Не губи по мене свойте мисли,
не прахосвай в рими нежен стих!
Аз не съм твой рай, ни ад пречистващ,
а самотен пътник, странник тих.
Извървял съм своя дял под арка ...

Роден съм, за да правя грешки, не ми ли личи?
Не виждаш ли мрака, криещ се в моите очи?
Като хищник стаен във сенките тихо лежи
и очаква невинната си жертва да сe приближи.
Ела, престраши се в огъня ми да гориш! ...

ЦВЕТЕ ДО АСФАЛТА
В града поникна цвете диво.
Израстна гордо до асфалта.
То бе самотно и красиво,
нежно, ценно като кобалта. ...

И се случи различно.
Нетипично. Случайно.
Мисълта ми препускаше.
Безпроблемно. Безкрайно.
И изобщо не знаеше - ...

Затворена във себе си,
жадувам свободата
да избирам чувствата,
с които да живея.
Обречена на себе си, ...

*
Вървиш и вървиш,
а той не помръдва.
Новогодишен сняг.

Фалшиво настроена истина.
Акорди-илюзии.
Разплакани ноти.
Скъсана струна-вина.
Недовършена песен. ...

Ще си тръгна с огромната
обич и болка.
За Великия
храбър
и мъдър народ. ...

Пристигна Дядо Коледа и рече:
"Подаръци не давам ей така!
Ако улучиш джакпота, човече,
ще вземеш дар от моята шейна!
В играта да участваш, за начало ...

Когато ми е тихо
Когато ми е тихо, много тихо,
уча се на обичане.
Тогава тишините
настръхват от нежност ...

Небето като църква е побрало
неверници и вярващи в едно.
Момичето, облечено във бяло,
подкарва своето житейско колело.
Не спира даже дъх да си поеме, ...

Завръщат се мечтите ми, объхтани от път.
Нестигнали Калкута -
препънали се още след летището на Прага.
За Лондон – от пражкото летище не могли да излетят.
Гладът бил по-голям от идеала… ...

Бутилката абсент я гледа втренчено със златистожълтите си очи. Този поглед излъчва спокойствие и мълчаливо очакване за наслада. Стъклото ù е студено и лепкаво сладко. Ароматът леко гали ноздрите ù, дарява с кехлибарена нежност. Мисли да си го поръча – да опита забранения му вкус – една опасна игра с ...

Като изстреляна от лък стрела съм.
И отново целта си избирам.
Демонстрирам умения, и класата си.
И напред летя, и не спирам.
Да се лети - изглежда толкова лесно. ...

Късно е вече, тръгвам далеч,
да търся аз себе си, там сред смъртта.
Прегръщам безкрая, времето спря,
нима ще е жален без мене света?
Сам ме остави и сбогом не каза, ...

Now I'm his body and soul
and my heart is no longer own.
He gave me power, he gave me love
and all I can offer is to take my life.
Destiny is hard to explain ...

Поредната нощ, в която Генади не можеше да заспи, защото едно красиво цвете беше обзело неговите мисли. Колкото красиво, толкова и далечно. Да, разстоянието беше факторът, който ги разделяше, но Генади имаше късмета, че живее в модерна епоха, където разстоянието беше просто една незначителна пречка. ...

VІІІ
... Пътят криволичеше през прекрасна планинска местност. Една самотна кола се бе отправила в посока към върха. Млада жена седеше зад волана и се наслаждаваше на зашеметяващата гледка. Вековни борове се извисяваха от двете страни на пътя. Отляво, далече долу проблясваше сребристата повърхност на ...

И да пееш, и да плачеш,
той - животът, си върви.
И да тичаш, и да влачиш,
все сърцето си кърви.
И да любиш, да разлюбваш, ...

Дошъл съм в село, на почивка.
Загърбям градските стени.
С природата сега се сливам!
Живота си ще променя!
Какъв покой е във селото! ...

Пристигна Новата година,
очаквана от стар и млад,
но лошото дано отмина
останало далеч назад!
Дано през Новата година ...

Ето че нещата почваха бавно да си идват на мястото. Това, което трябваше да стане, ставаше. Логиката на Баща му бе несломима и последователна. Никога не бе се усъмнявал в нея, дори когато го изпрати в сферата на грешните.
Не искаше да си спомня за онова мрачно време. Но кошмарът се връщаше неканен в ...

Свободата на медиите, любимата им тема.
Тя, свободата, е много често дискутирана и от партиите – навън, но вътре свобода няма.
Така е и с медиите - навън се изнася дискусията, но вътре цари единоначалието!
Една медия свършва там, където започваш да я ПРИЕМАШ С ЕДНО НАУМ.
Да, ама едното е наУМ, та тр ...

Прав е.
Задуших го. От непитане.
Хем страхът на принцип центробежен
вътрешно ми будеше инстинктите
всеки път, когато беше нежен. ...

Кажи ми как да вярвам в любовта?
Кажи ми как да вярвам, щом не мога
да вярвам, че ако ме няма днес,
заради теб не ще горя във адски огън?
Кажи ми как да вярвам в нас? ...

Без твойте ласки нежни -
аз останах тъй сама...
Пуста, като улиците снежни,
когато обхване ги тъма.
Не осъзнах и не разбрах ...

БУРЯ И ПОКОЙ
Океан от любов,
морета от сълзи,
чувства под покров,
а животът си пълзи. ...

Спомен
Тази вечер за първи път сме сами
на среднощна разходка по плажа,
нощта неземно е тиха
и някак магическа, всичко спи ...

Алекс вървеше към дома си.
,,Съжаляваме, но ни трябват хора със стаж. Вие не сте човек, който отговаря на изискванията, а и не можем да си позволим да обучаваме хора в момента. Така че ще ви пожелая приятен ден и успех.“
,,- Приятен ден“ – беше отвърнал Алекс и си замина.
,,Да ви го начукам ебания с ...

Земя, клиширана от серийни таланти,
изфабрикувани по европейска директива –
щастлив съм аз, че в тебе има кранти
с непородиста кръв, устойчива и жива.
Земя, стандартизирана по мярка ...

Тази вечер искам вълшебство,
желая да бъда сразен
от Ангела твой, дошъл от небето,
с любов и нежност за мен.
Не искам друго. освен да съм с тебе ...

Усещам си душата като вятър,
като вихър, вилнеещ в необят,
порив, развяващ грива златна
в шеметен вихрогонен бяг ...
... като шепот, ехо, стон и зов ...

Синоптичката
Една жена усмихната, говори
от малкия екран като поет
и с бурите, и с ветровете спори...
... Възтясна рокля, гъвкав силует, ...

Ванеса
Глава десета
Беше изминала една година от появата на д-р Ванеса Караколева в клиниката за Белодробна хирургия “ Професор Анна и Борис Симеонови” към Александровската болница. За една година, интересът към нейната личност не само не беше намалял, но тъкмо обратно, беше се увеличил многократно. ...

В памет на...
Думите напират
в моята глава,
ние с тебе губим,
губи и света ...