нежна като аромата на дивите цветя;
възторжена като песента на птиците ...

Гълъбе,
защо не спиш,
а по прозореца
тихичко почукваш,
пърхаш нервно с криле ...

Не се доближавай,
аз съм огледало и собствения си образ ще видиш
и себе си ще харесаш,
а огледалото с моето име ще наречеш.
Доближаваш се бавничко, ...

Обичах да се взирам във небето, във полята, във звездите..
Обичах да се вслушвам в птиците, в песните, словата, в мислите...
Обичах да си мисля, че те има, но си далече – някъде в мечтите...
Обичах да си казвам, че те има, не до мен, а на крилете и на птиците...
И плачех заедно със твоите неволи, см ...

Не, не искам много,
само приятели добри.
Един верен приятел,
с когото сърцето да гори.
Сутрин рано да си пиеме ...

Странно нещо е животът!
Ту прекрасен нюанс на изпепеляваща жарава.
Ту студен като късче лед от тъмната забрава.
Събиращ в себе си мечти, хора и съдби,
рисувайки съвършеността с багри съдбоносни. ...

Крачих по звездните пътеки.
Общувах със звездите.
Енергия се сипеше от небосвода.
От Млечния път пих вдъхновение.
Съзвездията бяха моята утеха.

Софийско лято
Лято е в напуснатия град,
но винаги тук нещо си намирам.
Изгубена мечта и маска
от забравен маскарад, ...

Тази кама сутрин
ми се стори странно тиха —
ни звън от чаши и чинии,
ни шум от старите дървета,
ни драскане на ранобудна котка, ...

Сънувах сън, как крача боса аз...
От облаците бели отведнъж
с крила небесни долетя пегас,
обязден от красив и смугъл мъж.
В усмивката му имаше тъга. ...

Учеха ме да вървя напред.
Без заобикалки.
Не ми обясниха, че в житейския ред
има завойчета малки.
Аз не умея да вървя на криво. ...

Ще срещам твоите очи
и поглед в устните ти аз ще впивам.
Ще чакам думите ти, но, уви,
тъй много са стените помежду ни!
Понякога ще пращам своя полъх – ...

Зад облаците слънцето наднича
и нишките на своето кълбо
във утрото разплита.
Вълните с пясъка играят -
рапани, водорасли, ...

Духът на миналото
се крие в старите
дървени къщи.
----
Когато затворят ...

Образ в тъмното… Обзема ли те страх?
Преглъщал съм гнева си, но достатъчно събрах…
Разбрах, че да избухнеш, признак е на слабост,
но в моменти, като този, виждаш как освобождавам свойта ярост…
И не с реална сила, а със силата на думи… ...

ЩЕ ДОЙДА
Ще дойда.
Черен като сън,
черен като лъст,
като престъпление. ...