Жълта роза
През Май разцъфнала една
прекрасна жълта роза.
Ароматна, с капчици роса, ...

Синди Лазарус следеше със съсредоточения поглед на ловец сребристата тойота на мъжа си, която се плъзгаше по мрачните улици на Ванкувър и скачаше от сянка в сянка като голям блестящ хищник. Днес тя тихо се бе изнизала от работа, като бе излъгала мъжа си, че все още е там. Решена да засити изгарящата ...

Е, стреляй най-накрая! И без милост!
И без това се целиш цяла вечност...
Не искам ни молитви, ни кандило.
Не ми е нужна твоята човечност.
Не стискай зъби! Май си уморен? ...

Разсъмва се. Тя трябва да си тръгва,
(че има и семейство, и съпруг).
Поглежда го и цялата потръпва –
залог, че ще пак ще се завръща тук.
Излиза. А след нея – празнота. ...

Много малък блясък бавно прониква в стаята ми.
Засрамен от това, че така се е отплеснал в нощта.
Става ми любопитно, па започвам да го следя.
А този, като да сети моите намерения, изведнъж започна
игриво да преминава през стаята, де насам, де навън. ...

Тежка лудост носи с цвят червен,
нощем плаче, защото е сломен,
дълбока скръб разпръсква сутрин рано
и в черното кафе танцува бавно.
Знаеше ли как, щеше времето да спре, ...

Да заловиш, да задържиш, да подчиниш.
Да превърнеш една душа в бездушност.
Свят за друг върху егото си да градиш
и да си вярваш, че това на него му е нужно.
Да проектираш тесния си кръгозор ...

Кога се ражда любов
Настръхнала... от нежност.
Докосната с... обич.
Наедряла от уют.
Разпуква се вечер в залеза. ...

Съществува от години магия една,
морето обаче я крие от всички.
Русалки красиви опитвали чрез молба,
но морето не давало да става и дума за това.
Момиче красиво живеело на брега ...

Великата история на
един беден мъж
Част трета
- Направил е какво?! – трябваше да си призная, че бях доста потресен от това, което чух.
- Правилно ме чу, момче. – рече ми Антон – При изблик на гняв и ярост просто е хванал оръжието и е дръпнал спусъка. ...

Приятелката една е тя на този свят…
не гледа тя дали си беден или пък богат.
Тя знае, че сърцето ти гори, когато се усмихваш,
а очите ти са пълни със сълзи.
Тя знае, че усмивката ти фалшива, ...

Тихо излизам
от обятията
на заспали илюзии.
Бавно преглъщам
недопитите ...

Едно от любимите ......

Тръгвам си и дано да ми простиш -
не изказах най-тежките си думи.
Наместо тях кинжал в ръцете ми блести
за белези, които няма да изгубиш.
За белези, които ще горчат ...

Това не е мое.
Някой добър човек
си го е загубил.
Не го искам.
Искам моето златно кюлче - ...

Студ в Мадрид
(Седем години по-късно)
Втора част
II
Мара ...

Присмивам се на своята наивност,
с която съм редила стих след стих...
Носталгия по детската невинност
изпълни ме, когато ги открих.
Ядосвам се на тромавите фрази, ...

В ЕДНА ЛЯТНА ВЕЧЕР
Пепи тъкмо беше напуснал дома за сираци. Седеше на пейката пред пицарията и се чудеше какво ще прави оттук нататък, къде ще отиде, с какво ще се занимава... Току що беше навършил осемнадесет години и кипеше от енергия.
В този момент видя, че към него приближава жената, която всеки ...

Оглеждам се в малахитови очи...
по-зелени и от изумруда.
Когато ме погледнеш и вятърът мълчи...
превърнал се в плаха пеперуда.
(на моето момче с обич)

* * *
майски дъжд...
преливат локвите
от липов чай
08.06.2013 год.

Повтаря се всичко. Всичко е същото.
Сряда. Зима. Тъмно квартално кафе.
Ти по навик не смееш да ме прегърнеш,
аз фалшиво припявам с Шаде...
Даже и дискът е същият, мамка му! ...

Виновна си, затова че... и за другото... и тогава, сега също, и утре ще бъдеш... изобщо ВИНОВНА СИ.
Неведнъж съм чувала тези думи, неведнъж съм ги виждала в очите, усещала съм ги в жестовете на неодобрение, чувствала съм ги в смръщени вежди и криви усмивки... хиляди пъти в сърцето ми е трепвало чувс ...

До вчера се усмихваше, днес избяга на далече.
Не искам да повярвам, че няма да се върнеш вече...
И няма да те видя, да докосна топла ръката ти...
Нито да разрошиш на шега косата ми...
Закъснявам за училище. Стани и ме закарай! ...

Събуди се, треперейки. Студена пот изби по челото му. Не му достигаше въздух. Върху гърдите му сякаш имаше огромна скала. Беше тъмно и страшно. Звуците, идващи от горе го вледеняваха. Обзе го паника. Опита се да помръдне – напразно. Вдигна едната си ръка и докосна тавана на капака, който го притиска ...

Когато се зачудиш накъде,
несрещайки от пътни знаци помен,
на важен кръстопът си ти, дете!
Коя е вярната за теб посока?
Кой отговор сега ще ти даде? ...

Нима това е всичко?
Нима това съм аз -
едно голямо нищо,
един човек без глас...
Нима това сте вие - ...

Цеко Минев се налапа добре,
никак не желае той да спре.
Келепир има тук, има сухо,
в разграден двор има разруха!
"Глобъл комюникейшън нет" ...

Целувките ти на мойта възглавница
"лека нощ" ми пожелават.
А аз? Да избягам сама със тях
или да бягам да се спасявам?
Крещят в ума ми среднощни въздишки, ...

　
Първобитен
Престъпваш бавно в мрака.
Няма светлина.
Никой в тъмното не чака. ...

"... но с много хора често съм самичък,
а в самотата - много рядко сам."
Д. Дамянов
Така добре е
в мойта самота... ...

Добър вечер, госпожо Раздяла,
вече мога да ви приема,
имам ново сърце... от стомана,
не изпитвам вини и дилеми.
Ах, седнете, госпожо Раздяла, ...

Когато ти е най-трудно, усмихни се, когато ти е най-мъчно,изправи се, когато ти е най-болно,самосъхрани се, падай, ставай, катери се, подлагат ли ти крак, бори се и на съдбата оплези се!

Не мога - трябва да ти пиша,
да кажа всичко, де крещя на ум...
Да... Искам тази мъка да изтрия,
по един сподавен и бленуван сън...
Сън - мечтание, за нещо свято, ...

Пазя есенен спомен отляво.
Сиво, мрачно и някак безлично...
Просто ден, в който беше валяло,
но какво ли, какво бе различно?
В онзи ден сякаш звънко запяха ...

Яна отвори очи и единственото нещо, което видя, беше белота. Белият таван сякаш я беше погълнал и се опитваше да я задуши с безкрайната си чистота. Яна беше оглеждала този таван цели три месеца и никога не беше забелязала дори и една малка черна точка. Тя мразеше белотата, мразеше и бялата булчинска ...

На двайсет сантиметра от сърцето
ще те допусна.
Повече не мога.
Това е разстоянието, дето
моите устни ...