Смъртта ти оплаквам,
сълзите не свършват,
нищо не чакам,
живота отблъсквам.
От него отказвам се, ...

Късна песен...
на К...
За бурята, която в теб е стенела
разправяй ми, целувай и разправяй
вековните букаци на колене ...

Не говори.
И не хващай ръката ми.
Изглеждам безкрайно разсеян,
а всъщност
търся смисъла на живота. ...

Животът е изпита чаша.
С какво напълнена била е?
С любов ли? С горестите наши?
Едва ли някой ще узнае
дали била е пълна с вино, ...

Колкото и странно да звучи
и колкото и да е тъжно,
ти за мене вече чужда си,
студена като допира ти леден.
Обичах те, и ти обича ме, ...

Нещо си замина от нас,
нещо се изплъзна
от сънищата,
от мислите,
от ежедневието ни, ...

Ти помниш ли, в онази вечер,
прегърнати един до друг,
да бъдеш моя как се врече –
а аз да стана твой съпруг.
И в екота на двете чаши, ...

Аз не мога да бъда "голяма".
Не поемам по
"прави"
пътеки.
Все ходя по тръни и камъни, ...

Oмръзна ми да бягам, да се крия,
от тази болка-обич с твоето име...
Последна чаша със тъга... Ще пия!
Така да бъде, давай, нарани ме!
Омръзна ми за теб да съм жената, ...

Западна тераса и източен балкон
Излязъл на терасата от запад,
запалил си невидима цигара.
Отсреща тъкмо слънцето догаря,
лъчите без успех нагоре драпат. ...

На разсъмване пристанах на Вятъра.
Точно днес сутринта.
Закачливо разроши косата ми
и ми шептеше едва.
Трепетно, пеперудено, ...

За дните, които се забравят.
За вечерите, пълни с откровения.
За месеците на миналата зима.
За секундите на миналото лято.
Кое да помня? ...

Четири велики вожда...
Доган Юнака, брадата сврака,
като сомнамбул,
към Европа ни повежда, но...
през Истанбул! ...

Докога ще има самота,
докога ще търся любовта.
Къде се криеш, аз ли съм слепец,
че не виждам нийде около мен живец.
Не искам да съм сам, ...

И тази любов ме предаде,
а беше от вярната група,
запали в сърцето ми клади,
с хиляда вини ме затрупа.
Сега погасявам пожари, ...

Капка тук, капка там. Една и на листото, друга на тревата. Малко по малко асфалтът става влажен. Точка по точка се оцветява в по-тъмно сиво.
Топъл, кротък, летен дъжд. Сякаш първите сълзи на малко момиченце падат на сухия чаршаф.
Усилва се. Ръми тихо. Няма никого. Нощ е и само уличните лампи осветяв ...

Този път е различен -
няма знак и следа.
Той на мене прилича
по дъгата в дъжда.
Този път е незнаен - ...

Тази Цветна Пролет
О, Пролет моя! Колко си зелена!
И как ухаеш само! На Любов и Светлина!
Отронва Пролетният вятър капчици Надежда,
за кратко спрели върху младите листа. ...

Винаги блажената любов
с топлота и ласки те изпълва –
тя е близост, щастие и зов;
тя в плода на детството покълва!
Милата прегърнеш ли с ръка, ...

Изповедник
Май отдавна ме очакваш
зад мълчаливите решетки,
ти, мой бял лист, присядаш
да чуеш новите куплети. ...

За любовта
Разговорът тепърва започваше…
- Не знам - каза терапевтът - може би любовта започва със съмнението и завършва с да. Може би първо трябва да пораснеш за нея, да се усъмниш дали обичаш някого, да я приемеш и накрая да кажеш „да” на нейното отхвърляне.
- Сигурно е така, но на мен ми се иска ...

ПЪТЕКА
Накъде ли ме водиш, пътеко –
в тъмни сенки от сплетена шума,
с бели зайчета - слънчева нежност?...
Кой ли пръв е преминал оттука? ...

разбързаха се телата
заслизаха по стълбите
две минути за една вземат
да стигнат час по-скоро площада
празника да не изпуснат ...

Момичето на моите мечти
се буди всяка сутрин в леглото ми,
заровил пръсти в нейните коси,
разбирам, че не съм пилял живота си!
И болките по пътя към сърцето ù, ...

Елица гълташе последните осем аналгина, мъчейки се да не повръща още. Беше рано, твърде рано. Седемдесет и осем. Осем опаковки, от които липсваха само две хапчета. Винаги бяха две. Традиция още от юношеството. Традиция, зародена в училищната тоалетна след онази двойка по химия. Традиция... Обичаше п ...

Можеш ли?
Можеш ли да кажеш на вълните да спрат да блъскат брега? Да забраниш на морето да се вълнува? Можеш ли да кажеш на бурята да утихне и да се скриеш от вятъра, който се спуска към теб?
Можеш ли да кажеш на едно сърце - престани?
Спри да обичаш? Да изгониш и забравиш едно сърце, обичащо съвсем ...

Беше тя поема, беше жар.
Захвърлена на пътя, сломена.
Вижте я сега, опечалена.
За колко мига тъй неповторима
огряваше нощта, като луна. ...

В един безмислен ден избягах аз от себе си,
да проверя дали ще чувствам самота,
но щом в задъханата си душа огледах се,
видях тютюн, ракия и слана...
Видях и тебе там, но някак скрита в глупави ...

Разговор в дъжда
Приятелю, съзирам в очите тъга...
вярна докрай само тя ти остана,
недей да виниш за нея дъжда,
нали ролята от теб е избрана. ...

Добре де, знам, че си безкрайно уморен...
Коя съм аз, да ти говоря за звездите?
Живееш някакъв живот. Дори е ден.
Дори понякога ти пеят птици.
Усмихваш се... Дали?... ...

НА КРЪСТОПЪТ
Не питай светофара накъде
да тръгнеш, щом достигнеш кръстопътя.
Забоден в теб, въпросът ще боде
уплашен и несигурно безпътен. ...

Бог ББ шеташе изнервено из своите райски селения. Търсеше нещо много важно. Постепенно започваше да се изнервя, нещо недопустимо за неговия, макар и не много висок, божествен ранг. Съветът на божествата го изискваше и той трябваше да ги намери.
- Къде сте, Гадинки малки – мърмореше ББ. – Хайде, пока ...

Бягай, мое утро теменужено,
не пристъпвай плахо през вратата…
Тази нощ небето ще е влюбено,
ще покрие с облаци земята.
И ще тръпне, дръзко пожелано ...

Would this do
To make it all right
While sleep has taken you
Where I'm out of sight
I'll make my getaway ...

I reject you, what do you want from me now
After you've let us down
And I don't wanna know the reason why
No excuses for all your funkin' lies
I don't want to hear your alibis ...

Не си ми нужна ти, Мари-Хуана!...
Нито ти - Хашишко хер Оин...
Достатъчно
душата ми
замаяна е ...

на П. Б.
Три сака забравен живот, съдрани от мъкнене,
на дъното – кадри от спомени, спят в нафталин,
тя плахо наднича във тях, когато небето замръкне,
когато луната без четка размаже нелепия грим. ...

Предлагаш своя вид любов.
Каква ще бъде? Бурна? Смела?
На колко жертви си готов?
Ще влезеш ли със мен в тунела?
А там е страшно, знаеш ли? ...

Във нежна, лятна нощ сънят не стига,
а утрото настойчиво звъни.
Светът отвън омразно кукурига.
Без полза стискам своите очи.
И ти си тръгваш, някъде ни чакат, ...