Когато трябваше да плача като дете,
страхувах се, ще ми се карат.
Когато майка ми в салона ме закара косите мои да отрежат,
страхувах се да не я обида.
Когато трябваше урока си в училище да кажа, ...

Една самотна душа, мечтаеща за приятелско рамо,
откри необходимата топлина в едно-единствено само...
тя се отклони и тръгна по ''неверния път'',
стигна до теб, до твоята пропита с копнежи плът...
А в същото време душата крещи, ...

Липсваш ми, ела и виж,
картина страшна те очаква,
в центъра ù ти стоиш,
а видя ли те, се разплаквам.
Обичам те, ела и виж, ...

Като Лазарка нежна, обкичена с цвете,
в бяло менче водата наляла.
Китка здравец в косите наплела.
По росата хоро заиграла.
Със очи, като въглен горещи, ...

... от жегата вън... От скритите погледи.
Безветрието кани мухите на пир –
да похапнат остатъци.
Да откраднат от просяка.
Всички сме леко изнервени – ...

Зимна приказка
Сред поля и балкани
разни птици и животни са събрани.
Бухалът със крилете си ще маха,
капчиците дъжд ще изтръска ...

Нещо вещае любов,
нещо вещае светлина,
нещо ми напомня за теб,
нещо ми подсказва това,
в което трябва да се потопим, ...

Пак диша в мен на вятъра дъхът, солен
от морски пръски в утрини черупчени.
Сълзи премиват бреговете и на този ден
с очите ми в пореден взрив вторачени.
Посрещам слънцето с летяща свобода ...

Приятно слушане!
Ето и текста:
Кой седнал пак да ми обяснява как
да гледам на живота - в светлина или във мрак,
или как доброто над злото взима превез? ...

Музика и изпълнение: Иван Дракалиев
Амстердам
29.06.2012

Gotye – Somebody that I used to know
Now and then I think of when we were together
Like when you said you felt so happy you could die
Told myself that you were right for me
But felt so lonely in your company But that was love and it's an ache I still remember ...

Поредна утрин в 5 часа - най-приятното време
да се събудя сам и чуя природата сама.
Преди шума на бързащи очарованието ù да вземе,
от сън умората приел - омаян търся пак съня.
С песен на птица и хора на врабчова дружина ...

Стотиците лъжи, измами и войни
не спираха света да се върти.
А времето вървя чрез опрощение,
но днес и то умря - от съжаление.
Разбра и то, че да пулсира ...

Сърцето ми сега е като развалина.
Няма радост вече в душата, тук приятел ми е само самотата.
Внимание е това, което търся сега.
Толкова ли много искам аз, за да се чувствам щастлива в тоз час.
Няма приятелство за мен, ...

Трети ден вали, вали,
Гого вкъщи все стои.
Днес решил е да мечтае
и в мечтите да играе.
Ето там е планината - ...

Незживени спомени
(За всички, посещаващи Джулая)
Другото не помня но… По средата на нощта сме…
Многото са там. Уединени сме във заливче за двама.
Слаба е вълната – повърхността се къдри колкото за чар. ...

"А някъде далеч, далечни хора
си мислят, че небето не тежи.
И сам-самичко се крепи отгоре...
Атлас им се усмихва. И държи."
"Атлас", Елица Мавродинова ...

Една земя
Една земя на кръстопът -
това е моята родина!
Съдбата ми е вечен път...
Аз връщам се, за да замина! ...

Недопята виси песента...
Недописан сонет избледнява.
И животът, по-нисък с октава,
се изнизва през мойта врата.
Сякаш бродница зла, любовта ...

Провалената гей политика
Четвъртото издание на „София Прайд” или тазгодишния гей-парад в София, въпреки „братската” помощ на емблематични за хомо-движението фигури като Джеймс Уорлик и Георги Кадиев, бе огромен провал за своите организатори и вдъхновители!
Наистина жалка картинка представляваха тези ...

Навън е празник.
В пъстрата гълчава
и аз, залутан сред тълпата, крача.
Над Дунав топъл залез се стопява,
от сивата вода извира здрачът ...

Тя и Той
Тя е мила,
а той е лесен.
Тя е опияняваща,
а той - интересен. ...

черни мълни падат от небето
и раздират ми сърцето.
Пороен дъжд заваля
и удавих се в тъга.
Силен вятър се развилня ...

Не притваря дори за минута противната злоба
свойте жадни, вторачени в нищото сиви очи.
Най-нахално те следва, пълзи като властна прокоба,
настанява се в мислите, слуша, човърка и бди.
Като някаква стара и крива ръждива отвертка ...

Един беден рибар цял месец не хванал никакъв улов. Гладът се бил настанил удобно в скромната му къща и вече се чувствал като у дома си. На всичкото отгоре жена му, която имала врачанска жилка, не спирала да ломоти. "Некадърник, пенела се тя, опропасти ми живота!! Ама и аз съм глупачка – навремето ка ...

На rainy
И при мъртвите ходих на гости,
и при живите минах.
И какво като няма Господ?
И какво като има? ...

Небе
Накъдето и да се обърна, виждам
усмивката на това небе красиво.
А някъде далеч се носи
смехът на вятъра игриво. ...

Старият писател не успя да довърши разказа, защото нещо в текста се губеше. Напоследък все повече се появяваха бели петна в паметта му и се чудеше кое как и къде се е случило. Обикновено лете преместваше писалището на терасата, за да посреща изгревите, защото вечер не можеше да спи и предпочиташе бе ...

Камбанен звън,
феерия от светлини.
Така красиво е навън
през празничните дни.
Пазари, стоки, суета, ...

Кучето надупчи тишината с хриповете си.
От козината му изпаднаха няколко букви,
колкото да отбележат бегло присъствието му.
Спеше и хъркаше, стиснало с лапи
въображаема котка, мъгла и скимтене. ...

Преди тридесетина години даскалът по литература в школото жестоко се подигра с мен и съучениците ми и си навлече гнева ни. Тя беше една разумна дама на почтенна възраст с буржоазно потекло, но вече във крак със социалистическия морал. За домашно вкъщи ни даде да отговорим на въпроса "Що е щастие и и ...

РОДЪТ (Кратка хроника на един тракийски род) - шеста част
Годината 1923 донася не само тревоги, а и радост в дома на Христакиеви. Живота си има своите големи и добри закони. Четири години след сватбата на Костадин и Злата се ражда първият им син, пръв внук на дядо Христаки. Кръщава го по селски обич ...

Аз и Мел Гъбсън
Казваше се Орлин. Беше от българските турчета в училището, преди години където преподавах по немски език. Никога не е бил силен ученик, напротив, даже остана последната година да повтаря единайсти клас. Крайно мълчалив и срамежлив, той нямаше никакви приятели. Сега сигурно вече се пи ...

Недей тъжи, когато губя
пътеката на нашата любов,
тогава празна ще побродя,
отново ще се върна аз.
Недей да бършеш ти сълзите, ...