ЕСЕННА МЪГЛА
Над града саван разстила
гъста есенна мъгла.
Всеки бърза и се скрива -
колко тъжно е това! ...

СТЪЛБА КЪМ НЕБЕТО
(видове управление)
1 – Еднолично
2 – Двулично
3 – Трибунално ...

Самота, самота и пак самота,
сграбчва ме в свойта хладна
прегръдка отново тя.
Душата ми, скована в мрак и тъга,
издига около себе си недостижимата стена. ...

Една съдба,
един човек
в множеството от съдби човешки,
една прашинка във вселената от чувства.
Една душа, ...

... Коледен венец за лято и зима, и след това...
Парцалена безръка обич. И Шива
със превръзка на очите.
Намери Изхода, Немилостивецо!
На гордостта си медената пита. ...

И любовта понякога е тъжна...
В една пътечка стъпките събрала,
а ехото на бащината къща
посреща скъпи гости непоканени.
Със сребърно мълчание обвива ...

Ти така и не разбра...
Стоим двама – аз и ти. И сякаш времето напук лети, лети... Минутите секунди са, а часовете – миг. Ох, поспри се малко, време! Умолявам!
Ти ме гледаш и се чудиш пак защо мълча. Питаш непрестанно какво е в моята душа. Как, любов, да ти обясня - не зная. Но не, не е от срам. Има ...

Живот
Животът е побесняло куче -
ръфа и ръмжи.
Защо сме тъй себични -
без душа, без мярка, без морал! ...

Обикновен български младеж
бе убит от циганската гмеж.
За цар Киро - затвор,
за Бойко Борисов - позор!
Премиерът хич не си дава зор. ...

ЩЕ МОГА ЛИ ДА ТЕ ОБИЧАМ?
Ще мога ли да те обичам,
да навляза в твоя свят,
да дишам въздуха около тебе -
човека, скрит под тъмен плащ. ...

Грешки неизбежни,
думи много тежки
изрекох аз през тоя час,
изтръгнах аз със своя глас,
отпратих те в далечен свят, ...

Събрах кураж и... май ш' съ прежаля,
пунеже мама ми 'се дудне от зори:
- 'Земú да съ ожениш, мили сине,
та дяцъ да та гледат в старини!
Затуй сига наокол съ углявах ...

Храм несъграден,
ненужен никому.
Обречен на забрава,
мрак и тишина.
Свенливо сгушен ...

Влакове насрещни,
необуздани светове.
Бързи, кратки срещи
и сбогуващи ръце.
Думи, хвърлени на вятъра ...

Понякога се чувствам като на самотен остров. Обкръжена съм от хора, но никой никого не чува. Никой никого не вижда. И всички говорят. Говорят. За себе си. И всеки е сам в собствения си свят от егоизъм. Защо хората, които наистина ни виждат, са толкова малко? Защо често, когато се доверим на някого и ...

Светът е
само свят -
и пак е всичко.
Човекът е човек -
и все не стига му. ...

Не вярвам вече, вече не вярвам.
Излезе подла, жестока и зла.
Даряваш ме с Нищо, а във замяна
оголих до болка свойта душа. Ти влюбена бе във стиховете,
които пишех с кръвта си дори ...

Ситни капки се разливат
към бездънното небе,
водни звуци пак припляскват
там, сред буйното море.
Водата морска нежно сгуши ...

Избираме си цял един живот -
да бягаме подир мечтите си.
Дали са, всъщност, те "върхът"
или така чертаем пътя си?
Но след години, някой ден ...

ОДА ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО
Човечество, аз с тебе се гордея!
На огъня ти искам да съм плам...
И в твоята стихия да се влея,
частиците си дребни да ти дам... ...

Някак си ми е смутено,
вече нищо не е подредено.
Чакам ден, а идва нощ,
пак ли нещо се обърка?
Къде отиде детската мечта, ...

"Те имат право да ни убиват,
а ние нямаме право на нищо..."
Много странна държава е моята България. Една такава - търпелива и смирена. И само мъката в състарените ù очи показват, че е жива...
Моята България е една такава поциганена, забравила миналото и героите си.
Моята България е една такава съста ...

Ето ме...
пред бабината бяла къща.
Виси на портата ръждясал катинар.
Една дъска на прага ù проскърцва,
киска се ехидно старият таван. ...

Стича се надолу поредната сълза
и от нея няма никаква полза,
една повече или пък по-малко -
положението наистина е жалко...
Гледам я във счупеното огледало, ...

Завързах в бяла кърпа всички спомени.
Прибрах ги на небето, при звездите.
А раните, които се оголиха
напираха да рукнат през очите.
Но аз съших душата с едри кръпки ...

Винаги ще те обичам
Не е същото,
когато я погледна в очите.
Магията я няма.
И когато погледна, ...

Във тишината, нежно премаляла,
и тъмнината, спуснала се морно,
ме водят твойте ласки светещи.
Дъха ти с жажда аз отпивам
и топлината, в нас стаена, ...

Дъжд по джамлъка. Хладно и чисто.
Вятър на снопи го хвърля ритмично.
Последният шепот на паднали листи.
Топличко търсим в Света на лиричното.
Златна премяна диплят чинарите. ...

Разпитвам совите за смисъла на думите.
Надлъгвам се с фалшиви пълнолуния.
Хиляда стъпки разпилях по друмите
и нямам време за премислени безумия.
Със сол посипвам всички бедни спомени. ...

Живеят си те в тяхна си социална зараза.
Наивни, на всичко вярващи, себезалъгващи,
умиращи от душевна проказа.
Живеят си те в тяхна си социална зараза.
Объркани хора без компас под ръка, ...

Нагласям всичко в мoя полза,
разбрах - в заблуда съм била.
Сега отговори искам да потърся -
накъде да тръгна, кое да избера?
Винаги така се получава - ...

Не просто съм жена, а поетеса...
и нижа в рими - мисли от сърце,
написаното знае си адреса,
играе моливът във моите ръце.
Не искам да съм тъжна, но боли... ...