Отново не се получава,
кой е виновен за това?
Нещо пак се разминава
и помръква радостта.
С мъжете вечна разпра, ...

И сега със какво? Със какво да закърпя душата си,
този пролетен цвят, избуял върху острите храсти,
тази топла сълза, съхранила небето в очите ми
и доляла любов във олтара на бившите страсти.
Със какво ще летя? И къде да намеря крилете си, ...

Беше празник, беше радост и бяха поздравления.
Писах писма и поздравих всички, поздравих и теб, любов моя. И във всичките ми поздрави имаше капчица от любовта ми към теб, тези капчици правеха всички мои поздравления много по-красиви от всеки друг път. Не казвам, че с тези поздрави съм мислил само за ...

Уилям Блейк пише: "Има познати неща и непознати неща. И между тях са само вратите. "
Винаги е по-удобно да живеем със познатото. Знаем, че не е опасно, знаем, че няма да ни навреди. А ако сме нерешителни и ни е страх да поемем риск, ще си живеем сред тези еднаквости завинаги.
Ще оставим ли вратите з ...

Как да те забравя
Как да те забравя, как,
без да мога себе си по малко да убивам?
И когато мисля си за нас,
безразлично своя да заспивам? ...

Светъл лъч, сякаш истинска магия,
топли малките ми две ръце.
Излизам от дупката си вяла и изпита,
за да видя как се разтваря самото небе.
Толкова време не се събуждах. ...

Искам да съм розов цвят,
безгрижно гален от слънчеви лъчи,
с роса по своите листа.
Да ухая нежно в тъмна нощ
и да пленявам младите влюбени. ...

За самоубийците на пътя
Край мен фучат колите безразсъдни...
В гърдите си се тупа глупостта!
Забързани към пътища отвъдни,
от гдето няма връщане в света... ...

БЕЗКАЛЕНДАРНО - език отмерва времето по дупките от паднали зъби
"СЛЪНЧЕВ СПЛИТ" - капан за стенещи пеперуди

С живота, откакто се помня,
сме вкопчени гуша за гуша.
Създал ме (ах, ход вероломен!)
и сетне ни дъжд, нито суша
отлагат свирепата схватка. ...

Лежа под скъсаните облаци
на сивия купол, покриващ света,
под гневна прах и тъмни нощи
- монета съм,
изхвърлена от твоята ръка. ...

Ето, заставаме на същото място. Не чак толкова много време след това. Не чак толкова много думи след това. И не чак толкова много дела след това. А защо сме толкова много различни? Какво изгубихме? Какво открихме? Какво научихме? Какво забравихме? Какво изобщо направихме? Явно си зададохме твърде мн ...

Погледни, приятелю
Погледни, приятелю,
вече не сме млади!
Косите посребрени се взират
в погледа ни уморен, като листопади. ...

To My Mam - Juja Drakalieva
10.02.2012 Amsterdam
Romance guitar

Зимен ден
Студ и лед. Храна за сетивата
под слънце анемично.
Замръзнала е светлината,
оцъклена и прозаична. ...

Шведска приказка
Част четвърта
Часът беше едва 4 следобед, но масите в сладкарница “Албатрос” бяха почти заети. Освен дежурните “гларуси” и дневните “момичета”, заведението беше пълно с едрогърдести германки, изгорели от слънцето чехкини, любопитни рускини, измъкнали се от опеката на “ръководи-теля” ...

Къде отива врмето?
Къде отиват корабите, напускайки препълнен пристан?
Къде отиват тез, който ги изпращат?
Къде сме ни, който отплаваме в морето?
Къде изчезват секундите, годините, с които бяхме ни? ...

Построих си къщичка от кибритени клечки,
избродирах си съпруг и го окачих на стената.
От картон изрязах сина и дъщерята
и боядисах в бяло всички пътечки.
Седнах на прага и зачаках щастието. ...

Сбогом, моя любов!
Отивам си сама, така, както и сама дойдох.
Виждам, не се вписвам в твоя живот.
Не съм за теб недостижимата мечта,
за която така копнееш ти. ...

Аз просто ти се случвам,
Божи дар е това,
граби с пълни шепи,
не мисли за това.
Мислите са бариера ...

Южният вятър...
Понякога и в Есента
щом духне бурен южен Вятър
танцуват жълтите листа
завихрени от дъх на лято... ...

Смелост?!
Пропуснати моменти, изгубени дни, минало без спомени.
Аз съм страх, само страх…
Тихо говориш ми. Поглеждам встрани, не вдигам очи. Казваш ми, че останала съм без мечти, че седя и плавам по ленивите дни. Друго очакваш ти??? Не спираш!!!
Устата ти все шепти: ПРОБВАЙ! ОПИТАЙ И ТИ! Поне веднъж ...

Последната къща
на уличка една,
в двора извисява се сама бреза,
напомня отминали
младост, любов, суета. ...

00:00 - Бяла котка на прозореца ти,
не чува как мълчат устите ни,
а мислите ни шумно разговарят.
1:00 - Виждам, че си гладен. Оставям
зъбите ти да отхапят ...

Стресни се, овчедушно племе,
ако за твоята съдба ти дреме!
Имай достойнство, мъж бъди!
Иначе ще те сполетяват беди!
Мизерията да те погуби може, ...

Съвсем в началото...
Една специална вечер.
Светлината бе изискано притъпена,
аз - нежно упоена.
Джаз музика бе изпълнила празното пространство ...

Под самотните шапки на заспалите нощни дървета
ято мисли изплетоха с вятър две малки гнезда,
после кацнаха в кръг - огърлица от сиви врабчета,
и зачакаха мрака да срещне две бивши сърца.
И в дванайстия час, скрити в своите облаци с чувства, ...

Едно време, когато у нас се развиваше социализмът, нещата не бяха чак пък толкоз зле, както си мислят някои. Хората не бяха толкова невежи и закрепостени. Не липсваше и информация за събитията и живота из страните от "загниващия" капитализъм. Имаше едни супер мощни транзистори, наречени ВЕФ, които б ...