След време
Сега си мисля, чe
не те е имало,
щом всичко избледня
и няма минало … ...

Тихичко, тъй както съм дошла,
от твоя свят сега ще си отида,
ще бъда малка пареща следа,
която ще бледнее със годините...
Ще бъда спомен, може би красив, ...

Снегът се стелеше на парцали и покриваше пътеката. Той знаеше, че съвсем скоро снегът ще закрие съвсем следите и ще се озове съвсем сам в непознатата ледена пустош. Алпинистът погледна към небето и се замисли за това, което го чакаше в края на пътя му. Спомни си за топлината на огъня и усмивката на ...

Отиваш си далече ти.
Останаха само моите мечти.
Скоро и с тях ще се простя.
Болката - непоносима е тя.
Като светъл слънчев ден ...

- Хей, поне за миг се спри
и едно нещо ми кажи!
Защо бягаш от мен
и крадеш живота ми ден по ден?
Какво ти сторих, лоша ли бях? ...

Нарамихме с теб рано-рано мечтите си,
без изобщо да им бе дошло времето.
Преплетохме с грешните хора съдбите си
и сега - ще си носим бремето.
Но, кажи ми, как обясняваш, художнико, ...

Как обичам във очите ти да гледам,
и да виждам вътре силния ти дух
и как с усмивка всичко покоряваш,
и как не искам до мен да има друг!
Как със поглед само ме разтапяш ...

Родиш ли се, ти вече си с присъда.
След време трябва да я изтърпиш!
Не можеш с боговете да пребъдеш.
За греховете в Ада ще гориш!
След бебето, детето и младежа, ...

Никога не съм гледала сериозно на интернет връзките.
Вярно, контактна съм, обичам да общувам, да се забавлявам и флиртувам, а скайпа дава добри възможности за това, без да е необходимо непременно да се обвързваш със срещи. Нямам нужда от странични връзки, защото от години живея с приятеля си и въпре ...

Аз искам да знам, о, как искам да знам
небето когато захлупи
със сивите облаци древния храм,
горите, колиби, хралупи.
Когато настъпи всемирният съд ...

Ръкавите на бяла риза
навила в лудия си бяг,
вълната благовито близва
смълчания застинал бряг.
А той от допира омеква. ...

Повдига ми се от спомени - искам да имам бели петна.
Повдига ми се от изказани думи - превърнати в мъртви слова.
Най-трудно е да спра да заспивам с мисълта за теб -
когато заспивам.
По-трудно ми е да спра да се будя с нея - ...

Сърцето се отваря
и истината като кръв
изтича -
по вените покой
се сипва. ...

Защо на мен?
Защо все на мен се случва това?
Защо съм нерешителна и колеблива?
С какво заслужих това?
Да нараня любимия, да не ме разбира?! ...

ИСТИНАТА ЗА СВЕТИЯ ГРААЛ
Голгота...
Боже, просто хълм невзрачен –
не планина, за митове достойна...
Не е в Голгота работата, значи ...

Със пролети и есени съм пълна.
Докрай ги изживях, докрай изпих.
Подобно житно зрънце пак покълвам
и всичко взето претворявам в стих.
Сама решавам как да се раздавам, ...

Къде си, Ориснице на сладка съдба?
Къде се криеш? Как да разбера?
Кажи ми, Ориснице, какво да донеса,
да ми го орисаш, за добра съдба?
В малко възелче завързах, любов, амбици и страх... ...

След един дълъг месец постоянни борби, за пръв път се събираха да разпуснат. Не успяха да се съберат всички поради различни причини. Бяха - Ники, Иван, Вени, Иво полицая, Емо, Ивайло.
-Е, другите имат работа и няма да идват. Брат ми е зает, с една негова съученичка ще се вижда.-каза Иван.
-В този св ...

Писмо от Амeрика
Посвeщавам на всички български eмигранти!
Портата на двора, жално си подскърцва,
духашe и блъскашe сe вятърът в нeя!
“– Бабо, бабо... имамe си писъмцe,”- ...

Ей тъй, нищо, че хич не си приличате
и всички знаем колко се... привличате
в стиха ми неритмичен ще потичате,
докрай ме чуйте ако (ме) обичате:
За Бога, захвърлете томахавките ...

Тялото свое ти давам.
Прави го каквото поискаш.
Сърцето съм свила във шепи.
Него недей да притискаш.
В корема отдавна не чувствам ...

Всички седяха наведени и пишеха.
В един ритъм се изправяха и пак се накланяха.
Ръцете им в един такт се движеха.
Сърцата им по един и същи начин биеха...
Всички еднакви бяха... ...

Не мога да те мисля аз спокойно,
помисля ли те и ми става знойно...
а знойното си означава жега,
а жегата пък ми докарва нега...
Не мога да те мисля аз спокойно, ...

Хей, ти! Да, на тебе говоря.
Не поглеждай през рамото търсейки друг.
Точно ти - усмихнат и бледен,
затворил сърцето си – пътник неугледен.
Докога ще се криеш за хората ти? ...

Тишина...
Тихи камбанки са звездите
над душа разрита.
Тишина...
и тихи стъпки - Тя? ...

Дневникът-
opus dei*
не кашлям епично
не ми плаче носът
и кафето ми е статично ...

Отминава пред мене един цял живот,
изпълнен със много посоки,
изпълнен със много борба,
преплетен от много надежди
пред дълго преследвана цел, ...

Познавам една лелка без бастун,
която никога не се смее,
всеки ден тя е тъжна,
но кой бастун ще ù даде?
Като види красив младеж, ...

Старостта дойде някак неусетно,
вратата тихо си отвори,
дори и не почука, не скръцна.
Открехна я и се промъкна,
неканена и нежелана, ...

Днес те сънувах. Бях в ръцете ти и те целувах...
Биехме се, ти прегръщаше ме като атакувах.
Вдигна ме високо, нежно ме целуна, бях в рай...
Държах ръката ти и смеехме се до безкрай.
Обикаляхме улици, хванати за ръцете. ...

Човек не може да бъде само добър или само лош.
В човека има прекалено много чувства и емоции,
за да бъде само добър или само лош !
Не може, а може би дори и не трябва.
Ако си само лош, не можеш да усетиш вкуса на живота, ...

Любовен авангард
Мъжката се моля да си само моя -
не да си точна, като кобра, с пясъка в очите.
За да не ми се иска, с рими, друга да разголя,
когато съм самотен, в на нервите ми дълбините. ...

Когато розата цъфтеше
и беше рано пролетта,
в моето сърце растеше
непознато нещо - любовта.
Като го видях за първи път ...

Сливане
Дъхав залез. Огнище. Тишина.
Споделена нежност. Капчица смирение.
Притихнала сълза събира усещания.
Болка. Пречистване. Обич. ...

Наш Ботевград,
със звън на кула часова си озвучен.
Музеят "Стамен Панчев" пази паметта ти,
от Левски, Ботев, твойте символи си окрилен.
Наш Богевград, ...