КОЯ ИСТОРИЯ СЕ СЛУЧВА?
55 дни оставали до края на света на 21 май 2011 година, защото се навършват 722 500 дни от 1 април 33 година, когато се предполага, че е разпънат Иисус Христос.
722 500 евро струва издръжката по обезпечаването с клиринг живота на един човек от нашето съвремие при цени на стоки ...

Понякога звездите също плачат
и правят тишината непрогледна.
В очите им на пристан спира здрачът,
намерил сякаш спирката последна.
През странните пролуки на съдбата ...

Всеки ден виждаме нови отражения на нещо познато. Кои ни харесват, кои не. Но рано или късно си задаваме един или друг по-важен въпрос в бързането си да разберем тези отражения. А тези въпроси почти никога нямат общо с разбирането на цялата картинка. Казваме си едно, опитваме се да го постигнем и то ...

Падат пухкави снежинки многобройни и безчет.
Вятърът подухва, сипе в преспи мокрия снежец.
Друмищата побеляват, песен коледна ехти.
Сурвакари коледари тръгват рано призори.
Слънцето лениво грее, скрито в облачния сплит. ...

Снежинка бяла
край теб танцува.
Да те докосне иска,
че ще умре – не чува.
Не се бои от топлината, ...

Живодар Душков
Обичам те...
Триптих
1.
Изтрий, море, следите ми по пясъка – ...

Black Lab - This night
There are things
I have done
There's a place
I have gone ...

Florence + The Machine - Какво ми даде водата
Time it took us
To where the water was
That’s what the water gave me
And time goes quicker ...

НЕ Е НАЙ-ДОБРИЯТ ПРЕВОД, НО ПЕСЕНТА Е СТРАХОТНА И РЕШИХ, ЧЕ СИ ЗАСЛУЖАВА (ДА ОПИТАМ) ДА Я ПРЕВЕДА!
[Chris Martin]
Once upon a time somebody ran
Somebody ran away saying fast as I can
I've got to go...got to go ...

Живодар Душков
* * *
- Никой днес не ме обича,
никой днес не ме харесва.
Сякаш отчужден изричам ...

Път вървим, осеян с рози - ароматен и бодлив!
С поредната цигара,
след поредна изневяра.
Бавно в спомени се връщам,
миналото ме обгръща. ...

Аз съм автор на текста на песента. Музиката и изпълнението са на Станислава Димитрова - Sunnie и имам нейното разрешение да публикувам песента тук, за което нося пълната отговорност.
п.п. Песента е класирана за българския полуфинал за Евровизия 2012г.
ето и текста на песента:
Shut your mouth and do ...

Самотна майка
Самата аз съм едва пораснало дете
на скромните 18 години,
но в мен зароди се и живот расте,
белия си свят очаква то да види. ...

Гаф
Ти обиждаш ме и вика
в мен цялото ми същество,
само слепва се езика
да пелтечи "как?", "какво?". ...

Разплащане
Оичах те. И влюбен бях!...
Ти бе за мен една магия...
А трябвало с един замах
от моя път да те изтрия… ...

Тя стоеше загледана в пространството, стоеше загледана в неговия образ. Той беше там, сред сивите облаци, сред влажната и лепкава мъгла. Като светъл лъч раздираше тая лишена от цвят реалност. Той ú се усмихваше нежно, а тя на свой ред правеше безумни опити да стане, да се затича към него и да потъне ...

И се чудя, когато обичаш някого, но не можеш да му го показваш, какво ти остава? Чудя се също какво е Любовта... Писах преди време есета за нея, изживявах я, възвисявах я, хареса ми, после тя се обърна и ми удари шамар. Явно природата е устроена по следния начин: човек да бъде съден за това, което н ...

Стъпки, стъпки... търсещи във тишината.
Само те пропукват празнотата в самотата.
Попътен вятър няма в нашите платна...
Има безчет звезди, но свети само тя...
Нея, къде, кога, нали... Излизаща от лагуна. ...

Три сутринта е. Насилвам клепачи
да скрият лицето ти някъде в здрача.
В три сутринта си намирам причина
да тегля черта и далеч да замина.
В три сутринта ми се иска да вия ...

ПО ПЪРВИ ПЕТЛИ Е,
а ти ми мотаеш конците.
И плета, и разплитам...
На плетката края не виждам.
А само как се топяха ...

Заспивал ли си уморено-изтерзан...
Безсмислен сън... И знаеш -
утрото ще е обагрено в печал.
Живял ли си в град ням,
създаден от пороци, пълен със завист, болка, ...

***
Отиват си от мен всяка есен,
посипали взора ми с шепа пера,
а искам да тръгна с тях към звездите,
но никой не шие вече крила… ...

Душата с пепел ми посипа
Душата с пепел ми посипа,
цигара бавно пак догаря
забравена във пепелника стар.
Бутилка пак търкаля се по пода ...

Кахъри, кахъри - само тях гледаме,
не искаме явно да видим света,
а само трябва да се огледаме
и да разберем неговата простота.
Да разберем колко красив е той, ...

Помня всичко -
усмивката ти, очите ти,
помня как сърцето ти биеше
и как спря завинаги...
Помня, че обичах ...

Не винаги дарената ми нежност
е доказателство, че съм обичан.
О, по-добре да съм неприласкан,
отколкото да ме помилва урагана,
и да забравя, бродещ сам, ...

Колко време да се лъжа,
че да те забравя мога,
че сълзите мога да избърша,
че ще вярвам само в Бога.
Колко пъти ще протягам ...

Тя седеше и тихо мълчеше,
сълзите от него мракът крадеше.
В свят сама-самичка седеше,
болката своя в себе си таеше.
Момиче младо с душа ранима, ...

Когато в началото на 90-те години новото «демократично» правителство на България, в което мнозина не без основание вярваха, защото виждаха настъпване на положителна политическа и социална промяна, реши да разруши чрез взривяване мавзолея на Георги Димитров, много хора в България (както и българи изв ...

(пролог)
Изведнъж тя го хвърли на земята, започна да го рита, да го удря. Нещо вътре в нея я караше да му причинява болка. Това не се случваше за първи път – по цялото му пухкаво тeлце личаха белезите от безумието ú. “Козината” му беше изтърбушена, “очите” – напукани, “краката” и “ръцете” му бяха бе ...

Искам да викам. Да крещя на воля,
докато без глас остана.
Да изкрещя тази зверска болка,
човъркаща в дълбоката ми рана.
Да изкрещя за всички белези, ...

С пръсти ровя
Корена на спомени
От минало отронени
Да ги изровя
Заравях ги дълбоко ...