Земята облече цветната си дреха
и хукна той, човекът, по нейната пътека,
да гони облаци - мечти, и аз, и ти, нали?
И в сладостния дъх на обещаното и на мечтаното
изпиваме и глътка сладост, и глътка радост, ...

ОГЛЕДАЛАТА
Огледалата лъжат!
Всеки ден
в сребристата отсрещност се оглеждам.
И всеки ден застава срещу мен ...

УМОРЕНА
Уморена съм да съм добра,
уморена съм да съм учтива!
Аз искам да съм като кобра
и всеки от ужас да изстива. ...

Не събуждай душата ми, спи
и прелита земи и морета.
Завалява в съня дъжд стоцветен,
не събуждай ме, замълчи.
Не целувай ме с устни от страст, ...

(В отговор на "Обич до събуждане")
"Сънувах, че със теб живея... "
Д. Стефанова
И аз понякога сънувам...
Ти тази нощ пристигна у дома. ...

Утро е. С родилни мъки отваряш очи, за да посрещнеш новия ден. Един от многото дни, които те чакат. Ако си оптимист, де. Или по-скоро песимист? Да, оптимистът не приема дните като даденост. ‘’Той ги изживява’’. А ти успяваш ли? И как? Е, сигурно можеш и по-добре. Сякаш ти пука...
Излизаш навън и, кл ...

Сюрреализми на 13т етаж
Първа картина
От раздрънкания буик, випуск 1984г. излезе двадесет и осем годишен, облечен в елегантен сив костюм мъж. Разроши прилежно зализаната си коса, разхлаби червената вратовръзка и примижа срещу силното юлско слънце. Пред него се извисяваше като замък от фентъзи роман ...

и прочие ненадейности.
Професор Томов минаваше за една от най-търсещите и творчески личности по Земната повърхност. Бремето на неспокойния му дух се споделяше от неговия верен асистент Емо. Те двамата някак си винаги успяваха да забъркат всевъзможни каши в името на научните си изследвания.
Точно тов ...

Знам, когато умра,
спуснали скръбно клепачи,
радостни хора ще дойдат да плачат.
След туй с неумели ръце
ще объркат туй, що аз съм редил ...

Зная приказка една:
Млад мъж поискал да открие
идеалната жена,
и с нея той "гнездо да свие".
Светът лишен бил от предел, ...

Щурец, преял на времето със солта,
напук на прозаиците,
вече под тишината на друга камбана,
но с пълна душа,
на Бог, вместо нервите, ще къса му "жиците".

През всичките тези години тя не беше имала нито една нормална връзка. Никога не бе водила момче у дома, за да го представи на родителите си, нито пък нея бяха представяли. Никога не беше вървяла щастливо прегърната от приятел, с когото да се целува насред улицата, без да ги е грижа за околните. Прос ...

Поезия без ритъм и без рима!?
Това за мене не са стихове...
Те ми приличат на безснежна зима,
тъгуваща за бели снегове...
Те тропат със налъми по земята! ...

Рицарят на печалния образ...
Не искам да смятам
всичките крачки,
които изминах
преди да се спра! ...

Искам да съм перличка!
Скрита в теб, като в мида.
И само ти да ме знаеш къде съм.
Искам да съм перличка!
Нежно обвита от теб, ...

Не ми се сърди,
че понякога ти казвам
колко те обичам.
Нищо от теб не искам -
само... да го знаеш. ...

Не знам какво повече ме измъчваше в Испания - безмилостната горещина
или безмилостната носталгия по дома. И двете бяха еднакво смазващи,
изпепеляващи душата ми. А по жестока ирония, където и да отидех да
работя на строеж или ремонт като бояджия, навсякъде искаха от мен да
боядисвам стените в... розо ...

Приготвила се е душата ми за път.
Родила съм се в грешно време.
Не бе такъв, какъвто исках аз светът.
Животът е капан за грешници.
Бях сляпа скитница, залутана във мрака, ...

Дори вятърът студен да те пронизва,
есента да чука на твоята врата,
усмивката си свята недей за миг да сваляш ти.
Всичко с красотата си огрей и сбъдни своите мечти.
Радостта дори и малка, важна е, ...

Не искам повече да се разкъсвам
между действителност и спомени,
сърцето ми да плаче, разумът да съска,
да търся в самотата отговори.
(Дали приех Съдбата за случайност? ...

Помня! Помня как по тинейджърски кичур нагоре към мене пълзеше.
Помня как, като кученце, в нозете ми спеше.
Помня как с целувка изтривах му бръчките...
Помня как мечтаехме заедно, докато пращяха в камината съчките.
Помня и грях и падение! Помня възходи! ...

- Проблемът е, че никой не знае къде точно живее семейство Старк. – обади се Франческа.
Настана мълчание и никой не се обаждаше. Междучасието свърши и всички отидохме в час. Не можах да повярвам, че Селин беше на чина си и драскаше по тетрадката си. Аз се доближих до нея.
- Как си? – попитах загриже ...

Enjoy :)

La ultima parada Последната гара
Llegada. Casi última parada. Дойдох от път. Почти последна гара.
Casi inútil todo lo que llevo. И куфар стар - с почти ненужни вещи.
A todos en el tren les esperaban- Настъпила съм здраво тротоара –
yo sigo aquí, pisando la vereda. останалите някой ги посрещна. ...

Заринат в пустотата на следобеда,
далече от смях, лъчи и дъга,
преобразявам се, забравен от хората,
във водопад от нощ и тъма.
Неспокойно пропадам във бездните ...

Творби
в торби
и няма смисъл
за мен,
за теб, ...

По стълбите, надолу към морето,
познах тревогите на твоята душа,
греховните въздишки на сърцето,
познах една жадувана жена.
Забравих гордостта си и целувах, ...

„…Нека да е русокоса, брат ми, с дълго бедро и опияняваща гръд… Пък да става каквото ще!!!”
Думи на брат ми - Санчо.
Нямам сърце да му строша хатъра…
Б.
Отварям вратата. Стринка Мария с една наистина голяма тава с баница в ръце само се усмихва… И кима с глава: ...

Не мога да повярвам, че се скъса
нишката на нашата любов.
Уж здрава, ала толкоз мръсна
чакам, ала няма послеслов.
Едно "Довиждане" ми спря сърцето, ...

(Морска картина)
Едно небе се слива с морето
в една безкрайна синева.
Виж бриза как играе си с вълните,
а те една след друга се гонят към брега. ...

Миниатюра
Диво,
копнежно,
огнено,
сливащо... ...