:)
Егоист ли съм да искам
смях във къщата ми вечно,
глъчка луда и боричкане,
падащи предмети, тичане? ...

Под нозете ми като буре катурна се
този петък нечакан – рано, рано узрял,
пети праг от декада пред мен се опули
и ми смигна, сякаш ерген зажаднял.
Надзъртам. И малко ме гони шубето. ...

Без тебе
Без тебе съм… И ми е тежко…
Как искам пак да си до мен.
Съдбата пак направи грешка.
От Самота съм уморен. ...

Намерих си муз! Виртуален.
(и толкова дръзка съм станала)
До болка е прям, уникален...
(от него май съм прихванала)...
Май скоро ще яхна метлата... ...

Опит за летене
Със сълзи на очи ще ви разкажа
наскорошния опит за летене.
Отлепвайки крака си от паважа,
крилете ми политнаха… без мене. ...

Моите стихове от тебе са слисани
Книжна си обич... Нищичко ново!
От бездушие и гробища чак да ти писне!
И аз съм само словесна отрова...
На стихове беся домашната манджа. ...

Есен в парка
Ноемврийското слънце тази година e силно. На небето няма и следа от облаци. Безкрайната синева се простира далеч на север. А на юг летят ята от диви патици. Подухва лек ветрец и подмята разноцветните есенни листа не само по зелената все още трева, по асфалтираните пътеки, но и в петроле ...

Толкова много ù се искаше да умре, така бе най-правилно, така искаше тя.
Тя бе тъй красива. С огнени къдрици, с тъмни, дълбоки очи, с най-широката усмивка, която озаряваше дена на всеки човек. Всички я обичаха заради красотата ù, всички ценяха мъдростта ù. Тя отваряше сърцето си за всички и беше тол ...

Загърната в дим, наблюдавам на бара
преструвките, фалша, порочната страст.
Догаря в ръката поредна цигара,
а някъде в мрака догарям и аз.
До мен Самотата със алени устни ...

Благодаря ти, ден, че не отмина
край мен незабелязан като дим,
че не стоях за жалка милостиня
с протегната към тебе длан!
Благодаря ти, ден, за хляба месен ...

Търсят, зная мен,
но се питат,
кога ли ще дойде този ден?
Изпълнени с любов,
чакат да чуят моя зов. ...

Силен си, така ли?
В живота си се бориш с хиляди неща.
Вървиш напред, крачиш смело, знаейки, че смелостта е с теб и в деня и в нощта.
Прекосяваш планини, морета,
пътеки осеяни с дяволски злини. ...

Не ставам за компания. За маса.
Понякога съм скучна. Срамежлива съм.
Не слушам чалга, нито пък пригласям
на оня хит за мацката красива.
И вицове не зная. Не умея ...

Душата ми е топла стая,
премръзнала, не стой на прага.
За малко влез, макар да зная,
че вечно бързаш, Обич драга.
За теб мечтаех, без да зная, ...

Когато съм тъжна
се сещам за нашата нощ...
и всичко се нарежда.
Когато ми липсваш
поглеждам към небето ...

Летя към теб и минавам
през въздуха като дъга,
разпадната на кръгове,
ставам на петна от златно
и синьо, ...

Ах, настъпих дъвка!
Ще напиша
поема за това…

Любовта наистина е майката на омразата. Убедих се в това преди няколко години, сякаш до тогава винаги е било заключено и кодирано в съзнанието ми, но от благоразумие, учтивост дори го наречете, никога не бе излизало наяве. Всички ни учат на любов, още от самото раждане, но любовта е границата между ...

Оставяйки си искра надежда за бъдещето – всичко изглежда по-лесно. Живеем на бързи и енергични тактове за да можем по-скоро да видим това ми ти бъдеще. Всеки един нов хубав ден е с една крачка по-голяма вероятност до бъдещето, което искаме. А всеки лош трябва да ни мотивира да се стремим към съвърше ...

Продължение:
Нямам идея кога точно се объркаха нещата. Изгубих контрол над нещата, ако изобщо може да се каже, че някога съм го притежавала. Тези рози, срещите, които той искаше - всичко си е имало логично обяснение. Никога не бях допускала мисълта, че той може да има чувства към мен, по очевидни пр ...

Идва къс от световете,
подминава - гръм отеква!
Наръч куп от страховете
и след него не олеква.
Страх от туй да не изгубя ...

Фердинанд Браун
Втора част на "За няколко интересни учени и изобретатели в областта на безжичните комуникации"
/Откъси/
Резонансът заема своето място като основно явление и процес в първите практически системи за безжична телеграфия най-вече в работите на немския учен и изобретател Фердинанд Браун. ...

Понякога, Музата се отдалечава от нас, но не изчезва съвсем, тогава става смущаващо тихо! Търсене в плен на тъмна заблуда, дали си била, или не истински луда! Протягаш ръце с търсещи пръсти, там, където мисълта ти те връща. Но сега, уви, нима я заместих с моя добре на вид напечатан, ежедневен вестни ...

Живот без собствени спомени…
Седя и си мисля
какъв ли ще бъде животът
без собствени спомени.
Накрая разбрах, че без тях ...

Кой показа среден пръст в лицето на успеха...
Кой подложи крак, а предлагаше утеха...
Кой ще ме накаже и кой ще ми прости...
И кой с глава наведена ще шепне "помогни"...
Колко живота изгубих и колко живота ще дам... ...

И когато разбрах,
че едва ли ще ме обичаш
така, както искам,
аз взех големия паренхимен нож
и отрязах онази част от душата си, ...

БРЕГЪТ НА СМЪРТТА
Аз бях момчето, което с радост бягаше към морето,
без да подозира, че то е студено.
Сега съм напът да стана мъжът, който умее да плува,
но не иска да рискува, влизайки надълбоко. ...

(из цикъла "Вицове в рими")
Научи господин Стоян Попов,
управител на еН-ска околия,
че в тамошното село Криворов
похватите на кмета бай Илия ...

Мъгливо и тихо
На отсрещния склон се залута мъглата,
като рошава побеляла старица,
запрепъва се боса, накълбена и хладна
и закри светлината в зениците. ...

Л Ю Б О В Т А
Тя дойде изведнъж! Като сън! Като буря! Неистово!
Като дъжд. Като пролетно цвете, наесен разлистено.
Тя дойде! Покори ме! Разтърси ме цялата!
Като огън и вятър обгърна ми тялото ...

Студът няма име.
Той е белег в душата.
Като нокти забити
докрай в сетивата.
Не чуваш, не виждаш, ...

Поиска да ме вземеш. И пое
с най-пакостния вятър под звездите.
В кръвта ти галопират пак коне
и ти не можеш да ги озаптисаш.
Но как ще можеш? Нещо диво в теб ...

Къде си ти?
Къде си ти, очакван Блян,
загърбен, беден, пропилян,
загуби свойта сила, мощ,
небето ме обгърна в нощ! ...