Вървя и плача под дъжда,
плача аз за любовта.
Вървя, но накъде?
И страх обзема ме сега.
Страх изпълва моята душа. ...

Малка звезда
се гмурва в морето,
попива в себе си
шепота на света.
Носи се леко ...

САМОТНА ГАРА
Далечна порутена гара.
Тя някога любовен пристан
е била за тях,
а днес, потънала в забрава, ...

Душата на човек не се предава,
дори когато няма път напред
и болката във себе си заравя,
и вярва всичко че ще е наред.
И ден след ден в илюзии се лута, ...

Била съм вещица във някой бивш живот,
магьосница на сладката омая,
вълшебница по бляскав звезден свод,
и самодива, долетяла от безкрая.
Била съм вещица във някой бивш живот - ...

В теб съм гледал - гледала си в мен,
имал съм те с непонятно право...
проекция от градината на Едем
в моя свят тъй тихо се втъкава...!
Обичам те и влюбвам се, отлитам ...

Обичам те!
Ще го пиша на хартия,
ще го изписвам, докато
ръката заболи...
Обичам те! ...

Страстно прилепнала – форма, служебна.
Удовлетворителна, секси, потребна.
Знаеща, изискана, дружелюбна.
Можеща, искрена, сладкодумна.
Лаври обира само с усмивка. ...

Навън вали дъжд...
Като сълзите по бузите ми,
капките бавно се стичат по прозорците.
Дори сърцето ми плаче...
Няма кой да ми помогне, ...

ОТКРОВЕНИЕ
Дъждът навън заплака много лично,
по покрива във такт барабани...
Погледнах го, на мен ми заприлича -
аз огън бях, а той ме промени... ...

Ще си тръгна, догори ли огънят,
за да погаля кожата премръзнала на утрото
със пръстите, изтръпнали
от голотата на гърдите ти…
По стъклото на твоята душа ...

и
за нас
двамата
ще построя
дом дом от думи ...

Залез вплита се в дантелено дърво.
Стъпки ледено напукват тишината.
И на птица острото крило
реже безгранично синевата.
Прозаично в синкавата красота ...

„Хайде, Дари, супа трябва да ядеш,
умна и голяма ти да порастеш!” -
Каза баба, плесна с двете си ръце,
но учудено е милото дете!!!
Мисли, хапва, личицето му блести - ...

За мене е икона
родената в света жена.
За туй изконно чувство
тя има скромната вина.
За мене тя е образ ...

Научих се да давам,
научих се да оцелявам.
Научих да се боря и
в живота знам какво да сторя.
Всичко, що си искам, го постигам аз сега, ...

Не знам защо сънят ме връща
все там, във бащината къща.
Детството си там съм изживяла,
без родителска обич да съм познала.
Радвам се, когато сънят ми ме връща ...

Думите са птици без крила.
Понякога са весели - разсмиват.
Понякога са зли - бодат
като стрели в сърцето и те сриват.
Със нежни думи може да политнеш, ...

Как пониква ЛЮБОВТА
На всички жeни в този сайт!
Двe самотни рози
и само eдна луна!
Залeзът си тръгва, ...

Дaли си ти Любов
В извори кристални се оглежда
стройнaтa осанка на жена,
която тихо над водата се нaвеждa
и зaблестявa кaто сребристa лунa, ...

ЛЮБОВ
Дали ми липсваш аз не зная
или пък просто ей така
не искам аз и да гадая
дали обичам те сега ...

Ти, Босилеграде -
жертвеник на български народ.
Що душманин те предаде
в ръцете на тиранина жесток.
Ти, Босилеграде - ...

Искам до теб да се будя,
да протегна ръка и да докосна косите ти,
с целувка нежна да сгрявам нощите и дните ти,
искам да ти дам най-милото си на света
и да останеш в храма на моята душа. ...

Той стоеше на балкона
и си пиеше кафето.
Беше мъничко самотен,
но безгрижен, общо взето.
Долу входът се отвори. ...

Носталгия* 4
... някога в Атлантика
По залез чак изригна Урагана
и смесиха се Вятър и вода-
небето потъмня щом в Океана ...

Вглеждам се в себе си
и наоколо,
в душата, самотата
и тъгата,
в хората, понякога ...

Спомените – слънчеви мъниста,
кой за огърлица нареди?
Може би надеждата ми чиста,
че е живо всичкото преди…
Че цъфтят по моите поляни ...

Полудяхме ли всички за власт, за пари?
За надмощие, сила и още какво?
А животът безмилостно в кръг се върти.
Някой пита ли всъщност, защо?
Полудяхме ли в търсене на земни блага? ...

Бурята е силна и прекършва
клоните на нашите мечти
и отново сме под тежко робство -
още по-ужасно от преди.
Българските думи днес заменяме ...

Няма да си тръгнат, нали? Спомените, които пазя.
Как ми галеше косата, как седяхме един до друг...
Не знам кое боли повече. Да трябва да те мразя
или да знам, че не мога... Беше толкова груб...
Няма да си тръгнат, нали? Нещата, за които мечтаех. ...

Небесна премиера
Домът ни е препълнена гримьорна
на сцената от фалш и лицемерие,
а ние всички просто сме актьори
очакващи небесна премиера! ...

Посоката ми
ти не знаеш.
Но следваш ме
със съвършена простота.
Не ти е нужен ...

Да,но само феята на нощта ми дава крила.
Само тогава усещам силата на страстта и
се вкопчвам в съкровените мечти на моята душа,
плавайки през призмата на времето и пространството,
препитайки се в полъха не безшумното море, ...

"… В очакване на утрото преминава нощта,
денят идва и си отива без да остави следа..."
Михаил Науменко
Зоопарк
Звънеше някакъв будилник. Това ме събуди. ...

Да загубиш някого, някой близък да си тръгне, защото е определено пътищата ви да се разделят тук, или да останеш сам, защото другата страна е решила, че не се нуждае от енергията, която носиш със себе си - при всички случаи усещаш липса. Чувство, което е осезаемо дори физически. Чувство, което носи ...

Избяга ти накрай света.
Единственото, което искаше, беше да си далеч от болката.
В ума ти буря бушуваше.
Душата ти вече я нямаше
и път назад не съществуваше. ...