Напоследък мама не говореше много. Лежеше на леглото си, гледайки тавана с реещ се, странен поглед.Не ми обръщаше почти никакво внимание. Аз стоях на прозореца и я наблюдавах. Държах в ръка моята порцеланова кукла и си мислех. Мислех много. Толкова много неща бяха в главата ми. Аз съм на 6. Догодина ...

РАЗМИНАВАНЕ
Вече не знам, дали им е хубавото, или най-лошото на панелките, че всичко се чува. Навярно нарочно така са проектирани тези рожби на „развития социализъм”, но вчера се убедих, че може и да е за добро.
Нали знаете онова място зад пощенските кутии на входа, където като се скатаеш, чуваш как ...

В утрото на изгрев срамежлив
Аз срещнах те - безгрижен и щастлив.
Обърках се! Не бях заподозряла
душата, за такъв миг зажадняла...
Не влагайки ни дума, нито смях, ...

Свободата
В моя ден самотно дълъг влез.
Откога стои отворена вратата...
Макар отворена е, щом в кафез
е птичката, не познава свободата. ...

ПРОГЛЕЖДАНЕ
Не ми омръзна да тичам след тебе
и празни надежди насън да крада.
Все си мисля, оставаш моя жребий.
Макар че сърцето изгаря на клада... ...

В най-хубавите чувства и сбъднати мечти
ще те сложа да полегнеш,
за да ти дам любов
като в легло от цветя и рози без бодли
и с други очи ще погледнеш ...

Аз искам да те нося във сърцето
Озъбена от хиляди вини
и шепа недовършени метежи,
скучая в оскотелите си дни.
Живея от сълзи и от надежди. ...

"Царят след като замина
за далечната чужбина –
някой, пийнал, рече – царски
ще живеем с Орешарски!"
Друг го сряза: "Селски... Баста! ...

ТИХАТА ТРЕВА
Безвкусен залък сдъвка любовта.
Облече се и тръгна без причина.
Посрещна я там тъжната луна,
погледна я и тихичко отмина. ...

Още парят лумналите въглени,
остри като пламъчен кинжал.
Някак си, в забравата обръгнали,
свикнахме на спомени без жал.
Гонеха се в мисли нестинарени ...

От мъртвите, от празните очи
на изоставените селски къщи
ме сграбчи нещо и ме разболя...
Неназовима, тъмна мъка
прокрадна се от сухото дере ...

Един подир друг, всеки разказваше. Дойде реда и на кака Кати.
- Ами аз какво да ви кажа. Какво ми дойде до главата.
И кака Кати започна уж на смях, пък то си беше тъжна истина.
Кака Кати беше най-голямата в групата. Позакъсняла с ученето, та сега компенсираше с труд и стремеж за първа роля. Не и се ...

Какво е туй обичане и вричане?
Наполовина - за час, за два, за три?
Не мога!
Наполовина да обичам -
сричане в тъмна стая. ...

"Всяка стъпка е грешка. Но вървя и вървя."
"През пясъците", Елица Ангелова
Всяка стъпка е вярна, но защо не вървя?
Не защото не искам, а защото кървя...
Да се върна не мога и оставам си тук. ...

Нижат се минути... дни...
Рояк мисли... прелитат,
но думи няма, нали?
Кръвта ми се движи... пламти...
Очаквам мига... желая, ...

"Бързата кучка слепи ги ражда."
Плевнелиев към САЩ се нагажда -
че се е използвало оръжие химическо.
Оттук следва решението политическо -
да участваме във война чужда, ...

Щастието спи
притихнало
сред миглите ти.
Леко се усмихва
когато те ...

Този път беше завинаги. Край! Не исках повече да го виждам и чувам. Исках да изчезна от всичко и всички. Нали никой не ме обичаше. Някакво такси се закова до мен. „Раздяла“! – изкрещях му аз и се тръшнах на първата седалка. Шофьорът, захапал дебела пура, натисна педала на газта и само след няколко м ...

Продължихме напред с колата. Пътят беше стар, целият на вълни, но асфалтът беше запазен. От двете страни имаше дълги поля, засяти някога със слънчоглед. Едно време стъблата достигаха до два-три метра височина, да застанеш сред тях - ще се изгубиш. По-напред вече се виждаше табелката на селото, клюмн ...

Обичам те, Българийо – похулвана, отричана,
разкъсвана, ограбвана от чужди и от свои!
Посрамвана, обиждана и как ли не наричана,
но знаеща да ражда във трудности герои.
Обичам те, омайнице – рисувана, възпявана, ...

В сърцето тлее млад вулкан,
вулкан от изпепеляваща жарава
и нищо няма да го спре,
изригвайки със страстна лава.
Вулканът от Любов е нежната стихия, ...

Не споделях, че съм тъжна жена,
а то така се получи...
Не търсех промяна,
защото знаех -
няма да се получи. ...

Моля те кажи ми
колко ме желаеш!?
Колко ме обичаш?
Колко се терзаеш?
Колко ще ти липсвам ...

Къде те води този път
в ожънатите ниви?
На лятото ще е стихът,
а другото – делиме.
А другото е... колко то? – ...

Като биеш го няма
като пиеш сте двама

Не искам съдба,
а искам душа!
Не търся хвалба,
а само творба!
Не моля с това, ...

На теб
Благодаря ти аз за всичко,
за подкрепата, която даде ти на мен!
За грижите, с които си ме ти дарила,
този спомен ще го пазя всеки ден... ...

Каква прекрасна среща само, допир лек,
а сякаш, че до твойто рамо бил съм век.
Една изтънчена целувка - дълъг миг,
и вечерта над мен се спуска с твоя лик.
Симфония от летни птици, поглед мил - ...

Красиви правиш всичките ми дни
и нощите по-светли са със тебе.
Обичам те, щастлива съм и ми личи,
за миг не искам с друг да те заменям!
И отминава лятото ми като сън, ...

И така… Щом е наредено - към кръчмата! Улицата към площада с читалището и пощата (Която сега е и кметство!), е изцяло покрита от сняг - бяла – беленичка! Тук-там има останали следи от ботуши и обувки – повечето наредени по коловозите на преминалите рано сутринта автомобили. Още един завой покрай учи ...

Угаснали са твоите очи,
довчера светещи като звездици
и плакала си, страшно ти личи,
по миглите ти – уморени птици.
Усмивката ти – вехне в утринта, ...

все още няма дом
но има няколко живота
в мислите на дами
които обича
да нарича ...

Заслиза бавно вечерта,
по подстъпи от планината...
Аз виждам как смени цвета,
небето синьо и земята.
Как цяло село запустя... ...

Един човек, без житие, пред разпад,
стене жално, в клопката на житейски захват.
Колко нерви, какви преживявания,
след това само горчиви изживявания.
Ако за малко остане самотен и тих ...

Колко обич побира сърцето
Нежността пее блус
на ръба на тишината,
настръхнала от усещания.
Виж, спряло е времето, ...

Като роза - нежна и красива,
тя с ухание ще те дарява,
ароматно от вкуса ти ще отпива,
като изгрева - червена, ще те озарява.
Като роза - твърда и бодлива, ...

Sleepless nights leave me alone!
Let me rest for a while.
Sleepless nights go away,
Leave my soul in peace.
Sleepless nights leave me alone! ...

Разтопило медта по листата слънцето слиза,
лениво по хълма небесен в пещта от метал.
Сиромашкото лято, захвърлило сетната риза,
заразява ефира с лиричност, тъга и печал.
Но защо ли изтичат очите ми още по залеза, ...