В деня, в който ме остави, светът се промени, нарастват моите дълбоки рани и все повече боли. Слънцето се скри, изчезна заедно с моите мечти, навън започна дъжд от кръв да вали. Звездите се скриха, не остана нито една, дори те щастието ми отнеха, защо е тъй жестока мойта съдба. И луната за мен вече ...

(из цикъла "Вицове в рими")
Обувката кристална, Пепеляшка –
позната още в модните среди
под псевдонима Алекс или Сашка –
изхлузи от крачето и, преди ...

Във мислите ми шепне като вятър
и с чувствата ми рони се в дъжда,
а после, есента ми недочакала,
покрива всички болки - със смола.
От думите ú капещи - поникват ...

Аз търсих те сред цялата вселена,
сред звезден прах и млечни океани,
а ти живееш в мене съкровена,
пробудена и шеметно желана.
Аз търсих те сред дъхави поляни, ...

Гледах днеска на хорото булка -
млада, стройна, нежна, миловидна.
И си мисля:
догодина в люлка
ще гугука рожбата ú свидна. ...

Тя ще намери дома си,
но в ума си трепери,
че ще загуби съня си.
Затворена в хиляди сфери
и още търси мъжа си, ...

За Коледа - какво ли да напиша?
Изказано е много - в песен, в ритъм,
поезия обгърнала е празника
и с любопитство под елхата аз надничам.
Там тайнствено са сгушени мечтите ...

Страшно интересно е да се опиташ да опознаеш човека срещу теб. Да се опиташ да го познаеш до такава степен, такова съвършенство, че да знаеш как би реагирал той в дадена ситуация. Това е съчетание на фантазия и човешка психология в едно. Човешката душа е толкова дълбока, може би дори бездънна, че си ...

Много го харесвам. Даже - да си призная - мисля, че съм влюбена в него. Нали това е да си влюбен - винаги усещам един приятен гъдел, когато е наоколо, едновременно ми е весело и ми се плаче.
Обичам всичко, което прави, доставя ми удоволствие да го гледам сутрин сънен и рошав как се измъква от леглот ...

Не вярвах, че някой ден ще мога да обичам така. Толкова силно и изпепеляващо. Не вярвах и че ще имам такава нужда от теб. Толкова копнея за топлината ти. Не вярвах и че би могъл да ми липсваш по този начин. Толкова много, че чак да боли. Че чак да се чувствам никоя без теб. Че сякаш една част от мен ...

Рискът да си добър човек
в изпълнен със омраза век
Добрите момчета отивали в Рая,
а лошите, казват, където си искат!
Добрите добро ги очаквало в края, ...

НЕЩО КАТО ВЕЧНОСТ
Беше някога.
Беше отдавна.
Беше много преди.
Звездите изгряваха. ...

Тази вечер Господ се смили,
прати ми най-светлото причастие.
Бяла тишина навън вали –
тя е знак за чудо и за щастие.
Сякаш всички минали вини ...

Поздрави от Банско!
Б.
Притиснал е в ласкавата си прегръдка островърхите покриви на къщите и плевните снегът, а те, отдавна свикнали да носят тежестта му, сякаш се кипрят с искрящата белота.
Тиха утрин е. Рождество е.
Слънцето се кани да надникне иззад един облак, изостанал от събратята си над Пирин ...

Това е преработен вариант на песента. Някой може да се познае в нея! Но ако има прилика - е случайна.
Музика, текст и изпълнение: Геновева Цандева
Аранжимент: Бойко Иванов
ЖРЕБЕЦЪТ
Един жребец със огнени копита ...

Коледа е. Искам да напиша писмо тази година, но вече съм голяма и не вярвам в Белобрадия старец. Затова искам да напиша това писмо до теб. А ти, ако искаш, го прочети.
Знаеш ли колко е красиво навън? Белият сняг покрива всичко: дупките, мръсотията - и оставя в мен само едно усещане за спокойствие, с ...

Виртуална любов -
сега пък това.
Отново съдбата
си прави шега.
Не беше шега, ...

При пълнолуние трудно заспивам,
дори не затварям очи.
Поглеждам луната, изгряла в небето
сред хиляди ярки звезди.
А в стаята ми сенки се преплитат, ...

