КАКВО ОТ ТУЙ
Какво от туй, че много са годините,
те са само дати в календара
неподвластна е душата на доктрините
за възраст и за давност пред олтара. ...
Дървета стискат в шепи градски въздух
и пръстите им пукат много силно.
Добре, че някой се е сетил мъдро
да каже да го фотосинтезират.
А аз се шляя като четен вестник, ...
Честит рожден ден, не ще ти пожелая,
защото в този ден ти падна от рая.
Слънчевите лъчи спряха да греят,
а небесните нимфи започнаха да ридаят.
Не си ти нито Елена от Троя, ...
Понякога ми липсват думите на хората,
болезнено е толкоз писане.
Светът все търсеше на времето опората
и сега компютърно издишаме.
Понякога ми липсват чуждите очи, ...
Разминаха се думите във времето,
в пространството отекна тишина
и всичко, дето е загадъчно и нежно
се преповтори, но без светлина.
Не беше вече толкоз романтично. ...
Когато в тишината плахо капе
сълзицата на утринна роса,
когато дъжд почука по стъклата
на остъкления балкон с ръка,
когато утрото е някъде наблизо, ...
Седнало на пейка в градската градина едно възниско, гърбаво и грозно човече, една хрисима, безобидна душица, унесено гледаше със сините си, по детски чисти очички минаващите хора и плачеше от болка с наранена гордост. Безразличието, жестокостта и пренебрежението на бездушните хора, постоянните им за ...
Баща ми беше обхванат от предзимна треска. Зимнината беше целта и смисъла на живота му през последната седмица. Това чушки, домати, праскови, патладжани, краставички, да имаше как целият пазар да изкупи. Той ги домъкваше вкъщи, мяташе ги в кухнята на мама. Оттам тя беше на ход. На вратата имаше окач ...
От мен върви си, Скитнице Любов,
душата ми е опустяла къща.
Не ми предлагай своя благослов.
Отивай си - назад не се обръщай!
Недей да ми нашепваш с нежен глас. ...
Плахо сядам до прага на старата къща.
Вятър бавно вратата отваря.
Спомен скъп от отминало време се връща.
Тишината сама проговаря.
И разказва за дните и нощите тука: ...
Не си отивай - така добре ми е със теб.
Достойнството ми и честта не предрешавай.
Какъв би бил животът ми без теб?
Какво би струвал без твоето присъствие?
Не ме погубвай отведнъж. ...
When the Devil is too busy / Когато Дяволът е много зает
And Death's a bit too much / и Смъртта е прелано много,
They call on me by name you see / извикват ме по име, разбира ли,
For my special touch / заради специалната ми дарба.
To the gentlemen I'm Miss Fortune / За господата аз съм беда*, ...
Във годината влезе влажен октомври
и разтръска косите си мокри.
По капчука със ноти дъждовни
той засвири и застла ги мъглите.
Този дързък октомври подгони ...
НАСЛЕДСТВО
Там мама се вяства из бялата стая
и гледа през стръмния, тъмен прозорец:
по сенките птичи тя дълго гадае
къде съм, дали съм превит от умора. ...