Зареждащ ме с енергия щом те видя,
с походката си в мене се разхождаш.
Повеждаш ме и с аромата си невидим.
Бодеш ме навсякъде ме убождаш.
Усмивката каква прегръдка е за мен ...

Какво е времето - клошар на чувства,
изхранващ се със хвърлеите вечност -
дали опитва свободата с устни,
или дроби си къшеи човечност...
Усеща ли в душите ни как вие, ...

Бавно и тъжно минават дните,
когато си отиде от теб Любовта,
когато помръкнат искрите в очите,
а в сърцето се настани празнота.
И слънцето вече не е толкова ярко - ...

Покланяха се, с клони до земята,
на бурята дървета раболепно
и скубеха, и скубеха листата,
гордост и надежди летни.
На капки, дъжд студен се впива ...

Тъма над листите ми падна
В този сайт - така лиричен,
от скоро пиша и въздишам.
Но се оказах вид несимпатичен,
четците само тройки пишат. ...

Изпрало лятното си синьо,
небето се протяга в есенния ден.
Ужасно е, когато си отиваш,
а на крачка си от мен.
Приумици нелепи танцуват в мисълта ми. ...

Волна птицо,
откъде ми изрови мечтите
и накъде ги понесе
във якия клюн
(сякаш щъркел, ...

Къде, приятелко, засече,
във погледа ми похотлива Ева?
Аз вдигнах бяло знаме вече,
по-кротка съм и от амеба...
По цели дни чета и ям, ...

Дими цигарата ми, бавничко изгаря.
Кафето, недопито, изстива - бучка лед.
Присядам върху уморените нозе.
Редя мозайката - живот.
Мрачно, дъжд вали! ...

С мен станаха осем.
Наместиха ме на свободното легло.
В ъгъла, до прозореца.
Тук всички идваха от интензивното.
От него се ходеше или на оня свят, или тук. ...

ПОЕТ
Наричаш себе си поет.
Мазол оформяш на гърдите.
Плетеш сонет подир сонет,
във разни фикции се вплиташ. ...

На гроба ми ела със цвете,
дари ми го в знак на обич ти.
Сложи си на камъка ръцете,
студен е, но го прегърни.
Целувай кръста, устните ги няма, ...

Някои хора казват, че е трудно да си приятел в трудните моменти. Тогава трябва да пренебрегнеш щастието си, за да си съпричастен.
Други казват, че е по-трудно да си приятел в щастливите моменти. Тогава трябва да забравиш мъката си и да нарисуваш усмивка на лицето си, за да запазиш чуждата.
Но когато ...

Голямото е в малките неща -
в усмивки топли на децата,
в калинките със трепкащи крилца,
на дъхавата пръст в полята.
В забравения дъх на сенокоса, ...

Не се обръщай назад...
всичко уморено е свело глава,
всички въпроси са спрели
да си търсят отговорите,
всички мечти са спрели ...

Уединението изключва контакта с хора - допустимо е с животни и птици…
Проявява се при липса на отговор: Защо този свят е толкова лошо устроен?
Доброволна ли е Самотата или принудителна?
Изолацията гарантира ли в истинския смисъл Самота?
Осигурява ли вътрешно равновесие - до каква степен? ...

Знай, опасна съм до ужас!
Чупя всяка бариера!
Тя изобщо не допуска,
че до лудост аз съм смела!
Знай, душата си продавам ...

Софийска сага 13
Глава ДЕСЕТА
Селото беше сгушено под голите баири от жълтеникави скали. Тук не растеше даже и магарешки бодил. Водата беше неизвестно богатство и никой не беше го виждал в тоя край. Хората от селото имаха два бунара със силно варовита вода и с тях живееха от векове. Събираха дъждовн ...

ЗАДОЧЕН РАЗГОВОР
Няма раздяла лека, добра,
от всяка раздяла те боли,
а нашата раздяла така
набързо, бързо свърши, нали? ...

Наднича времето
Наднича времето в моите зеници,
да види иска светлото в деня.
Което като хиляди звездици,
като камбанен звън се разлюля. ...

Dear You,
Всички подобни писма започват с идеята колко е трудно да бъдат написани. Не мисля, че ми беше реално трудно. Чувствам се сякаш ти говоря, а това винаги ми е било лесно. Понякога дори не се налагаше да го правя. Не ме познаваш много добре, но ако започнеш да се опитваш да го направиш, ще ра ...

Когато ти
Когато някому
със нещо си полезен,
когато ясно имаш
своя малък дял, ...

КОГАТО...
“... когато вечерта смирено гасне...”
Димчо ДЕБЕЛЯНОВ
Когато нощна сянка допълзи
до оня праг, отдавна чужд сред здрача, ...

1982-1984 – пускане на устройството, модел „Newborn Baby” с базови възможности – сигнализация за крашове, полуавтоматично захранване и поддържане на хардуера. Залагане на неограничени възможности за персонификация и ъпдейт от облачния сървър.
1984-1986 – инсталиране на пакет „Езици“, подобрено разпо ...

На випуск 1994 г., Тутракан
Мили приятели, пак се събрахме,
пак се прегърнахме и се видяхме.
Малко ли, много ли сме променени,
ала все същите щури, засмени. ...

Сълзите ми отпиваш
с нежни устни...
Ръката ти като огнище
топли и изгаря...
Мислите препускат... ...

Сърцето ми е остров СВЕТЛИНА
и в него няма свилени завеси,
не са килими китните поля,
не са мечтите огнени пиеси.
Градините ми с нежните цветя ...

Валяло е проливно,
когато съм се раждала,
за да се вкореня порядъчно
в света на мразените символи,
във свят на повечето и достатъчното. ...

Абсурдно някак си звучи ми вече,
че и мен ще ме обичат някога и някак,
че ще стана на човек от мъничко човече
и ще осъмна без дълбоки рани...
Някак странно ми се струва да прегръщам, ...

Ето я, пред нея аз седя
и очичките ú светят с радостна вълнá;
когато я погледна, усмихва ми се тя,
говори ми, но сякаш не я чувам така.
Взряла съм се в нейната красота ...

Имало някога едно семе. То било посадено в един ветровит ден от топлите ръце на малко, но сериозно момче. Семето не се е почувствало самотно в лепкавата студена тъмнина. Живеело с надеждата, че някога ще покълне и отново ще види светлината. Времето минавало и най-накрая се почувствало достатъчно сил ...

Сърцето ми ще спира,
но аз ще продължа напред,
силна ще съм и уверена,
когато видя слънце -
ще се усмихвам, ...

Небето е с копринено лице...
ухаят облаците на бадеми,
дъждовни капки с мънички ръце
гальовно се отъркват в мене.
Във всяка капка – шушчица тъга, ...

В едно еднообразно ежедневие.
Живях смирено тихо.
С едни и същи цветове
посрещах всички гости.
С едно и също отношение ...

Кажи ми как любовта си да опиша -
с песен или стихоплет.
Или пък книга романтична
да напиша аз за теб
и с думи подходящи да разкажа ...

Косите си искам в тръни да превърна,
бодлите им да ми вземат очите,
да ослепея с твоето лице в ума си.
Кожата ми да пробият и топлата
кръв да утоли жаждата на тялото ми. ...

На стария таван,
дълбоко потънал в прах,
стои сандъкът забравен,
чакащ в сумрак.
Събрани в него живеят ...

– О, имало е рай, но той е свършил,
когато Бог човека сътворил... –
свещеникът замлъкна недовършил
и сложи златния си патрихил.
Една сълза връз бузата блестеше – ...