Той пише стихове - небрежно скучни.
Тя също пише стихове - докосната...
Той вече не задава глупави въпроси -
Тя няма как реално да се случи.
Отдавна кръговрата на мечтите ...

НОВОГОДИШНИ ПОЖЕЛАНИЯ
На дечицата донесоха пръчица дрянова,
да им направим сурвачица,
да ни сурвакат, честитят годината нова,
нека и ний вдигнем наздравица! ...

Път между преспите
Вървим. Под краката ни леко проплаква снегът.
Вървим. Ще ловуваме – красота.
Древни войни в съня се пробуждат.
Белите хълмове стъпките слушат. ...

Зимата беше опустошителна, смразяваща, ледено-отрезвителна. Не се издържаше. Преди окончателно да се изпълни с горчива жлъч, той реши да вземе планетата си в свои ръце. Беше дошло времето.
Събра багажа си. Най-необходимите, най-хубавите, най-удобните дрехи.
Прибра само онези любими образи и предмети ...

ПОСЛЕДНАТА РОЗА НА ЛЯТОТО
Този Дявол ли, седнал на моето рамо,
пак шепти, че не си ти за мен?
И че скоро в душата ми зима скована
ще замести горещия ден... ...

Здравей, изпращам ти спомените си. Най-после взех решение. Натоварих ги на два вагона. Да, спални.
Да, от онези, очуканите, които БДЖ заключва против гратисчии отвън с вериги и катинари. Нищо че прозорците не се затварят добре и духа. А като се размирише на урина, никой няма да познае от тоалетните ...

Мъжка орисия
За женските тела дошло е време,
да хвърлят мъжките тела във смут!...
Щом някоя Бикина ти акъла вземе,
изгубваш се... и тя те прави луд! ...

Смълчана пак те моля, Господи,
за Коледа вълшебно-чудотворна!
Прости ми грешките, а тази болка силна
надвий я с милостта си животворна!
Любов измолвам - нежна, чиста! ...

ПО МАРИЯНСКИ
Зодия Телец съм отдавна -
чак от шейсет и девета.
Не си знам асцендента -
нито във кой Дом ми е планетата. ...

Масажирам тялото
на човек специален,
да отдалеча с чистотата си
болките
от кожата му. ...

Поисках да те видя и го сторих.
Намерих те... и ти ме пожела.
Намерихме покоя на телата
на моето и твоето море.
Дарих ти аз душата си, сърцето, ...

И СИЛНИТЕ МЪЖЕ ПЛАЧАТ!
Да вярно е, че плачат, дори и много силните м ъ ж е!
Не знае човек съдбата ,кога и до къде ще го доведе.
Преодолява, стиска зъби, понякога дори театър играе,
заспива просълзен, става възмутен – само той си знае. ...

Бяха спомени много далечни
и копнежите ми останаха вечни,
вкопчиха се те в моето съзнание,
но не значеха дори и едно обещание.
Оглеждах се във фалшивото огледало, ...

"Няма грешки. И няма вини -
всяка обич си тръгва след време.
Беше мой много нощи и дни
и това няма кой да ми вземе.
Ако днеска осъмваш при друга, ...

От глътка топъл въздух разделени,
листенцата загиват в дъждовете.
Като душите на сълзици разпилени
изсъхват от дъха на ветровете.
И тъжни две листенца пожълтяват, ...

Не исках да порасна, но се случи.
Сега боли единствено от спомена.
Ключалките по мене нямат ключове.
Вратите ми навътре са затворени.
Душата ми е повод за съмнения, ...

Рая гледаше през малкия прозорец как кристалните снежинки тихо се сипеха от небето и се трупаха на двора. Спомни си, че някъде беше чела, че всяка една частичка сняг е с перфектна, уникална форма. „Природата наистина е най-добрият художник.“ каза си момичето, „Тя, не Бог...“, добави сухо съзнанието ...

Мъжете ловят риба
Мъжете ловят риба,
любят жени,
управляват машини -
от морското дъно ...

Бягство
Дълго се скитах
и падах, и ставах.
Тичах до припадък,
оставах без дъх. ...