Омръзна ми от принцове със звания,
от лъскави карети и цветя.
Не искам вече голи обещания.
Поезия? Сама си я чета.
И долу вече всички мними маски. ...

Всеки един възел
е съвкупнoст от пътища,
някога прави –
ширнати, пъплещи
по широкия свят, ...

Среднощни желания
Лунният нокът е забоден в небето,
като светещ, блестящ маникюр.
Самолети припламват светулки там, дето
чертаят вселенски контур. ...

Восък, отичащ в години,
тлее искрица трептяща,
дух вирее в райски градини,
любов, вечност, звезда искряща.
Врата с двери безкрайни, ...

Светлината подскача покрай мен. Завихря се по посока на часовниковата стрелка и изчезва. Аз се сливам с тишината в стаята и очите ми леко се замъгляват. Изпадам в онова приятно чувство на блаженство и за миг забравям, че съм пред пишещата машина. Ръцете ми се отпускат сами и се пренасям в друго едно ...

Да бях с криле! Но, боже мой, не съм.
Не съм орисана за орлов полет.
Не съм наречена да бъда гръм
и дъжд, за който от сърце се молят.
Да бях със плещи като на Атлас - ...

Прошка ти поисках... и в небето
в миг се разпиляха всички бури -
насъбирани с годините в сърцето
като дъжд - от мрачните клисури.
Прошка ти поисках... и в морето ...

Да бъда крехко цвете искам
във ласкавите ти ръце -
със топъл дъх да ме притиснеш
и да погаля твоето лице.
Небето искам аз да бъда, ...

Свободно се на плажа излежавам -
направо в пясък, и до морето пак.
Облизвам се и гледам свежи мацки,
но... двамата сме с пустия мерак.
Тече си времето, пък никой ма не ще, ...

Спи сърцето, уморено,
мозъкът ми също спи.
а очите ми, червени,
са две огнени звезди.
Пришки имам, пусти танци. ...

Любовта е като кафе,
като кафето без захар на мама.
Понякога така зверски горчи,
че оставя наранени ни двама.
Любовта е като дете, ...

Случвало се - и то не рядко - кокошата мисъл да излети от курника, за да обгледа нравите из света. Така веднъж, макар кокошето тяло да останало в курника, кокошата мисъл се озовала в джунглата.
- Кът-кът-кът - рекла сива кокошка, още неслегнала се от последното снасяне - видяхте ли го лъва, прозява ...

Нощ, отворени очи.
Сълзи, мечти и болка.
Отворени очи, молитви
и хора... разни.
Стон и вопъл. ...

В море от страх живея и не виждам изход от това. Искам и сега да оцелея, но всички тези мисли са лъжа. Всяка мисъл, че ще те загубя, ме убива и за миг ми се иска да умра. Мислех, че съм сама, но не съм, страхът ме е обгърнал и не ми дава свобода. Така ли ще приключи всичко - аз ще живея в страх, а т ...

ОКОЛОКОЛЕДНО
Нямам думи, нямам чувства.
Аз съм гражданин за пример.
Кукуригам със петлите всяка сутрин.
Всяка вечер с ярките заспивам. ...

Аз искам да вярвам,
да живея и пея.
с нозете си боси да бродя поля.
Любов да раздавам,
за нея копнея, ...

РАЗХОДКА
По обяд есенната мъгла и облаците, които покриваха плътно през последните дни градчето, изведнъж се стопиха и белият свят бе огрян от слънце. Четях в леглото, когато майка ми ме повика на терасата. Веднага се облякох и радостен излязох на навън. В хубави дни обичах да вървя повече, затова с ...

* * *
Момичето е нямо. Момчето е незрящо.
На техните колене два гълъба са кацнали.
Сърцата им говорят повече от всичко.
Два гълъба политат - прилича ми на вричане. ...

Извървяха цветните реки...
Жълтата – от всички чужди болки,
синята – със злоба и лъжи,
черната – с фалшивите тревоги.
Клетвите, омразата, мъстта ...

