Сидеров демонстрира хулиганско поведение
към журналист от Фронта за национално спасение.*
Не се свени да напада и полицай.
Събуди се, читателю, на грубостта да турим край!
*НФСБ

Премята вятър стиховете
във есенната ми душа.
Настръхват в мене греховете
и се разхождат те пеша.
А аз с метафори и рими ...

Лека нощница,
а в нея лека жена.
Нощницата не крие нищо,
жената също.
Всичко е на показ. ...

Полегнал зад бара на следобеда,
все още полубуден - залезът
протяга се и се прозява с ранните пияници…
Класически бохем: започва с маргарита,
японско утро с джин е после по програма… ...

Аз чувам музика, облечена във нежност.
Усещам допир, пълен с топлина.
С очи обхождам цялата безбрежност
и търся пак онази светлина.
Отпивам глътка въздух и долавям ...

Спи Земята.
Въздухът въздиша.
Невидим шал замята,
умората съблича.
Така е уморена. ...

Третолак
На шест е още, ала вече
чете и пише като нас,
та питам се, какво ù пречи
да го пропусне първи клас? ...

Всяка вечер, когато луната заспи
и гората заглъхне от врява
в шубраци от глог, в белочели липи
онемелият славей запява.
Сякаш с клюнче, по-късо от шип на бодил ...

МАЙСКИ ДЪЖД
Прегърнал този майски ден през кръста,
дъждът полека слиза от могилите,
пристъпва в мокрите треви на пръсти,
гъстее, ромоли, набира сили, ...

Уморен от безпътица храбър народ,
топи се безмилостно като пролетен сняг;
над него – приведен, навъсен небесният свод
с огън рисува пророчески знак.
Продажници драпат към своя Олимп, ...

Безсмислен, от живота изцеден,
стене днес до болка сивия ми ден
и сам неразбран се носи в света
духът ми контузен от злата съдба...
... Не помня защо, как и кога ...

Тясна уличка,
изпъстрена с павета,
върви извита сред
огради от мечти,
а вълните долу ...

И пак самичък лягам си,
и пак на звездите моля се
усмивката ти прекрасна да видя.
Няма те вече до мен,
тръгна си по-тихо и от вятъра ...

Небето беше обсипано със звезди - едри и ярки като бисери. Луната светеше ярко - пълна и красива, обвита във воал от сребърно сияние и тъма. Млечният път опасваше като бримка небето. Нежен летен вятър повяваше и разбъркваше косите ù. Лицето ù беше обърнато към невероятната космическа гледка, очите ù ...

Под звуците на саксофона важен извива се като пантера черна
и плътските желания подклажда, претръпнала в движенията си древни...
Тя!
Ръцете ù се вият виртуозно, като забравено от векове изкуство,
Косите разпилява и докосва се, облизва устни сякаш сладко вкусва... ...

Животът е интересен! Това е всеизвестен факт. Животът понякога е гаден, друг път приятен. Но през цялото време е интересен.
Прекарах 12 часа с хора, които мислех, че познавам и с такива, които за първи път срещам.
Нека започна с тези, които мислех, че познавам. Хора, с които прекарвам 5 дни от седми ...

2. При Крум
Те тръгнаха от Красна поляна към Люлин, където работеше и живееше споменатият Крум. Той бе около 25-годишен, висок мъж, треньор и шампион по карате до за България, държеше и оръжеен магазин в блока под апартамента си. Те пристигнаха, позвъниха на звънеца, изчакаха, но не получиха отговор ...

Легендата за непознатия воин
„Да се биеш за тези, които си изгубил и за тези, които не искаш да изгубиш. Да се биеш за това, което си изгубил и за това, което не искаш да изгубиш.“
„Светът е толкова жестоко място. Много от хората губят своята човечност и сила. Много сърца биват отровени. Много сърца ...

Екзистенциално- 3...
Самотен гръм и Тишината
ранена стене в яростта си...
... Избухва властно Светлината
от древните иконостаси ...

Когато Тони изрекъл първата си лъжа, бил на около 6 години, да речем. Било един прекрасен юнски ден на 1987, да речем.
Милата му баба го повикала, докато гледал Мечето Ръкспин по сутрешния детски блок на първа програма. Дала му една поомачкана банкнота от два лева и му заръчала да отиде до магазина ...

Там, където свършва човешкото,
там, където свършват силите,
там, където няма надежда,
започва божественото.
То е в твоята душа, ...

Потънало в мълчание море.
Заслушана сълза
искри на пътя ми.
От някого останала,
побрала целия му свят ...

Без теб
Животът ми без теб е миг мълчание -
надгробна плоча, мъртва тишина.
Без теб животът е изгнание,
без изгрев, слънце, въздух и вода. ...

Днес празнува тя -
моята леля Елена,
една достойна жена
за мене на тази вселена.
И днес ще ù купя букет ...

Колко думи премълчани
и сълзи в дланите събрани...
Колко още обиди и псувни
ще събирам в сърцето си...
Колко фалшиви и малки души ...

В живота крадешком ако надничаш,
лъжовен огън ще те изгори!
Не се погубвай сляпо да обичаш,
но без любов останеш ли– боли!
Обичай, ала в чувствата си мъдър ...

КАКВО ДА ПРАВИМ С ЖИВОТА СИ
Замисляли ли сте се как сте се чувствали, когато сте се появили на бял свят? Някои ще кажат, че бебетата нищо не разбират, но много научни изследвания доказват, че човешкият ембрион, още в утробата на майката, от седмия месец нататък, реагира на звуците, които идват отвън ...

Вятърно ми е. И някак леко.
Като пух се нося над света.
Семе на глухарче съм. Далеко
пускам вместо коренче мечта.
Изкласявам вятърно и бяло. ...

Мога да имам всичко,
но аз бягам от този свят...
мога да остана без нищо
и въпреки това да съм богат,
аз бягам от всяко щастие ...

Виртуалният гражданин - гражданин на новото време.
Какво можем да кажем за него? Той има приблизително 400 приятели във социалната мрежа фейсбук, използва ежедневно скайп, „сърфира“ в интернет в свободното си време и има множество интреси. Хубаво. Чудесно.
Същия този гражданин не гласува (понеже не ...

Бургас мой роден, свиден Бургас,
в Бургас безводен родих се аз,
но днес Бургас е с нова премяна -
с морска градина и панорама.
Започваме винаги с нефтозавода ...

Потърсих най-напред във теб врага,
че вечно ме притискаш в някой ъгъл!
Не беше в теб! Ти ме измъкна на брега
на твоя остров - топъл, тих и смугъл...
Потърсих после другаде врага - ...

Помниш ли, мъничка моя пораснала,
как за ръчица те водех до яслите?
Помниш ли, мъничка моя голяма,
как разцъфтя върху моето рамо?
Помниш ли, мъничка моя далечна, ...

Ангели срещу Демони
''От Ангел в Демон''
Глава 6
1 месец по-късно
Какво се случи с мен? Точно това, което се е случило с чичо ми. ...

Изстрели от гъстия букак
отекват в планинската утроба,
там, където паметник е знак
над Бенковски гроба.
Огнени езици ...

По улици и булеварди, се взирам в хорските лица,
по навик уж полузабравен, но скрил се някъде в ума.
И търся във тълпата пъстра, да срещна тези две очи,
които някога в сърцето оставиха за мен следи.
Бе толкова отдавна, помня, стоях на прага на нощта, ...