Утринта беше мрачна и тягостна, покрита с мъгла и мраз... Тя се протегна в леглото, котето мъркаше блажено до ухото ù и се опитваше да се намести до нея. Стана и погледна часовника - показваше едва 6 часа. Постави чашата с вода в печката и завъртя копчето... Шумът достигна опънатите нервни окончания ...

Турският език да се изучава по четири часа.
Туй поиска Местан, на наглостта аса.
Да не подкрепяме турската позиция!
Възмутете се, бе, "Атака" и другата опозиция!
Докога ще си мълчим, кое ни е наред!? ...

ОПАСЕН СЪМ
Опасен съм за себе си, изглежда,
защото остарях – не помъдрях
и още храня милион надежди,
и съм готов за всеки сладък грях, ...

Какво
Какво ми трябва
на мен, простосмъртната,
една усмивка
и думичка добра? ...

Гората цяла ехтеше...
Земята под нозете силно трепереше...
И викове в планината кънтяха...
Орли на небето и страст в сърцето...
Приятели, друагри готови... ...

Неуловимо
Тихичко навън валяло,
не усетило дори
птиченцето, човка свряло
в пухчето си. Призори ...

От шепа кал изваях те цялата
и вдъхнах душа, в която да търся -
онази изгубена част, оскотялата,
непосмял до сега да омърся.
Разкрих се пред теб без остатък, ...

Необятната морска шир ме зове,
привлича ме с естествената си красота.
Дори и насън все към нея аз тичам,
за да прогоня своята самота.
Примамва ме морето със своята сила, ...

Продавач на любов
Продава се една любов,
на части се продава.
Ако за нея си готов -
изгодно ти я давам. ...

Усещаш ли я сега,
така, както си я усещал винаги,
усещаш ли я сега,
така, както тя усеща
твоето колебание... ...

С надежда тръгнах аз сега,
да търся някой през нощта.
Ще бъдеш ли до мен сега,
или ще бягаш през гъстата мъгла?
Ще ме стигнеш ли? ...

Не си за мен,
знех го още в първия ден.
Оставих те да се влюбиш
и да се изгубиш
в моето обаяние ...

Плесницата на премето.
На старини отправих се да търся
ученическата си изгора...
Сърцето ми, изпълнено със трепет,
не усещаше умора... ...

Те паднаха!
И няма никога да станат...
Незнайни, неразбрани и презрени...
Жените им на други ще пристанат
и за други ще се кичат във премени. ...

Добро утро, моя любов! Днес къде да те скрия?
Слънцето юнско не жали, огрява и мислите даже.
Вълните пък морски се мятат във бясна кушия,
газят нозете ми, до нощта ще е смазан и плажа.
Онзи плаж, на който те криех в рисунка на пясъка, ...

В младите листа
зашумя топлият вятър.
И ми напомни за теб,
мъничка моя..
Приказно-светла магия. ...

ПРОЛЕТТА Е ВРЕМЕ ЗА ЛЮБОВ
Щом в тиха вечер зашумят
зелени листи
и топъл вятър разпилей
студени мисли ...

Софийска сага 17
Глава четиринадесета
Ноември беше студен и ветровит. Парижани се стараеха да бъдат на улицата колкото се може по-малко. Отгоре на всичко това, непрекъснато валеше дъжд. Тук никога не валеше като из ведро. Водните капки бяха като прашинки, които бавно падаха и всичко се просмукваше о ...

Аз тази приказка отдавна съм я чел.
Когато си я спомня, ми е мило:
Лъвът страхлив как иска да е смел
и как жадува разума Плашилото.
Как искаше да чувства със сърце ...

* * *
Китките ѝ – грях в окото на невинна птица.
Пръстите – изправена, усмихната дъга.
Душата ѝ – апокалипсис.
Гнездо на възторг и печал. ...

Четири сутринта е.
Тогава вещиците се прибират да спят,
а съвестите ни се събуждат.
Самотата започва да пее
птичи песни в утринната мъгла, ...

Тъй силно и фатално се привличаме,
но срещите ни мигове са кратки!
До невъзможност двама се обичаме –
разделяме се като непознати!
И всеки път, когато си отиваш, ...

Защо ли пак в душата ми просветна
все онзи грешен, първи листопад? –
На нашта пролет късната черешка,
на чиста обич - верния и знак.
През нощите ми все това любимо ...

Събуждане на принцеси...
( приказка за пораснали )
Скъпа спяща Принцесо,
идвам с тайна страхотна-
в нея вплетена в песен ...

Във ранно утро в марша ни строени
в колона, в стъпки сънените тук,
изнизват се нощите уморени
в тридневен поход в листналия бук.
Тежат краката, сякаш от олово ...

Аз достигнах Луната,
но се връщам за теб,
проумял, че крилата,
що дари ми, с небе...
............................... ...

Доктор Хавиер Раес
Докторът пристигна на летище Барахас по-рано. Седна в чакалнята и отвори таблета. Трябваше да убие времето, докато пристигне самолета от Тенерифе. Прочете пощата си,написа няколко мейла и се прехвърли на книгата, която четеше,когато имаше време. Трябваше да върне няколко страници ...

Денят замръкна в изворна вода –
по тъмна доба, клетвено мълчана…
Наметна се със шепа тишина,
в очите му една сълза остана,
като следа от болки и лъжи… ...