Копнеж за бъдеще
В тази простенала тишина,
в която светът не може да нахлуе.
В която пропукват се илюзии.
И изтича пясъкът на времето. ...

Съня ми ще откраднеш за пореден път
и ще се събудя пак, омаяна от твоите очи.
А в стаята ми снимките ти ще блестят,
окъпани във утринни лъчи...
Към изгрева, по навик, ще погледна, ...

Бледен човечец на път тръгнал
спрял на кръстопът между два избора
единия седи с затворени очи, изтръпнал
другият с усмивка светла като изгрева
Страх единия се казвал другия Любов ...

Като скитница започнах,
тъй, навярно, ще умра.
Сменях пътища, посоки
и се плъзгах по ръба.
Градове безброй пребродих, ...

1.
Коя съм аз? За какво е всичко? Тези екзистенциални въпроси не ме напускаха. Не можех да се примиря с преходността на всичко, копнеех да се докосна до вечността. Опитвах се да си припомня по интуиция нещо от предишен живот. Със сигурност имаше някаква нишка, някакъв модел, приемственост между тук ...

Тази вечер всички кучета са будни.
Общуват си със звездния керван.
Луната наедряла, като трудна,
е опнала корема си без свян.
Как искам да заспя! Ще се разплача. ...

По ранни зори се прибирах от бурен купон. Около 6 сутринта вече бях на трамвайната спирка и нетърпеливо чаках трамвая. Освен мен, на спирката се въртяха двойка цигани - мъж и жена, една ранобудна бабичка с празни пластмасови бутилки за минерална вода и едно ченге със суров, но справедлив поглед.
По ...

Зад един прозорец там е свободата моя,
зад един прозорец тук: оковите им ме зоват.
През него виждам много хора – повече бездушни,
с голям товар от нужди най-ненужни.
Аз не искам техните богатства да приема ...

Протести хлуят на рояци.
Гневът народен вред ехти,
но явно за тълпа глупаци
го взема властника мастит.
Бе, нека вика си народът, ...

Извинете таз поредна грешка.
То направо стана смешка.
Пак лука нагазих и сгреших,
всъщност туй е моят лик!
Щом за мене е меда ...

Не го повиках. Сам си долетя
от Изток (Доверил се на компаса).
И без да знае хвана си беля
щом кацна той на моята тераса.
Не ме бе търсил. Беше неподготвен. ...

И в месец май цъфтеше младостта ми.
През юни ме настигна мойто лято.
През юли лятото е в радостта ми.
През август птиците се сбраха в ято.
В септември птиците ми отлетяха ...

До последния дъх
нa вечносттa
О, моя обич, цвят прекрaсен,
който от вихър бе убит
внезaпно в тоя ден ужaсен, ...

Изглеждаш и се държиш
като Жената на живота ми.
И толкова много
желая
да съм мъжът на твоя, ...

През гердана на живота ти минавам,
нанизан като брояч на твойто време
и откъсва се във перла - стон сподавен,
в косите ти се впива като гребен...
а в очите ти съзирам зов предишен, ...

　
Проклинам
Проклета да е любовта ми,
за която аз горя.
Проклет да е денят ни, ...

76.
На един лакът от морската вода в скалите имало отвор колкото един човешки бой. Отляво на входа било издълбано хайдушко знаме, отдясно пушка, която е насочена към горната част на входа с издълбана мечка- пазача на входа. Бай Яни знаел, че отлива трае 6 часа и ако влезе в пещерата и закъснее да се ...

,, Ограбен живот,, - вулгарен роман - осма част
Когато слезнах на автогарата в Хасково, се огледах за такси. Не знаех адрес, но предполагах, че като кажа на шофьора къде искам да ме закара, нямаше да има проблем.
- Трябва да отида до полицията – казах като се настаних в спрялото на помахването ми та ...

Плейнхилс
Епизод 3
Нито тук, нито сега
- Добър ден! Заповядайте.
- Здравейте! Благодаря! ...

Изпращам ти, обич, острилка за молив -
да си наточиш графита за мен:
да пишеш лъжи по гърба ми отгоре
и да съм чиста привидно отпред -
маркирана с твоите инициали, ...

Не ми трябва кола и празна магистрала,
щом няма картина, която да е пъстра, цяла,
не ми трябва прозорецът, през който да гледам,
щом не мога звука в нощта да последвам.
Звукът ме отвежда до просторни поляни, ...

Бяхме здрави, бяхме си по-млади,
трудехме се, вземахме награди,
а сега сме с твърде малко калций
и с артритни, изкривени палци!
Захар, кръвно са увеличени, ...

Идея и заглавие –
благодарение на Левент Халил (leo34 )
Ще те чакам, дори да се бавиш.
час... два месеца... триста години.
Даже пътя към мен да забравиш, ...

Аз обичам свободата до разюзданост
и буйната страст на човешката плът,
обичам и нежната сила
на мъжкия порив
божествен, красив. ...

Дали се отмива Вината? Да опитам със прах за пране?
Онзи гръцкия внос, подпрян на вратата, с аромат на лале?
Да опитам с белина? Чувам, добра е! За петна упорити...
Ала Вината я има! Как с прах за пране да изтрия сълзите?
Дали се изплаква вината? Бих плакала още от детство... ...

На мама с любов
Едва ли, ни с мисъл, идея,
същество като теб ще пленя.
С радост душата си грея,
щом по твоите стъпки вървя... ...

на Ивинела Самуилова - "Животът може да е чудо"
Във фейсбука има групичка една -
"Животът може да е чудо", чудеса!
Вълшебства правим винаги, сега -
странджанката провокира ми стиха. ...

Побързала е хубава Яна,
пред изник биле да сбира,
че по Еньовден лековити
са тревите с роса окъпани,
окъпани, та подсушени ...

Тая Лудост красива- Живота...
Пред мен като път се извива
тая Лудост красива- Живота
и Душата ми мами с игрива
мелодия: нота по нота ...

В съня ми още бродиш. Неизплакана.
И в нежност несподеляна дори.
Пристигаща. Но вечно недочакана.
И изгрев, който залезно гори.
Пристъпваш тихо в шарките на халища ...

Цяла пролет, цяло лято
скитам из гората.
Ала наближи ли зима,
лягам в пещерата.
Сладичко си спя и чакам ...

По пътеката
върви невидим.
Помахват му листата,
тревата се усмихва,
а вятърът на пън присяда ...

Кубчета захар в кафето потъват,
гасне цигара в пепелника студен.
В очите ми сълзи предателски плуват,
с вестника вчерашен започва моят ден.
В леглото въртя се, но не идва съня, ...

Все едно не ми е станало студено -
ти ела, тръгни си, между двете остани...
без капка жал разпалвай се за мене,
каквото чувстваш и край друг го остави!
Тази нощ превръщай ме във клада, ...

Колко очи срещнах по пътя прашен, само аз зная.
Бяха сини, зелени, бяха кафяви.
Само черните не видях.
Нито едни от тях не се задържаха в моите.
Никой не поиска да поостане. ...