Нели
Глава трета
Клиниката тънеше в подтискаща тишина. Само под няколко врати се процеждаше мъждукаща светлина. В стаята на Нели, се чуваше само бръмченето на монитора. Капки животоспасяващ разтвор безшумно се промъкваше във вената на дясната й ръка. Болната лежеше с затворени очи, а до нея вперила ...

Любов,
ако ми покажеш знания за три,
аз ще ти пиша четири,
но ако получиш две,
аз няма да ти пиша три. ...

Пак късна вечер. На екрана
е Слави с гърлите си три.
Ще лягам. Махам от дивана
възглавницата и открих –
петно в стената ми е крила: ...

Сънувам ти ръцете – с топла плетка.
И безопасната игла отпред.
Събуждам се. Последната жилетка
на топлината пази спомен блед.
Обличам я и тръгвам аз по пътя ...

В хор от сълзи и огньове,
през море от чиста жал,
жълтите листа запяват
за отминала печал...
На небето им приглася - ...

Наистина ми е трудно да разбера формулата на чувствата. Осъмвах 365 дни, мислейки за това, защо има хора, които просто обичаш, без причина, без хиляди спомени и споделени моменти, без следи от красиви жестове, без ваши песни... Просто има мъже, чиито очи са по-красиви от всяко едно нещо, което може ...

Настане ли късна вечер.
Тогава хората са най-самотни.
Сами са и потъват в размисли,
за живота си - за миналото, настоящето и бъдещето си.
Питат се, защо допуснаха грешки в миналото си, за да съжаляват за тях в настоящето си. ...

Аз обожавам просто да те гледам,
след работа, прибрала се при мене,
да галя с поглед, сякаш за последно,
да паля свещи и нощта да стене...
Аз обожавам твойта бяла кожа ...

Разделихме се. Тръгвам по късните улици
и не мисля за нищо.Отново съм сам.
Неизбежно е – просто такъв ни е случая –
само вземам от теб, а не мога да дам.
Горделиво събличам по пътя тополите, ...

Намерих те
Света наопаки обърнах.
Зад всяко ъгълче надникнах.
Пътища дълги извървях.
В кръстопътища се лутах. ...

Ще си сложа снежно бяла риза
от очите ти да събирам светлина
и обгърнала ме тъй отблизо,
до кожа, да ме жариш с топлина!
Ще ти закича бяло цвете ...

Една вечер в страната на спомените-2...
... Морето, Слънцето и Вятъра
в Магичен залез бяха ни родили...
... Излизахме, подпалили водата-
Желанията още не открили... ...

Господи!
Измори ме ти, да знаеш!
Не спираш ти да ни товариш.
Не спираш ти и за една почивка.
Тормозиш ни. ...

Когато тръгнеш, затвори вратата.
Не я оставяй като паст да зее.
Недей – да не избяга самотата,
дори без нея трудно се живее.
И вятърът внезапно да не влезе. ...

Пътувам в двойката. Спира трамвая, слизат пътници, други се качват. После пак потегля , до следващата спирка и така полека, полека пътувам и си мисля за мои си работи. На една от спирките, към седалката срещу мен се насочва и сяда мъж. Гледам си аз разсеяно през прозореца и между другото хвърлям пог ...

МЪКО МОЯ
С Мъката заедно в утрото ставаме,
пием си двете кафето.
Пускаме компа, усмивки раздаваме -
иначе спи в чекмеджето. ...

Когато всяка дума е изповед, изповедта изчезва.
Господи, принизи се, за да ни видиш. Защото за нас е трудно да се възвисим.
Aко се чувствуваш част от обществото, си се загубил напълно.
Не говорете за, а с честните, доблестните, разумните, трудолюбивите и обичащите и така ще се превърнете в тях.
Бог ...

Нямам нищо - само думи,
подредени върху хартия.
Като заключен вълк в желязна клетка
към луната нощем вия.
С тези думи аз се храня, ...

Не помня първите любовни трепети,
навярно никога не съм ги чувствала,
дали сърцето ми било е все заето
по самодивските пътеки да се спуска?
Целунатите скули как горят не помня, ...

- О, просто ми кажи!
Търпението ми се беше изчерпало.
- Не още. - промълви той. - Имам нещо за теб.
Вървяхме към... нямах представа къде отиваме, но знаех, че скоро ще излезем навън.
Кам бръкна в десния си джоб и извади нещо кръгло. ...

Кой разби сърцето ти? Кой те нарани, така че усмивката ти гасне? И кой, въпреки това, така безумно и непреклонно обичаш?... Но аз те разбирам, защото и ти не веднъж ми разби сърцето. А даже не знаеш! Не знаеш, че всеки твой поглед се забива в мен като остър кинжал. Красив, изящен, но кинжал. И знаеш ...

Някъде дълбоко се стаява
мъничко неверие у мен...
Без да се усетя ме предава
в най-неподходящия момент!
И когато искам да говоря, ...

Тази нощ ми горчиш и разстрелвам
всички сънища с неми очи.
Оплаквачка е мойта постеля,
даже месецът вън си мълчи.
Подранил коледар е ветрецът, ...

МАЙЧИНА ОБИЧ
Всяка прилика с действителни лица и събития не е случайна!
В едно малко селце се роди едно момченце. То живееше с майка си в една стаичка, построена от измазан с кал плет. Всяка вечер майката приспиваше детенцето с песен: „ Расти, мое малко момченце, расти, порасти! Може мама да не е ца ...

Луна, обвита в прелест и печал...
Сияние неземно я обгръща -
крила на ангел - бил доскоро бял,
но горестта в черен го превръща.
Жестока участ тежко го рани, ...

Накичила се още в утринта
с най-тънката сребристобяла дреха,
пристига феята на есента
и гизди със слана треви, дървета.
И те искрят под нейния воал… ...

Сега когато живеем в трудни времена каква е тенденцията – църквите от различните вероизповедания да се обединят или съвсем да се разграничат едни от други.
Днес като християни наблюдаваме различни аномалии които се случват сред църквите. Едни църкви се разпадат и запустяват, а в същото време възникв ...

Животът мачка, туй е факт
и все по-рядко чуваме за какъв да е милосърден акт.
По улицата стара хора срещаш намусени, сърдити,
като че ли от някого са те набити.
Запитах се къде изчезнаха усмихнатите хора, ...

Родена бе любов красива,
дари ме с нежност, топлина.
Добрата дума в дните сиви
превръщаше на светлина.
На нейните криле понесена ...

Не ми грабвайте душата,
аз искам волно да летя,
не ми крадете свободата,
тогава от любов ще се смиря.
Не искам на системата да служа, ...

Нахлу в живота ми бавно, внимателно.
Докосна душата ми с нежна ръка.
Не се впусна в приказки празни.
Реши да откриеш дали съм "единствена".
Бавно разкриваше своята същност ...

Поема за тъжния
Не че е така,
но не отричам,
не че вярвам ù,
но подир нея тичам, ...

Дъждът вали, а сърцето ми тлее в неутихващата жар на отминалия бурен огън.
Тежките капки, падайки разхлаждат затопленото кътче на овъглената почва,
посята със зрънцата на разочарованието.
Дъждът вали!
Вятърът брули с мокрият си дъх короните на многоклонестите дървета, ...