Eпизодично самотната нощ е в дома ми,
позната отдавна, привидно доволна,
че пак няма никой в леглото, в ума ми,
крадяща съня ми някак неволно...
Моля те, нека днес е различно! ...

И търся те…
в тишината на полуздрача,
по безлюдната улица,
в дима на издишаш комин,
по върха на гората отсреща ...

Стачката в железниците вървеше с пълна сила. Влаковете пустееха на гарите. Хората се вайкаха, суетяха и се питаха как ще се придвижват до дома и до месторабота? Стачкуваха и зърнопроизводителите. Блокирали бяха с машини магистрали и КПП-та. Никой от тях вече не вярваше на лъжите на правителството. С ...

1. Магьосникът
Беше в края на декември, няколко дена преди навечерието на новата година. Стоях на една автобусна спирка в Истанбул в 6,30 сутринта и чаках да се съмне. След пътуването - това постоянно будене и унасяне на фона на друсащия ритъм на автобуса всред среднощния мрак, сега се чувствах зама ...

Ако можеха да говорят обувките...
Как ли смогват? Едвам ли търпят?
Ето, грозни са вече, изтъркани
от вървене по черния път.
Бяха някога нови. И лачени! ...

Трудно е да се разбираме.
Трудно е да си простим.
Всеки ден малко умираме.
Всеки ден малко грешим.
Като стоножки сме плъзнали. ...

Навярно в някой хубав ден съм се родила
и вяра в моята градина създателите посадили,
началото на всичко ценно да подскажат,
за моя първи ден в живота ми - отраден.
Навярно е приумица с живота да се боря, ...

Любовта е кратка вечност
изпълнена с празни сърца,
тя е едно разделено цяло
и две души в едно тяло.
Любовта е близко минало ...

* * * * *
Жестокостта на болката невинаги е равна на големината на грешката, съотнесена към чувството за съвест...
Съвестта определя силата на болката от осъзнаването на грешката и депресиращото усещане за срам, което е равно на възпитанието + интелекта на определения индивид!
В. Желязков
* * * * *

Очите ясни, сиви, мъртви сякаш,
лицето бледно, бяло е почти.
Остана само ти смъртта да чакаш.
Избледняват всякакви мечти.
Остават ти минути, мигове дори, ...

на Мики
МОЙТА БРАТОВЧЕДКА
Мойта братовчедка -
като за боите четка -
незнайна - все в различен цвят, ...

Вселен
Сякаш знаех, че ме преследваш
и предусещах твоето вдъхновение.
Стремглаво уж надничах подире си
и сянката там скривах от провинения. ...

Ти си моята муза, уморена до втръсване,
ти си моят вечен риторичен въпрос,
ти си моето сладко и нямо присъствие,
но те обичам дори когато си лош!

В гнездото на старата птица
надникна смутено нощта,
дочула най-тъжните звуци
на птицата от песента...
- Съдба си жестока и вечно ...

ОТРЕДЕНОСТ
След хаос от безсънни нощи,
след отчаяние от нова болка -
се питам колко още
ми остава, колко? ...

Участ
Не беше катедрала - беше къща -
с протрит от спомени цървул
мечтите нощем се завръщат,
виделият - видял, дочулият - дочул ...

Не прекършвай крилата, отново ми трябват за полет
към узрелите ниви на село пред дъжд. По роса
искам с песен да литвам над речните млади тополи,
да нанизвам пендар от звезди над Балкана в нощта.
Не затваряй очите с ръка, нека мога да виждам ...

На всички смели журналисти
работите за да са чисти,
за Петър Гоблена не драскат,
боса от Кирчево да не стряскат.
Информация от никъде не приижда ...

В джинджифиловата къща
малки елфи са се скрили.
С зелени дрешки, с червени обуща,
тропат, чукат работливи.
Първият мъник разлиства ...

А хората искат скандал... Всеки търси интригата, клюката, спекулацията. Хората забравят откъде са тръгнали. Всички сме дошли еднакви на този свят и еднакви ще си отидем. По различен начин обаче ще запомнят всеки от нас.
Искате скандал? Таня от шестия етаж има любовник, нищо, че е женена и има две де ...

Побягнах към морето...
Когато животът ми разби се на пръски.
То ме повика,
синьо, безбрежно, свободно.
Обеща ми любящата си ласка. ...

Локви, кал и самота...
А пък аз безгрижно
скачам с белички крилца
и в розово виждам.
Птици две забили клюн ...

АЗ
Аз съм пътник случаен и всичко.
Аз съм мравка и звезден човек.
Аз съм тръпка, мълчание, нищо.
Аз съм миг, аз съм час, аз съм век. ...

Като ангелите
Аз зная, че си ти.
Познах те по ръцете.
Познах те по крилете,
по нежния им шум. ...

Като чиния сме. Която лети към стената и след миг ще се пръсне на късчета. Отиваш на летището да посрещнеш дъщеря си. Аз пък имам среща с мъжа ми, на която обсъждаме как няма да отидем на делото. Онова, дето щеше да сложи край на брака ни. И ти си щастлив. И се смееш глупаво, не разбирайки, че за ме ...

Между пристъп на болка
и уморено съзнание
заспивам в невъзможност
и граничност,
сякаш мигрената удря очите ми ...

Облагородяване
Щастлив съм тази пролет, че се влюбих.
И туй красиво чувство е във мен.
Във Лабиринтите не се загубих
и с него аз се чувствам награден. ...

Виенско колело
Живот като виенско колело -
ту си отгоре, ту си най-отдолу.
Каквото дойде, е добре дошло,
и после пак въртиш се отначало. ...

Дъхът ти ме
отнася в
неразличими светове.
Минутите са пълни
с жажда. ...

Докосни ме,
днес падат звезди,
за миг помълчи,
тишината до нас ромоли.
И усети ли вече ...

За миг спрях да чертая. Пак за затвор някакъв говореха... Само това си мислят, бил съм в него. Майната им, техен си е, не им го искам. Те са слепи. Слепи, слепи, слепи... Погледнах през решетчицата за да се уверя. Дааа... Очите им още липсваха. Сигурно ги бяха загубили някъде. А дали чуваха? Едва ли ...

Бих могла да ти пиша...
всяка минута, всеки час, всеки ден.
Но уви... ти нищо не знаеш,
не познаваш и частица от мен.
Не знаеш ти за какво мечтая, ...

Деветият месец от календарната година - според тълковния речник.
Септември е началото на учебната година. Още с обръщането на страницата от календара и вече са се изтърколили 15 дни, и идва първият учебен ден за всички малчугани и вече не толкова малчугани. Който е чел книгите от списъка със задължи ...

Строител станах по неволя,
започнах свят да си строя,
във съзнанието си градя го,
запълвам всяка празнота!
Основи сложих му безкрайни, ...

Аз имам сърце като никое друго,
изтъкано от истински чувства -
тихо тъжи или препуска лудо,
лесно се разчувства.
Аз пазя душа като никоя друга, ...