Четири шепи цветя
в мимолетния шепот
на смисъла
се изгубват - подобно лица,
заличени ...

Силният дъжд се блъскаше в прозорците на бледосиньо боядисаната къща със своята ослепителна сила, на път да ги разбие. Капките се спускаха тихо по тях и падаха опиянени в градината, където се събираха отново и образуваха кални локви наоколо из просторния двор. Тази картина бе напълно позната на окол ...

На жена ми
Беше някога, отдавна,
в ученическите дни,
ти бе мъничко момиче,
скромно в моите очи ...

Обещания се дават и се нарушават!
Приятелството се гради трудно, а се губи лесно!
А колкото до сърцата - всяко разбито сърце пази белезите
и наивно парченцата лепи...

прииска ми се
нейде да замина
дощя ми се далеч да е
на полюса
и като лудите ...

Пътека –
тя пази още стъпките на онова момиче –
не ги ли чуваш ти?
Прозира синьото небе –
отразило онези пролетни очи – ...

Април е шестнадесети,
в единадесет без двайсти,
а аз уморена звъня на феномена.
Каза скучна била съм,
ни в леглото добра съм, ...

Хамлет
/Телмах/
Хамлет
Гениалността на Уилям Шекспир е не само в неговите безсмъртни произведения, но и в техните заглавия. Пример за това можем да дадем с трагедията „Хамлет”.
В Дания и никъде по света името Хамлет не е съществувало и не е значело нищо, според изследователските среди на Шекспир. То ...

От днес
От днес ще вдишвам с пълна гръд живота,
ще бъда слънчев лъч усмивка блага.
И Жокерът в съдбовната колода
ще вярвам, че на мене се полага. ...

На Одисей
Ще те дочакам.Ето, пожелах си!
Ще бъда будна, щом се появиш.
И няма даже тихичко да ахна,
а ще постеля, за да се наспиш. ...

Моята България
България. Не е ли най-красивата на земята? Не е ли страната, пред красотата на която всички чужденци затаяват дъх? Не е ли малката, но уникално красива България? Не е ли това нашата България?
България е моята родина. Аз съм се родил и израснал тук. Тук, където се развивам и усъвършенс ...

Всеки се ражда свободен и слънцето грее еднакво за всички. Но дали винаги е така, както ние го желаем? Много хора сами вгорчават живота си, като тръгват по лоши пътеки, които понякога ги водят, така да се каже, в Ада. Други са дребнави, капризни и търсят вината за своето нещастие винаги в другите. М ...

Слънце над морската столица грееше,
грееше летният ден.
Бял албатрос във небето се рееше,
в златни лъчи озарен.
Долу под него народът си щъкаше, ...

Душата ми е шепа наранена тишина…
Уж трябваше отдавна да е свикнала,
че в този свят на догми не възкръсват чудеса,
а с първите лъчи отново блика,
като река…И като птица, гони лудостта… ...

Не ме ревнувай, недей.
На другиго не ще принадлежа,
не позволявай на ревността
да властва над твоята душа,
че тя сърцето ти ще отрови ...

Писма до поискване
Часовник ме буди и вятър ме гали,
но вярвам, че има те още!
И не приемам: ни ласки по жалост,
ни крадени нощи. ...

Защо не знам коя съм вече,
защо ли времето ми тук изтече?
Макар да не искам да си ходя,
кажи ми как сега да подходя?
Да не бъда пак сама, ...

Събудих се щастлив, макар и махмурлия,
а махмурлукът, друже, е ламя и змей...
Направих си кафе и седнах да го пия
със подареното ми томче " Стиховей".
И някак се избистри празната кратуна ...

Неостарели петостишия
В нощта, в която кучетата вият
с вълчи вой, протяжен и разстърсващ,
и старата луна ревниво крие
лице беззъбо в синьо-черна кърпа. ...

На мене връх не ми е писан по рождение.
Защо ми е? Без друго с облаци се любя.
Орисана съм да се скитам из ноември,
където слънцето в мъглите все се губи,
където дъждове косите си заплитат ...

- Разбира се. Да се подготвим. - двамата влязоха отстрани на олтара. В това време внесоха ковчега с останките на сестра Мария и го поставиха на голяма стойка пред олтара и трона. Церемонията започна. Монасите запалиха свещи, а отец Иван и брат Хиларкон разтвориха олтара и запяха. Зоупокойната литург ...

Обичам те и искам аз сега
да ти го кажа. Не! – Да го крещя.
Да спра да плача тихо във нощта.
Да се усмихвам, страстно да горя.
Но ти не чуваш, сякаш днес те няма ...

Пролетта ли така
ме омагьоса,
или пролетният вятър?
Душата ми намери
крилете си изгубени ...

Сто забързани момчета
в тръст по стълбите се спускат –
сто отвързани жребчета
с викове се надпрепускат.
Междучасие голямо – ...

ПУСТИНЯ
Жадуваш ме, пустиня е денят.
Очите ти са кладенци в оазиси
за пътниците-чувства, те вървят
през пясъка на минали катарзиси! ...

Тъй ми е било писано
Сигурно тъй ми е било писано -
цял живот да бъда орисана.
Все за някого да тичам
но дали съм била обичана? ...

Софийска сага 6
Глава четвърта
Лятото на 1943 година беше много дъждовно. Валеше почти всеки следобед. Светкавиците се кръстосваха над кестените по "Цар Освободител". Гърмеше като на фронта, с тази разклика, че нямаше убити и ранени, а само хора, мокри до кости. Понякога така силно гърмеше, сякаш бо ...

ИНТЕРЛЮДИЯ
“И странно е, че още ни обичат...”
Уилям МЕРЕДИТ
Не съм целувал в Гетсиман Христос,
присъда – “Смърт!” – ...

Спирам стихове да пиша и тихичко ще си умра,
омръзна ми да страдам вече от моята съдба,
отида ли си, света от себе си ще отърва,
поне не ще се мъча със тази самота.
Гледай към звездите и за мен се ти сети, ...

Във истината аз се влюбих
и чувствата у себе си събудих.
Живея все по-влюбен оттогава
и любовта обичам до забрава.
Не знам аз радост по-голяма - ...

Не си ми истина (а исках ли да бъдеш?!),
света ми всъщност бе събрал в очи
и с устните, крещящи до полуда,
сърцето ми до кръв го израни.
Отхвърли ме каквато съм родена, ...