Все се чудя: има ли сълзата образ?
Защо ли по човешкото лице пътува?
Сякаш го гали, или лекува...
Може ли някой да каже:
тази сълза е от мъка, ...

ПРЕХОД(НОСТ) 2
Изтече бързо като мимолетна рима
не само август, цялото житейско мое лято.
След двадесет и седем хилави години
настъпва вече неизбежно преходната дата. ...

Как тихо, бавно и полека
нощта прегръща моя град.
С ръката своя нежна, мека
по улиците пръска хлад.
Денят под покрив се стопява ...

Случи ми се както сняг през юли –
малко чудо в тъжния ми ден.
Вятърът за нас звезди отбрули.
Птичките възпяха теб и мен.
Беше нещо боговдъхновено. ...

Имам нужда от вятърни мелници –
ветровете от тях ще изтрия.
Ще минавам през празните делници.
Ще използвам и тайна магия
цветовете да скрия под дрехата, ...

Този текст е създаден за рок инструментала „Меланхолия” на музиканта с потребителско име margen (Мартин Генчев).
Давам пълни права на Мартин Генчев да използва текста ми за създаване на песен !
Б. Бостанджиев
Инструментала може да прослушате тук:
Събирам в шепи сълзите си – ...

Недоволните излизат на протест
срещу "леви", "десни", "центъра" и "задкулисни".
Не е недоволство, а е БЕС
срещу измамени мечти, опоскани...
Дълго време тлееше гнева - ...

След дългия и празен ден
очите си не искаш да затваряш,
купища мисли поставяш в плен,
мисли, за които не щеш да отговаряш.
Разумът ти моли за мъничко сън, ...

Някак се опитвам да бъда красива,
с някакви мисли напред да летя.
Само че някак си взе да ми писва
грозен и сив да се сипе дъждът.
С мокри очи и крила да си лягам, ...

Не искам да се будя сам без теб!
Сърцето ми на тебе се обрича!
Сънувам те... В съня си съм поет,
възпял те в стих, защото те обича!
В съня ми през отворена врата ...

Косе-босе във гората,
на клонака, до листата,
място скътанко избра си,
кал и сламчици събра си,
самò си майстори, лепи, ...

Обичам те с изящество на пролет,
която по тревата стъпва фино -
и винаги те търся в птичи полет,
с чистотата на дете - невинно.
Обичам те със силата на лято ...

Ако се научиш да живееш
без ненужни вещи и блага,
Ако имаш сили да се смееш
в джоба и без пукната пара,
Ако търсиш само в теб вината, ...

Пред паметника в Сливница...
Българийо за тебе те умряха...
Иван Вазов
Пред паметника в Сливница си мисля:
-Каква прокоба черна ни отвя, ...

Надежда
Дордето грее Слънцето в Небето
и Пеят песни Птиците в полето
ще разцъфтяват приказни картини
дори в незнайни паралели и пустини. ...

Отмина седмицата в труд
сред тътена на този град
въртящ те в хоровода луд.
Духът за отдих чувства глад.
Немръкнало, бръмчи колата ...

Напоследък мама не говореше много. Лежеше на леглото си, гледайки тавана с реещ се, странен поглед.Не ми обръщаше почти никакво внимание. Аз стоях на прозореца и я наблюдавах. Държах в ръка моята порцеланова кукла и си мислех. Мислех много. Толкова много неща бяха в главата ми. Аз съм на 6. Догодина ...

РАЗМИНАВАНЕ
Вече не знам, дали им е хубавото, или най-лошото на панелките, че всичко се чува. Навярно нарочно така са проектирани тези рожби на „развития социализъм”, но вчера се убедих, че може и да е за добро.
Нали знаете онова място зад пощенските кутии на входа, където като се скатаеш, чуваш как ...

В утрото на изгрев срамежлив
Аз срещнах те - безгрижен и щастлив.
Обърках се! Не бях заподозряла
душата, за такъв миг зажадняла...
Не влагайки ни дума, нито смях, ...

Свободата
В моя ден самотно дълъг влез.
Откога стои отворена вратата...
Макар отворена е, щом в кафез
е птичката, не познава свободата. ...

ПРОГЛЕЖДАНЕ
Не ми омръзна да тичам след тебе
и празни надежди насън да крада.
Все си мисля, оставаш моя жребий.
Макар че сърцето изгаря на клада... ...

В най-хубавите чувства и сбъднати мечти
ще те сложа да полегнеш,
за да ти дам любов
като в легло от цветя и рози без бодли
и с други очи ще погледнеш ...

Аз искам да те нося във сърцето
Озъбена от хиляди вини
и шепа недовършени метежи,
скучая в оскотелите си дни.
Живея от сълзи и от надежди. ...

"Царят след като замина
за далечната чужбина –
някой, пийнал, рече – царски
ще живеем с Орешарски!"
Друг го сряза: "Селски... Баста! ...

ТИХАТА ТРЕВА
Безвкусен залък сдъвка любовта.
Облече се и тръгна без причина.
Посрещна я там тъжната луна,
погледна я и тихичко отмина. ...

Още парят лумналите въглени,
остри като пламъчен кинжал.
Някак си, в забравата обръгнали,
свикнахме на спомени без жал.
Гонеха се в мисли нестинарени ...

От мъртвите, от празните очи
на изоставените селски къщи
ме сграбчи нещо и ме разболя...
Неназовима, тъмна мъка
прокрадна се от сухото дере ...

Един подир друг, всеки разказваше. Дойде реда и на кака Кати.
- Ами аз какво да ви кажа. Какво ми дойде до главата.
И кака Кати започна уж на смях, пък то си беше тъжна истина.
Кака Кати беше най-голямата в групата. Позакъсняла с ученето, та сега компенсираше с труд и стремеж за първа роля. Не и се ...

Какво е туй обичане и вричане?
Наполовина - за час, за два, за три?
Не мога!
Наполовина да обичам -
сричане в тъмна стая. ...

"Всяка стъпка е грешка. Но вървя и вървя."
"През пясъците", Елица Ангелова
Всяка стъпка е вярна, но защо не вървя?
Не защото не искам, а защото кървя...
Да се върна не мога и оставам си тук. ...

Нижат се минути... дни...
Рояк мисли... прелитат,
но думи няма, нали?
Кръвта ми се движи... пламти...
Очаквам мига... желая, ...

"Бързата кучка слепи ги ражда."
Плевнелиев към САЩ се нагажда -
че се е използвало оръжие химическо.
Оттук следва решението политическо -
да участваме във война чужда, ...

Щастието спи
притихнало
сред миглите ти.
Леко се усмихва
когато те ...

Този път беше завинаги. Край! Не исках повече да го виждам и чувам. Исках да изчезна от всичко и всички. Нали никой не ме обичаше. Някакво такси се закова до мен. „Раздяла“! – изкрещях му аз и се тръшнах на първата седалка. Шофьорът, захапал дебела пура, натисна педала на газта и само след няколко м ...

Продължихме напред с колата. Пътят беше стар, целият на вълни, но асфалтът беше запазен. От двете страни имаше дълги поля, засяти някога със слънчоглед. Едно време стъблата достигаха до два-три метра височина, да застанеш сред тях - ще се изгубиш. По-напред вече се виждаше табелката на селото, клюмн ...