Светица ли е тоз живот? Най-тежката игра-заблуда.
На слепите да бъдеш роб. Извечната духовна лудост.
А грешни ли са две тела? И допира им в таз обител?
Осъдени за куп дела. От незримия над тях Учител.
Душица ли е тоз живот? Най-тленната сълза-пътека. ...

СЪН ПО ГОЯ
"Сънят на разума ражда чудовища" -
плакат на софийски студенти
Не усетихме как се родиха
тези тъмни чудовищни сили. ...

Вали ноември. Стичат се сълзи.
Нощта обгърнала е двама.
Потайно се изпиват със очи,
потънали в омайна амалгама.
Дъждовно капките барабанят, ...

На перваза два гълъба бели
се докосват с човки небрежно,
край тях ветровете са спрели
и гугугат си нежно... нежно.
Потрепват телцата им крехки, ...

пребори се
с мистериите на случайното
и тръгна пак...
към мен...
какво, че дълго бягаше, ...

Вехт корниз, забит
с пирон за тавана.
Перде, едва крепи,
от изящен сатен.
Кат разтопено желязо ...

Ще ме дочакаш - ето, идвам вече -
по стълбите към къщата ти слизам.
Ала не съм аз споменът далечен -
а може би съм толкова наблизо.
Ще ме дочакаш. Тръгнах посред мрака - ...

На Нико
Двадесет години с теб вървя
по нетъпкани от другите пътеки.
Бях любимата за теб жена,
ти – мой рицар в бляскави доспехи. ...

ПАРТИЕН
Тоз, дет' го гледате, че е седнал до прозореца на кафенето и хем чете от вестника, хем гледа да не изтърве кой, накъде и защо минава по улицата, е бай ви Симо Политиката. Минен инженер беше, рано се пенсионира, пенсийката му бива, а жена му е такъв вампир, че рано сутрин заема позицията до д ...

Днес предлагам да бъдем разумни,
докато вятърът (или времето) по прозорците пролетни тропа.
И понеже годините ни направиха по-красиви и умни,
дай да повярваме искрено двамата с теб в хороскопа.
Тук не става дума за прочит, ...

Имам във себе си тежки въпроси.
Труден е, Боже, животът ни днес.
Босия тръгнал е вече да проси.
Гладен си ляга в кашона нощес.
Сухият хлебец е малка надежда ...

Поредният незнаен ден. Откакто се сдобих с малкия, за мен все си е неделя. Или събота. И някак у мен все дреме едно гадно усещане, че утре ще се наложи да тичам на работа. В момента обаче съм се разположила на една пейка до детската площадка и придремвам блажено на припек. Като допълнителна екстра в ...

Тихото ручейче. Нашето ручейче. Нашето любовно ручейче. Водата в него е бистра, мека и сякаш гали. По дъното се виждат камъчетата. Гладки, обли и пъстроцветни. Феерия от омайващи цветове и нюанси. Две брезички са надвиснали и преплитат клонките си. Допират се нежно и слушат песента на двете славейче ...

ОТКРОВЕНИЕ
Остаряхме със теб разделени,
аз в чужбина, ти вкъщи сами,
от чувства и вини раздвоени
прелиствахме тъжните дни, ...

Забравих! Припомни ми, какво е туй да си обичан. Ти помниш ли, кажи? Сърцето как пулсира в забързан ритъм, дланите потят се, погледът се замъглява, а душата не спира да крещи. Ти помниш ли, кажи? А подкосените крака от срещите?! Усмивката от допира лек?! Сълзата, в душата на раздяла?! Ти помниш ли, ...

С очи в рубинения летен Залез,
тъгувам за умиращия Ден...
Неканен съм във розовите зали,
но гледам красотите възхитен!
И в тези мигове, едни и същи, ...

А колко хубаво би било
да си на вълната на любовта.
А колко хубаво би било
днес да участваш в приказка за любовта.
Приказка за принцесата, покорила своя принц. ...

Свободен стил
Белото братство танцува цигаровритмия,
трудно е да се определи гастрит ли е, колит ли е.
Пепелникът е пълен със спомени,
екстра фас дръпни ...

Завинаги
Самичка ти сега си там,
далеч от маминия стан,
любимият далеч от теб,
далеч, Родината далеч, ...

Заспивам мислейки сега,
че имам туй, което заслужавам,
приятел стопли моята душа,
със думи, що не ще забравя!
Обичам те, където и да сме, ...

Танцуват влюбени листа -
зашити облаци в небето,
замръзнали от нощ цветя
и листопад от пируети.
Сълзите в мокрите лица ...

"В този ден ще превземам пространства", Мира Дойчинова, "Четвъртък"
Аз не зная какво е да литнеш –
да превземаш далечни пространства.
Любовта ми е тиха молитва,
а пък дните ми – радостен празник. ...

Душата ми с ранени колене бе.
В игра на сляпа баба,
затичана, несигурна, в отбрана...
Простря се цяла на паважа сив.
От болка ...

Безвремие достатъчно
Достатъчно ми е това безвремие,
в което се стичат капки сладост.
В което да прошепнеш на човек:
подай ръка, аз те обичам. ...

Очите се напълниха със есен,
прегърнала кокетната природа -
измествайки зеленото от мода.
***
Оранжево, кафяво и златисто, ...

Мъррр... Аз не мяукам, само мъркам. С времето овладях точната вибрация, за да въздействам без много да се хабя. Тежък персийски котарак съм. Су, така се казва стопанката ми, ме кръсти Рекс. Приятелките ù обаче ми казват Хорейшо. Сигурно, защото съм ярко оранжев с наситено зелени очи. Су ме взе, кога ...

Недей копира чужди мисли,
на свойте дай си свободата,
как птица искаш да лети,
щом сам отрежеш отрежеш
ù крилата? ...

Писмо от "онзи" свят
Нормалните се влюбват до полуда.
Допиват чувството и изтрезняват.
Намразват се. Взаимно и хронично.
Капанът щраква! Те го заслужават. ...

Една вечер в страната на спомените...
Към залез Слънцето клонеше,
полъхваше прохладен бриз
и този ден след малко щеше
да отшуми като каприз... ...

Събери всички силни желания!
Умножи ги със свойте мечти,
а във скобите на неизживяното
всеки страх и вина извади.
Раздели радостта на тъгата! ...

*
Късна есен.
Падат в краката ми
зрели плодове.