Повече се радвам,
само понякога плача
над ориста на човека
да бъде човечен,
че не е робот, ...

Приятелят ми, начинаещ Дон Жуан,
се влюби в по-голяма ученичка.
И се присламчи на един купон,
очи не сваляше от нейната поличка.
А тя наистина бе шеметно красива! ...

Студенината в корема
Антиутопия. Реалност. Същото е.
От силите ми е останал само прах.
И никъде не се усещам в къщи.
Освен в една несбъдната мечта. ...

ПЪРВИ ДУБЪЛ
една жена
ми разказа историята си
слабо позната
не историята ...

Моя си, моя си! Толкова чиста и моя,
колкото вятър танцува на голия връх.
Бих те събрал като капчици дъжд от пороя.
Бих те рисувал в прозорците само от дъх.
Моя си, моя си! Светъл предел в необятно, ...

Не станах лесна играчка на разглезен мъж,
който друго отвъд плътта не вижда.
Аз жадувам целувки в цъфнала ръж.
Сделки душата ми ненавижда.
Аз обичам до болка трепета на пролетта. ...

И той
като талант се изживява,
макар че стиховете му са плява.
Един от многото
поети в сайт огромен. ...

Любов? Къде е тя?
За мен вече е затворена врата.
Лутам се и търся...
Търся отново път към любовта.
Светлина, показваща ми пътя, ...

ЕМОЦИЯ
Нужна е, понякога възбужда
(а на мен не ми е никак чужда) -
светлата луна да те огрее,
та сърце в гърди да пощурее. ...

Очите ти са две звездици.
Пътят ти бе озарен от пътеводна светлина,
но всичко кратко беше.
От живота ти нищо не видя!
Скъпо човече! ...

Мълчанието ми не е тихо.
Мълчанието ми може да крещи.
Мълчанието ми казва всичко.
Мълчанието ми те боли.
Мълчанието ми ни подхожда, ...

Цар Давид постави началото на музикалното поклонение в храма:
„и когато зидарите положиха основите на Господния дом, поставиха свещениците в одеждите им с тръби и ливитите, Асафовите потомци, с кимвали, за да хвалят Господа, според наредбата на Израилевия цар Давид. Те пяха ответно, като хвалеха Гос ...

Такава, каквато съм вече,
хвърчилата не ме съблазняват...
Аз си имам утеха – тревата
и дърветата с възлести корени,
и старите дънки с прокъсани джобове, ...

Любов притихнала
до отричане,
скътана нейде
в ъгъла,
готова да избликне ...

В кръчмите моряшки...
...петнайсет души във ковчега
на мъртвеца, йо-хо-хо и бутилка ром...
Във кръчмите моряшки
по всички континенти- ...

Всичко трябва да бъде идеално?
Така казват , но така ли е ?
Български стандарт ли?
Г.М.О да ви е вкусно!
Гумени домати , краставици ...

Капчица
Капчица акварел. За кристал.
Капчица светлина, за светулчица.
Капчица дъжд, преболяла тишина.
Капчица притихнала нежност. ...

Нощ е и вече заспивам.
С твойта аура се завивам.
Тъй си ми показала,
когат' си ме обичала.
Но толкова отдавна. ...

Налей ми до половината на чашата.
Сложи две бучки лед, пусни Шаде...
Недей да си припрян - Нощта е наша,
минути няма никой да краде.
Свали сакото и дръпни ми стола. ...

---
Пак сте луднали — лято, та лято,
но от него пò топли кръвта ми —
носи обич и огнено злато,
в кислородните глътки втъкани. ...

Отновно публикувам текст към неиздадена авторска песен. Като му дойде времето ще чуете и мелодията :)
Иззад облаци тъжното слънце
лъч отрони, макар и за миг;
На надеждата крехкото зрънце
път проби си в леда мразовит. ...

Аз съм лека и тежка омара,
къс небе от Вселената бяла,
ситен прах - на съня ми в кошмара.
И съм капки тъга. Но съм цяла.
Аз съм звук, тишина - едновременно, ...

Не си надянал рицарски доспехи,
а вече искаш да съм твоя Дулсинея,
да беше си ушил прилични дрехи
поне, та с повод да те закопнея,
а вместо туй ме мамиш с голотата ...

Въздъхвай ме! Отново, и отново!
Молитва да си бъдем. И олтар.
А времето - от прозата сурово,
да пише в рими своя календар.
И бръчиците, врязани в лицата, ...

Така като ме гледаш, мамо,
по нещо в мене всеки път умира.
Да можех да ти върна дните само,
в които своята загриженост си свила.
Така, както се усмихваш, мамо, ...

Ти ли, народе, си този,
който смелост огромна събра -
остави огнища да тлеят
и повярва в нова съдба?
Ти ли, народе, потомък ...

Защо ли в тартара аз диря
твойта сянка онемяла.
Тя без глас крещи, шепти
и без очи, погалени от живот, се взира.
Незабравена още, ти от спомените се надигаш ...

Извор са сълзите ми за тебе, страннико,
изморен приседнал в очите ми.
Над огледалната повърхност се привеждаш,
ще успееш ли да видиш там душата ми?
Самотен си и си захвърлен, ...

О, той израсна под крило,
водата му не бе напита,
и както е до днес било,
той все на БАТЯ си разчита.