А пък мен всеки ден
ме причаква един...
И съвсем не бездомен,
но нагъл.
Той приклещва ме ...

Има нещо, което ме пази
Има нещо, което ме пази,
щом успявах да дишам напук
на човешката силна омраза,
но не вадих душата с памук, ...

Не копнея и не моля
за принцеси, супер-менки...
По-добре навярно топлят
тъмнокожите бушменки...
Не привличат ме плът-формите ...

Когато всичко си отива,
ти остани!
Когато всичко покрай теб
се срива, ти с глас на
болката се смей! ...

(Роден от стиховете на поетесата Маргарита Петкова)
Едва ли някога ще разбера
какво за нас е женската слабост.
Дали е Голгота или сила
и кога е горест или радост? ...

... ако Съдбата
ти прави подарък -
изстрел в гърба,
значи тъй си заслужил!
Не обвинявай Земята ...

Понякога искал ли си да си някой друг?
Понякога преструвал ли си се на глух?
Понякога приятели добри забравял ли си с дни?
Понякога любовта отхвърлял ли си с лека ръка?
И колко грешки аз направих, и колко суета събрах... ...

Ако смъртта грабва актьорите,
твърде висока цената е!
Нека скептично се смеят позьорите –
и без тях може театърът!
В този живот, който стана арена, ...

""А как ще преживееш зимата, Дете на Лятото,
ти толкоз зими си забравило?!"
Маргарита Василева - враната
Вярваме в себе си. И във разделите...
Как по нощите светят словата! ...

Когато останеш сам, денят ти ще посивее.
Ще търсиш светлина. Незрим ще си за нея.
Осиротели клони вятър студен ще троши.
Часовникът разсърден все назад ще върви.
Когато останеш сам, огнището ще угасне. ...

КОСТЮМЪТ
Подобно втора кожа, окачени,
изгладени, готови за излизане
висят и днес костюмите пред мене.
Но аз не ходя със костюм и риза. ...

Водна страст
Усмивка игрива,
целувка повече от всякога жива,
телата им се сливат във водната безкрайност,
те се докосват до душевна сияйност, ...

Убил си...!
Любовта...
Предумишлено?...
Предварително!
Отрова ли...? ...

(из цикъла "Вицове в рими")
Ще ви разкажа вчера във тролея
какво се случи. Точно срещу мен
седеше майка с бебе, а до нея -
женица стара. Гледах уморен ...

Само любов
В миг цветен с безчет дъги
пред мен ти се появи
и с поглед ме промени,
от очите ти бликнаха искри. ...

Тя е скитница, оцеляла след нежното вричане,
след обещания и надежди за вечно обичане.
Отчаяно стиска трохите от вчерашни спомени -
откраднати залчета от целувки запомнени.
Тя носи къшей любов. Вътре, в самото сърце. ...

Във есента
Във есента остават
само голи клони.
След лятото изгарят
злаци и листа. ...

Какъв народ сме, Боже - канибали!
Научих, че и Левски сме предали!
От тоз предател тъй се възмутих,
че аз реших да го убия с стих!
Но толкова бе некадърен този стих, ...

Колко много са станали лудите,
всъщност имат си цар - и войска,
щом по пейките вече целуват се,
тя за... мъж или той за... жена...
Да, било е - Амура пробождал те, ...

Минута време
В стремежа да догонваме минутите,
пропускаме усмивка, поглед, пролетта,
цветовете на света пропускаме,
да се зарадваме на дребните неща. ...

Тази нощ искам косите ми дълго, дълго, дълго да сресваш,
бавно, както буйната кръв на реката във вира търси покой,
босо лято по мене да тича, родено от твоите пръсти горещи,
и да кротне в най-силните длани този огнен, немирен порой.
Тихо сресвай косите ми, сякаш разцъфва в полето ръжта, ...

Изкачване.
Връх.
Лунна пътека.
Тихо стъпване...
Дъх от човека. ...

* * *
Бели сълзи в стъклото се стичат.
Снегът се топи и рисува мечти.
Аз съм си още малкото птиче,
което размахва криле да лети.

На тръгване за София, дядо ми каза:
- На мен си кръстен, аз ще те издържам - всеки месец по 60 лв., толкова е пенсията.
Шейсет лева беше и заплатата на баща ми!
Поради нисък семеен доход ми разрешиха 27 лв. стипендия.
Всеки ден по два часа мия чинии в стола – икономисвам от храна 18 лв. ...

Анемия е. Просто е анемия.
С дефектни гени връзката ни пръкна се.
Задъхва се по равното. Къде ли я
заченахме тъй болна и объркана,
тъй малокръвна, че преди да стигне до ...

И горим като нервни цигари,
с жаден вдъх ни засмукват дилеми -
пушат дните ни, пръстите парят
в пепелника на смутното време...
И летим като птици небесни, ...

Като крадец във мене се промъкна.
Без милост всичко ми отне.
И макар да стъпваше на пръсти,
усетих как открадна моите криле.
Ограби всичко - обич и мечти. ...

Навън снегът танцува полудял.
Във себе си се скрих. Че там е сухо.
На малки глътки пия зимна жал.
Подрънква ежедевието кухо.
Навън снежинки – падащи звезди - ...

Чувствали ли сте се все едно не сте от тук? Или че не сте за тук, че мястото ви не е тук, а принадлежите някъде другаде? Усещали ли сте безкрайна празнина, която не може да бъде запълнена, независимо какво правите, независимо от всичките ви опити да промените нещата? Искало ли ви се е някога просто ...

Поли и Силвия
Това се случи отдавна, когато още бях ски учител.
Бях в ски учителската стаята, когато няма клиенти за обучение и чакаме в стаята в Алеко.
Седейки си така, усетих непреодолимо желание да изляза да отида на пистата да се спускам.
Когато се спуснах до долната станция на "Романски", едно ...

„В Щатите, бабче, такива покривки за маса не са модерни. Хич и не си играй за мен на една кука да я плетеш! Не ми трябва, чуваш ли!“ – вече година откакто внукът й беше заминал за САЩ, а още я мъчеха думите му. Почти довършваше сложната дантела. Като не я иска детето, ще я подари на майка му – мисле ...

Каква хармония.
Устни - сторили любов-целувка.
Какво изкуство.
Ръце, оплели кошница-прегръдка.
Най-чиста - обич в първи зори. ...

Вятърът грабна крилете ми
и любовта избухна в дъгата,
а въздишката от нозете ми
потъна дълбоко в земята.
Без граница на понятното ...

ПОП – ФОЛК
Вървяхме дълго по жицата
и стигнахме до паницата…
“Жица, жица – пълна паница”…
С вулгарен буламач ...

Това беше последната им ваканция. И четиримата знаеха, че след нея няма да се видят в училище на другия ден, защото ученическите години бяха свършили. Дипломите бяха взети, приемът в университет беше факт, документите бяха подадени. Нямаше връщане назад. Щяха да навлязат в истинския свят и да се зан ...

Страхът винаги ще е част от човешката ни природа, но не е задължително винаги да е наш недостатък, можем да го превърнем в оръжие, с което да побеждаваме, или просто да се защитаваме.
От какво най-много ме е страх ли? – Отговорът ще е: „От самата себе си”. Понякога имам чувството, че не се познавам, ...