КОНКУРС
Всички обитатели на гората - и вървящи, и летящи, и пълзящи, се били събрали на горската поляна на събрание. Трябвало да решат какво да направят, та никому неизвестната им гора намираща се в полите на незнайна планина, която не била отбелязана дори на най-подробната географска карта, поне ма ...

С руси къдрави коси,
с очи големи тъмнооки,
с краченца боси,
радост то на мене най ми носи.
С усмивка като изгрев слънце, ...

Отворих сърцето си, макар полуздраво:
да влезеш, ако искаш, да тръгнеш - ако можеш,
поставих табелка с посока „Наляво”,
поръсих трошички за по-нагледно даже.
Пътят е кратък, без тръни (обещавам!) - ...

Ако Животът беше пътуване с влак, сигурно то щеше да започне от една малка, но толкова слънчева гара - гарата на безгрижното детство! Локомотивът ще изсвири, по-точно - изпищи, и ще потегли от първи челен коловоз на Живота. В началото влакът на Живота ще бъде експресен, след това бърз, пътнически и ...

Какъв е питам се сега Човека?
Загадка е за мене, знам!
В борба за "кожата" от памтивека,
върти тоягата си сам!
От всичко е принуден да се брани, ...

Дали от тишина не оглушава,
една любов, щом мисълта крещи,
дори устата няма да остава,
викът душевен, яростно кънти!
Не чу сърцето думите желани, ...

Мълчи ми се. Не ми се говори.
Излишни думи няма да редя.
А и защо ли?
Като и капка не остана от любовта.
Виж, погледни. ...

ДВАДЕСЕТИ ВЕК (известен като заглавие „1900” или на италиански – Novecento от 1976г.) - филмът на известния италианския режисьор Бернардо Бертолучи и музика на Енио Мориконе - един безспорен шедьовър, признат за исторически достоверен СТО процента, а няма кой да го предостави на българския зрител.
П ...

Летях във Космоса навън
и свирех лунната соната.
Под лунно-слънчевия звън
венчавах слънцето с луната.
Представих се, че съм звезда ...

Езикът ти се върти на пълни обороти в устата ми, гърбът ми е долепен до някаква студена стена и само се моля да не ме полази паяк, докато ръцете ти пълзят бавно към гърдите ми.
Толкова е тъмно, че дори да дойде някой, няма да го видим.
На теб явно не ти пука.
***
И докато ти смучеш врата ми за лека ...

Изтритите сандалки на душата ми
забравят как се скачаше на ластик.
Светът оказа се слепен от атоми
и с хляб се храни – не със „сухи пасти“.
Светът оказа се баща на болката ...

Иван Грациани - Русата госпожа на черешите
(Autori: Alfredo Rapetti Mogol & Ivan Graziani)
(Автори: Алфредо Рапети Могол & Иван Грациани)
Signora bionda dei ciliegi
Come va? Sei ancora addormentata città da sempre amata, perduta e mai riconquistata. E il ricordo è così lontano di un bicchiere di spu ...

Мъжки момичета? Кой го реши?!
Кой на шега ни нарича такива?
Някой поредния образ съши
с грубо сърце и разчорлена грива.
Някой ме иска такава жена – ...

Това е демо на новия ни аранжимент, с който се завръщаме на сцена. Ще се радвам да чуя мненията ви за него :)

Питат ме, моите приятели,
защо стиховете си творя
тъй мрачни, тъжни и тежки.
Не знаете ли?
Себе си разтварям, ...

Равното, където до нивята свършва
и започва тежко стръмното в Балкана,
няма татко, мама, няма либе кръшно –
духове размирни свободата скланят.
Буките в гората с радост го посрещат, ...

Ей, Човеко – ти като изхвърлиш десетдневни кученца в контейнера за смет после какво правиш? Прибираш се и животът ти продължава без досадни задължения. По някое време минава ли ти мисълта, че някъде там аз или те вием от болка, глад и студ? Ние няма да умрем веднага, ще мине време, ще агонизираме пр ...

На едно дърво пред нас
къща на дърво си имам аз.
И когато търся свобода,
аз се качвам на дървото,
спокойно на мечтите да се насладя. ...

Попива през прозореца мъглата,
обгръща всичко - мъртъв е света!
Бръмчи такси, прорязва тишината,
прихлупен свят и пушек - самота…
На пластове кълбетата се вият, ...

Поредната безсънна нощ е,
с молива в ръка,
и сенки под очите.
Аз отново размишлявам...
Аз ли греша? ...

Едно момиче те обича и заради теб очите и са пълни със сълзи,
заради теб тя се измъчва до зори.
Боли я и от острите ти думи сърцето ù кърви,
ах, как иска с една вълшебна пръчица всичко тя да промени.
Сълза след сълза пада по лицето, ...

Всичко…
–Здравей, как си?
–Зле съм. Мисля, страдам и се мъча,
изгубих всичко и не зная дали ще мога да си го намеря,
всичко, що ме караше да съм щастлив, го няма вече. ...

НЕПОЗНАТАТА
Сама на отсрещната маса
сядаш почти маниерно
и с недоволна гримаса
поглеждаш високомерно. ...

ХІХ
... Дните на фамилия Зареви бяха изпълнени с черния цвят на мъката, отчаянието и неизвестностите на бъдещето. Не им беше останало нищо хубаво, което да ги крепи и те с настървение започнаха приготовленията за новия си живот с надеждата, че това начало ще върне цветовете в техния свят. Както ги б ...

Спи сърцето в каменна обвивка,
буря тътне, стапя ме тъга.
Донеси от твоята усмивка,
за да свърши бурята с дъга!
Д. Дамянов ...