Писането винаги ме е спасявало. От най-големите драми в живота ми, от най-дълбоките пропасти в ежедневието ми, от най-силните бури в светлите ми дни. Искаш ли да ти разкажа една история? Седни до мен, ето тук на ъгловия диван. Сори, ако ти е много задимено. Пуша много. Искаш ли една чаша вино? Не, н ...

Трети Март, 2013
Дали, че аз не страдах от безсъние
или че просто – цял живот съм спал?
Накрая сам живота си осъдих –
да броди бос, окъсан, оголял. ...

"Когато удариш дъното, виждаш небето"
проф. Елка Константинова
Надолу, надолу, надолу -
ударихме дъното вече.
Във падане главоломно ...

Целуваш лунната вода, погълнала,
тялото на девствена жена.
И със сребърните устни питаш,
съживена ли е вече тя.
Водата носи своя знак ...

Крокодил с крокомобил
в Интернет се появил –
вред сърфирал, вред слухтял
и към полунощ заспал!
"Ще го хвана – мисли Митко, – ...

Зима на село
На Зинка
Изсипа небосклона ситен сняг
и той покри изгнилите листа,
и всичко заблестя от чистота, ...

Кредо
"Животът нека бъде стих,
а не от стих живот да правим."
С. М.
Каквото можех, съхраних. ...

на далечен път,
вземи си абица за лятото,
скътай хлебец за зимата...
Вземи си сбогом
с миналото. ...

Ромео и Жулиета
Добре де, какво от това,
че лягаш понякога с друг?
Със него споделяш деня,
а нощем със своя съпруг... ...

На Мама от Мими
Песен реших да напиша за мама,
с моя талант е лесно това,
от своята обич безкрайно голяма
нищичко няма сега да спестя. ...

Аз не съм тук, не съм свободен!
От дива черна магия съм поробен!
Не знам дали е нощ или е ден,
а кръвта ми ври, кипи във мен!
Коя е тази тъмна сила, тъй красива! ...

разбърква
всичките му чувства
по подобие на
тесте карти
в което винаги е била ...

ЗИМЕН ДЕН
С три ключа го заключих този ден.
А той не сваля поглед от вратата,
откраднал си от всичко, от нещата,
оставени от някого за мен. ...

Когато този свят напусна
Не искам плач и жал…
Не ми е нужно лицемерие!
Не искам вашите сълзи!
Когато склопил си очи ...

\сонет\
Луната спи, но пак нощта ми свети
с безброй звезди в бездънното море.
Да крачат по безлюдното небе
аз пак съзирам будните поети. ...

Ти защо ми се сърдиш… Недей…
Виж – Сърцето не иска да знае.
То се врича в един хубав ден
и обича до всичко – до края.
Аз опитах, повярвай – веднъж. ...

С прашинки от покълващото утро –
като трохи по утринна трапеза –
стремглаво над площада се разпука
изгревът и във домовете влезе.
Хилядоръката му благодатност ...

Желание щом в теб цари,
веднага с мен го сподели,
съвсем спонтанно ще е то
това единствено е за добро.
Страстта в нас двама винаги я има, ...

Едно,
две,
три...
седем -
аз съм пътят към вечното щастие. ...

ТЪМНИ РЕКИ
Текат през времето – откакто свят светува –
невидими реки без бряг и пристан,
реки, в които кораби не плуват,
реки без дъно, мътни и нечисти. ...

Една година Любов,
една година копнеж
и колко ли още... колко ли още...
Дванайсет крачки направих към теб
малки - като пшеничено зрънце. ...

Нощта съблече роклята си тъмна
и утро от копнежа ми роди,
със тази звездна блудница осъмнах
и сънищата във очите ти...
И в онзи шепот на душевни трели ...

На прашинка от рая
Ти знаеш ли нощем как злобно си хапя
до кръв и сълзи наранените устни,
как вие безпътна и пуста душата
и как самотата я с нокти разкъсва? ...

Безпътен пътят е, а хората са мили,
сбогуваме се със пропити от сълзи лица,
усмихваме се, но се мръщим, а сърцата ни унили
не могат с думи да рисуват думата 'тъга'.
Прегръщам силно мама с уморени длани, ...

Чуствам те край мен и в мен,
искам да лежа без дъх в ръцете ти!
От устните ти съм опиянен,
когато докосват се лицата ни!
Сърцето ти е лед за други, ...

Изчезващ вид ( акростих )
Живеят на далечни, чужди планети,
Е може би намират се и на тази.
Но ако ги има, или са заети,
Или са фантазия. ...

Когато съм натрупал гняв,
гърдите ми печал ли стяга,
не търся хап в аптечен шкаф,
а към писалката посягам.
И върху белия ми лист ...

В утрото се ражда свободата,
с разперени до синева ръце,
с желание, с надежда... до разпятие,
с готови и в безпътица нозе,
които ще намерят проходимост ...

Изола. Ударението пада на "И". "Л"-то се изговаря меко, но не чак да стане "ля". Допреди две седмици изобщо не подозирах, че ще го посетя това малко градче в Словения.
Допреди две седмици дори не знаех, че съществува. И когато ми се обади моят приятел, доцент Х., и ме попита: "Свободна ли си от 25-т ...

ЖИВА СЪМ
Запирах сълзите. Напразно. Потекоха.
А сушата дава ми свойто лице.
Попиха. В браздите дълбоки се стекоха
и скришом ги бърша с корави ръце. ...

На бойното поле съм пак
и яхнал старата си кранта.
Вдигам облаци от прах,
изтупвайки последния комат
от пътната си чанта. ...