Днес думите са тихи и не викат,
а само шепнат трудното ти име.
Навръх застинали са на езика ми.
Във гърлото заседнали са нелечимо.
Сърцето, Боже, не понася пранги, ...

***
Седни!
За проходилката
на мойте вторници
ще ти разкажа, ...

Когато обичаш
Знаеш, че обичаш,
когато искаш да отстъпиш в караницата.
Знаеш, че обичаш,
когато не отговаряш на любовни погледи от друг. ...

На зелената полянка,
излежава се мецанка.
Покрай нея две мечета,
се боричкат с крачета.
И побутват с муцунка всяка теменужка. ...

Ала ето, ще разберат -
вече в Нейните очи се топят.
На гълъбовото платно
в сияние размива се ефирно петно,
изникват сред белия дъжд ...

Лежиш и тръпнеш във очакване,
притворила очи, предчувствайки наслада,
а сянката ми в причудлива форма
е надвесена над тебе като хищна птица.
Готова си за жертвоприношение, ...

ЗАЩО НЕ МОГА
Защо не мога още аз да те открия?
Не чуваш ли ти мойте тихи вопли?
Лице разплакано връз твойта гръд да скрия
и мъжка ласка с нежност да ме стопли? ...

Опитвам се лаишки да се справя
с поредната игра на сложни чувства.
По правилата, знам, ще се удавя -
това съм го превърнала в изкуство.
Уроците от вчера, ненаучени, ...

Така и ще си умра -
с отворени очи,
загледана
в един силует,
скачащ на едри подскоци ...

Времето ще спре,
със себе си всичко ще отнесе.
Ще се носи към покоя,
ще вземе и душата моя.
Времето ще спре, ...

Отдавна на един език говорим -
отгледах те във своята душа,
целуваме се или ядно спорим,
ти си оставаш моята змия...
Когато съскаш, всичко аз разбирам, ...

Над дърветата
тихо
мокър дъждовен воал
с няколко упорити жълти листа
разговаря. ...

Извиках те силно в съня. Избяга далече от мен.
Не чуваше болката - само полъх студен.
Заплаках без сълзи.
Изгубих се - знаеш, нали?
Теб те очаквах, но го криех преди. ...

На живота есента
За любов до смърт е вече късно -
зрее младият ни плод,
наша грижа е да не допуснем
да го скършат твърде млад! ...

Сълзи, сълзи от егоизъм,
че има вече свобода
в покоите на непрогледната тъма,
далеч от болка и от песимизъм.
Във топлата прегръдка на ковчега, ...

Тайните служби дълбоко в земята
планове правят за юберсолдата -
умен да бъде за двама и трима;
с тяло да спира безкрайна лавина.
Няма за него ужасни апаши. ...

Плача за хубавите ни спомени, не за теб. Човекът, който си сега, не заслужава и една сълза. Плача за това, което бях аз. За този, който беше ти. За това какви бяхме заедно. За малкото прекрасни мигове, които ми даде. За усмивката, която възроди и умъртви на устните ми. За времето, в което светът спи ...

Стоеше. Мълчаливо. На брега
на морето,
пръстите ù играеха
с пясъка...
... изкушаваха я начупените миди, ...

Не!
Недей да ме докосваш!
Не са ме докосвали
мъжки ръце
от хиляда години. ...

ДОСТАТЪЧНО ЛИ Е ДА ИМАШ ТОПКИ, ЗА ДА СИ МЪЖ?
Днес с моите приятелки решихме да си направим двоен празник. Осми март е, пък ни се иска по-нестандартно забавление и решихме – отиваме на стриптийз. На мъжки стриптийз – ще гледаме прочутите Максимус! За нашето поколение това е като да качиш снимки във Ф ...

Дългите вечери насаме с Тато
за прислугата са школа безплатна,
съвети безценни попива главата,
от тях зависи било ли напразно.
„Главица преклонена сече се по-лесно, ...

Пътища
Близък те чувствах – в сърцето ми скрит!
Истински мой, неизмислен, реален!
С толкова много любов е пропит
ликът ти сънуван, бленуван, кристален! ...

С какво ме привличаш, земя?
Със твойте пейзажи различни,
със твойте звезди романтични,
със твоите пъстри цветя!
Защо те обичам, земя? ...

Едни ще кажат, че няма такова нещо като приятелството... Други ще опонират, че няма по-хубаво нещо от него... За някои приятелите са просто случайните пришълци в живота, които идват и си отиват - и в това за тях няма нищо тъжно... За други - това са постоянни и неизменни величини, за които физическа ...

Толкова си хубав, любов моя...
Ако трябва, ще разкъсам сърцето си, за да ти дам да запълниш своята душа.
Ако трябва, ще откъсна крилата си, за да ти дам да летиш.
Ако трябва, ще изплача сълзите си, за да спреш да тъжиш дори за една своя сълза.
Ако трябва, ще мълча, за да огласиш своята душа. ...

Без обичта
душата не цъфти...
И през нощта
аз тихо ти се моля: -
Бъди жена ...

Тайнство
Далечен спомен – плисък на море...
в бутилка свита карта от мечти –
подписана с простреляно сърце
и две кръстосани с любов черти, ...

Вси Светии
Нереални представи -
вледеняващ страх.
Всички демони
танцуват в захлас. ...

Не ме е страх от самотата,
със тебе двойно по-сама...
Не те презирам за лъжата,
тъй дълго лъгана била...
Че теб обикнах, ...

Този дъжд... улиците замлъкват,
глъхне и човешката тръба -
ситен дъжд
като мъгла ближе
покривите и стрехите - ...

Глухоням
Поетът, който не знае значението на думите, е най-големият щастливец.
Той е като глухоням, танцуващ в центъра на дансинга, неподозиращ,
че музиката вече спряла е,
а другите го зяпат и- ...

Ние всички някога ще си отидем...
Ние всички някога ще заминем, там,
от където няма връщане обратно,
оставяйки спомен от изживяни години
и болката от неизяснени грехове... ...

ФИФТИ – ФИФТИ
Днес романтично е да рекетираш ти жената;
да я малтретираш и тормозиш и душата,
вместо да ù напиеш от менците водата…
Тя пък ще ти наранява джонгалите в колената ...

Ти беше този, когото наричах с непознати имена,
бе този когото сънувах, дори със отворени очи!
Ти беше този, за който не се боях, знаейки че си с нея!
Ти си този когото като видя и сърцето място не си намира,
ти си още раната в душата, усмивката ми на лицето и сълзите на очите! ...

Падат листата, едно по едно...
...оголва се мъдро, грамадно дърво!
Красиво изпъстрени, скромни листа
изрисувани мило, с бои от есента,
болезнено от дом крепост се откъсват, ...

Вече узря топлината.
Голи са всички табута.
Няма какво да очаквам –
всичко е тук и се случва.
Пълен съм с теб и преливам. ...

Високо в небето,
плуват багри от слънчев цвят,
дълбоко в Земята, където
корени изграждат свят,
Пръстта трепетно поглъща, ...

Прозорецът е отворен, стаята е пълна. 26 човека, а аз все пак съм сама. Техните гласове заглъхват и се чуват само като ехото на далечни стенания.
На последния чин, аз стоя и левият ми крак е окован. Желязото около глезена ми, стържещо и протриващо кожата ми чак до костта, води право в Ада. Аз – греш ...

Има ли безгрешни хора
в този тъй объркан свят,
човешко ли е да грешим
и трябва ли да премълчим?
Грешно ли е да обичаш, ...