Търся те, искам те някъде в себе си,
всяка минута е дъх на очакване,
сложих ръка, за да пазя постелята,
нищо че в нея се гърчихме с вятъра.
Нищо, че заедно дома си отрекохме. ...

В ТЪМНОТО виждам по-поносима реалност.
Светлината – не зная какво да я правя.
Невъзможно ми е да я побера
нито в длани, нито във очи.
Тя ми носи само слепота... ...

И тази сутрин съм във парка.
Посрещам есенния ден...
Щом минах мостчето над арка,
листа затичаха след мен.
И лягаха смирено на земята, ...

През тишината на непълните нощи,
през лицето и ушите, невидяна живина.
В далечината, през очите, светлина на свещи,
обля ме като вълна, дълбока самота.
Над небето, на земята, ...

Детство
В памет на Роска
Винаги към детството ме връщат
онези плачещи върби,
под които с теб зидахме си къща ...

Запознаваш се с хора. С времето те стават твои близки, твои приятели, като семейство. Разчиташ на тях и те разчитат на теб. Споделяте добри и лоши мигове заедно. В един момент осъзнаваш, че обичаш тези хора и си мислиш: "какво ми трябва повече, след като имам добри приятели". И не след дълго човекът ...

Любовница да се наричаш,
първа гордост е за теб.
Нощна блудница, заничаш
от чаршафа тъй нелеп.
А сутрин кротко на гърдите ...

Моите шепоти,
като морски вълни
във началото на сезона,
кротко стигнали бряг,
се разливат на пяна; ...

Пламъците пишат по ръцете ни
думите, родени в нощен час.
В пръсти, от докосване преплетени,
стих разпалва чудната си власт.
Може би е чувство неизказано. ...

Не отминавай
така мълчаливо,
моля те, горчиво е,
нещо кажи ми -
поздрав, обида, ...

Балада.

Опитах се да напиша български текст на известен рок. Не си харесвам пеенето, но може някой друг да опита по-сполучливо. Приятно слушане!

Морето ме галеше с нова прегръдка -
красива, топла, нежна, изпепеляваща.
Говореше ми за някаква тръпка,
която е силна, властна и прощаваща.
Пясъкът нежно докосваше моите длани, ...

На мъжа до мен
Виж, в очите ми греят искри,
нощем слънцето в тях се скри,
сякаш топъл огън посред зима,
така съм, нали до мен те има. ...

Аз съм малко ленива,
позадрямва надеждата в мен -
като коте на слънце,
като цвете на сянка,
като речна планинска вода, ...

Спирам с очите да обичам,
докосването тленно наранява.
Близката любов отричам -
от нея загуба остава.
Ще обичам отдалече... ...

Погледнах я. Седяща на мекия стол, гушнала чашата близо
до гърдите си, загледана в хоризонта, винаги все така далеч от момента.
Замечтана в нещо, което едва ли ще включва мен. Имах чувството,
че е просто образ на моето съзнание и ако се обърна настрана,
тя ще изчезне. Не че не е ставало. ...

- Ледена кралица... - казват - ... трябва да я видиш! Няма капка милост!
Със камшика си в ръка,
във всекиго всява страх и мъничко тъга!
Истината е, че си обгърната в техния лед.
Но отвътре още си жива, още живота със сърцето си чувстваш! ...

На Ива.
---
Липсваш ми.
Безцветно утро.
Ден безсмислен с капчица ...

Десница слънцето протяга
да пипне милата по пъпа.
Любовна примка то затяга
на своята другарка скъпа.
А после в пазвата ù бърка, ...

Л Я Т О
Шарени градини, Слънчице в небето.
Мирис на цветята - радост в душата.
Житен клас в полето - песен в сърцето!
Облачета бели в кичурчета сбрани. ...

Делът ми ще бъде безпощаден,
изтича скръбното ми време вече.
Наближава залезът прощален,
светът е в мрак и е безчовечен!
И имам към теб една молба, ...

Първо да си помислим всички заедно сляп ли е светът или всевиждащ. Същият този свят, който дълги години ни държи на гърба си и трае цялата човешка глупост, който ни осигурява пример за подражание и ни дава още с раждането ни правия път, който трябва да следваме. Нека си помислим един сляп свят може ...

Алексис... името ми е Алексис
Старият детектив се беше затворил в кабинета си и вече с часове разглеждаше уликите по делото на Нина. Бяха в сериозна задънена улица, тъй като нямаха нищо, с което да обвинят главния заподозрян, който всъщност беше и единственият такъв. Вече дори не беше сигурен, че то ...

В СТРАНАТА НА МАМА
Сезонът в страната на мама един е:
край къщата блеснала, цялата в охра,
страхът, както сляпо дете, ще отмине...
припомнило нейното име и образ. ...

Имунизиран от любов
Пробуждам се като след много дълъг сън или хибернация.
Завръщам се от света на мъртвите.
Далечният космос.
Мрачен, студен, бездушен... ...

Някакъв полъх премина
и набразди спокойното ми езеро
на душата.
Усмихнах се. Загладих го.
И продължих нататък. ...

Питър Фишър беше обикновен мъж. Всъщност, той беше счетоводител, а в живота по-обикновен от това не можеш да бъдеш. Той беше на 35 години, среден ръст, средно скроен и все още притежаваше всичката си коса. Той винаги я сресваше назад, защото не искаше да покрива искрящите му сини очи. Питър живееше ...