Любовна магия
на А.
На някой ъгъл в Акра, Гуам или Прадеш
ще те спра като смутена и дива мулатка –
в очите ми, мокри от нощ, ще се удавиш, ...

„- Усмихнете се! Усмихнете се! - викам им; те стърчат с копралите си пред биволите и се усмихват. А когато сетне копирах, видях ги как са се озъбили небръснати и вместо усмивки - гримаси. Само да ги погледнеш ти става криво... Само небето е все същото, тихо и лазурно... Онзи, който е снимал усмивка, ...

Има нещо завършващо в усещането, което дава есента. Септемврийският дъжд не носи обичайната мокреща досада, а по-скоро дългоочаквана прохлада за уморените от знойните жеги човешки тела. Падащите листа от дърветата, с цвят на карамел и праскова, без значение дали биват безпощадно пръсвани от бясно пр ...

Тайно са се скрили, под борови игли,
чакат мълчаливи, броят последни дни -
едно мече кафяво, с елек от кадифе,
което „мама“ казва, щом вземеш го в ръце;
принцеса златокоса, със рокля от тафта; ...

Колелото се върти,
ще го спреш ли
или
ще го оставиш да продължи…
Докога ще чакаш, ...

Пътят през Ада
Пътят към сърцето ми минава през Ада.
Пътят към сърцето ми не знае пощада...
Така върви, нещастно устремен,
и някой ден ще стигнеш ти до мен. ...

Сърцето ми отново бие,
удря се в гърдите ми със сила.
А душата ми от болка вие,
напира и превива се, не спира.
Сърцето или теб? Кого да слушам? ...

Тъй като насилието е без граници и не зачита делник, празник, публикувам това, за да не си заравяме главата в пясъка сред еуфорията на два гореми празника, с риск да ви разваля празничното настроение!
ЛЮБОВ И ОМРАЗА
Ний всички сме артисти и спортисти,
хуманисти и звездни журналисти…
В доктринерния н ...

Там, някъде далече – на края на света,
в джунглата на съмненията
един старец полека срича.
Чете любовни романи.
Много блудкави. Много жълти. ...

С гласа си мога ветрове да спирам,
очите ми се впиват - пики остри.
Понякога дори не се разбирам,
тогава като крепост се залоствам.
Криле си нямам, но летя на воля ...

(из цикъла "Вицове в рими")
И си хвана Баба Яга
момък – хубав, млад –
сетне, както ù приляга,
своя вълчи глад ...

ВОДОПАДНИ МИСЛИ
В живота си от всичко аз опитах -
по къшей, по трошица, по сълза.
Познах вкуса на медената пита,
отпих тъга от бялата бреза. ...

МОНОЛОГ НА ЕДНО СЪРЦЕ
Беше време, когато бях осмият цвят на дъгата,
къпех себе си в младост, четяха ми за Буратино...
По-различен сякаш беше мирисът на красотата
и не знаех какъв е вкусът на коварното вино... ...

ДИЛЕМА!
Животът сякаш че е спрял.
Проблема търся аз във всеки досега.
И как така досега не съм разбрал,
че в мен таи се таз вина. ...

На Коледа измолих чудо!
Изплаках си душата във молитва.
Откликна Бог, не чаках дълго...
Сърце, намерих билка лековита!
Помагайки ми грешката да осъзная, ...

Дeтски мерак
Аз искам тук да ви разкажа
за най-най първата любов...
Душата детска да покажа...
Да ù напиша “послеслов”. ...

Мрак и след мрака мрак в душата ми.
Виждам я в твоите очи,
чувам я в твоите думи.
Ангелът с дяволски глас -
той ми шепти, че си неин. ...

П Р Е Д У Т Р И Н
В среднощния полъх на водна стихия,
в омайващия изгрев на безпътна вода,
когато морето е гладка тепсия,
когато във нас е просто тъга. ...

Говори, говори, говори!
Със притворени в здрача очи
ще те слушам и тихо ще плача.
Няма за никой да пазя сълзи
и сама ще извикам палача. ...