СЕСТРА НА ВЯТЪРА
Със мисъл търся пролука във времето,
успявам някак си да го догоня,
живея все забързано и шеметно
и плача, без сълзица да отроня... ...

Той е някакъв мъж. И почти е поет.
И рисува по мене със думи,
рисува.
Аз пък съм тъжна.
Нямам лист. А молива проклет, ...

Работната седмица най-накрая беше свършила и въпреки сивото небе и поледицата по улиците, ведрото настроение не го напускаше по пътя към вкъщи. Нямаше нищо планирано за вечерта – с жена му от доста време май вече нищо не планираха – но въпреки това му предстоеше цял свободен уикенд, през който щеше ...

Тук, на Балканските земи,
когато Бог създал благата –
поля, реки и планини,
бил поразен от красотата.
Морета мият брегове ...

Това е второто ми авторско парче. Тези дни сигурно ще кача и първото. Текстът е следният:
Never celebrate before the last one's down.
Know it's not too late to turn around.
Blinded on your very step into this world -
you'll lose yourself before you lose the girl... ...

Стана рано баба Марта
и юргана си изтупа.
От перцата чисто бели
пухкав сняг навън натрупа.
Скара се на малък Сечко: ...

Дишах. Бях жива и дишах. Примигах. Светлината от флуоресцентните лампи се забиваше в очите ми като игла. Отидох до отворения прозорец, опрях лакти о перваза и се надигах на пръсти. Сутрешният хлад ме лъхна, изпълни дробовете ми и погъделичка бузите ми. Топлият ми дъх оставяше облачета пара в студени ...

Той тичаше във самота през прериите,
заслушан в чайките - красива музика,
но в плиткото на речните артерии
заседна в пипалата на медузите.
Но с лодка под веригите от хребети, ...

Word is bond
Ето го и Уърда чист,
чака моята проакция.
Ще ли го финтирам
този псевдо-лист, ...

***
На Нели Караджова
Отиде си... Завинаги... Внезапно,
но кратки бяха твоите животи...
Вратата към отвъдното се хлопна! ...

Едва ли вярата у мен ще се разлисти,
тъй както по канона е прието.
Налегнаха ме тъмни еретични мисли,
откакто брат ми тръгна към небето;
откакто празниците делнично изтляха ...

... И Бог създаде жената
от плът... и от кръв - лудо вино,
в душата ù плисна дъгата,
в очите ù... морското синьо.
От небето име откъсна - ...

Цената на спомените
Дъждът навън се лееше като из ведро. Времето вече втори ден беше дъждовно, предразполагаше човек към тъжни и депресиращи мисли. Точно такива мисли бяха обзели Марина. В това мрачно време в празната кухня се чу звън на телефон. Марина изчака малко и вдигна студената телефонна слуш ...

Едно момиче с тяло на цигулка
пресече улицата на червено!
А вятърът танцуваше мазурка
с косата ù и с роклята в зелено...
С нозете си на млада антилопа ...

В ума ми става истинска война,
в очите ми дори не блести сълза.
Не мога да изгоня мислите за теб,
а зная, че сърцето ти е буца лед.
Отдавна за теб нямам надежда, ...

Докато моретата мият пясъчни брегове
и звездите над планетите греят,
докато настъпва утро след всяка нощ
и с теб дишаме пълноценно живот,
аз пиша историята винаги напред, ...

Обичай ме – аз знам, че ти е трудно
и те изгаря моята вина –
животът ни е купища заблуди
и бягства от вродена самота.
Обичай ме с очите уморени ...

РЕКАТА, КОЯТО...
По капиляри,
по артерии,
по вени,
реката на кръвта тече могъща – ...

Болест коварна, мъчителна тегне, стискаш очи тя да побегне, бориш се, плачеш, безсилен си вече, спри се, обичам я мама, човече! Път мъчителен, труден, път с огради и телени мрежи, а зад завоя дебне оная - грозна, зловеща, нарежда съдбата, как да я спра, кажи ми, човече? Мама обичам, отива си вече...!

МАРТЕНИЧКА
Знаех си.
Бях чел и Шекспир малко.
Март ли е –
всички жени са еднакви. ...