Съвременното чудо „нета”
удобно настани се в нашите домове,
мълчанието бързо ни превзема,
когато влезем в този виртуален свят.
Откриваме тук светове различни, ...

ще те завия в най-дългото любовно изречение
в което събираш вятър от
портокалова кора изписана
със черно
ще ти събера пашкулите ...

ВДИГНИ НАЗДРАВИЦА
Няма нищо по-прекрасно
от сбъдната мечта,
няма по-щастлива
от влюбена жена. ...

Диамантени сълзи
Нощното небе разлива своя син разкош...
Колко нежна и прекрасна пълнолунна нощ!
Блеснали сияния от тихата река
спомени навяват, шепнат думи на брега... ...

На този плаж, така безлюден,
докоснат от Божествена ръка,
сме само двамата, море,
дори не чуствам самота...
Но всъщност ти ме приласка, ...

Дърво,
клон,
пет разклонения,
луна,
стон ...

Решението
Есенният вятър пръскаше листата, падащи от дърветата и ги завихряше по улицата. После ги събираше на малки купчинки и пак ги разпиляваше далеч от мястото, където бяха паднали. Улиците бяха почти опустели, защото хората бързаха да се приберат след работния ден и да приготвят с близките си в ...

1. Жените, както колите, при първата среща изглеждат без забележка - все едно не са карани, никой дори не е влизал в тях, не се е качвал!
2. Жените, както колите, след третата година ползване започват да показват слабостите си - бързо гаснат, трудно палят, когато е по-студено.
3. Жените, както колит ...

***

Във поезия аз ще обличам -
всеки трепетно грейнал мой ден.
На света, който много обичам,
ще напомням със стих аз за мен...
Няма мъжки сърца да разпалвам, ...

Вреден Навик!
Като запалена цигара,
караш ме от тебе да си дръпна,
като за лято във разгара
искаш във очакване на тръпна. ...

Просто „здравей”
Заспят ли звезди,
умират мечти...
Беше прохладен майски ден. Пред площада на философите, както шеговито беше наречен, поради множеството статуи на древни елински мислители, играеше мим.
В ролята си на жива статуя, оцветен в бронзов цвят, той стоеше неподвижно в изразителна поза редо ...

И все така, нагазила в дълбокото,
аз вярвам, че морето ми е до колене.
Една луна, изцъклила окото си,
отчаяно чертае път към сушата,
проскърцва пясък под краката ми ...

(На моята домашна любимка)
Колко си рошава!
Господи,
колко си рошава!
Колко е рошава главата ти, ...

Душата ми е прашен калдаръм,
по който преминават чужди болки.
Te неведнъж подпалваха я с гръм.
Разкъсваха я с огнени осколки.
И с времето съвсем одрипавя. ...

Исках само да бъда обичана.
И да бъда разбрана.
Не исках нищо излишно.
И нищо повече от мъжко рамо.
Исках топли, искрени чувства ...

ЛЕТИ КЪМ МЕЧТИТЕ СИ, МОЕ МОМИЧЕ
Лети към мечтите си, мое момиче,
разперила устремно млади криле.
Светът от високо така е различен -
красив е и с трепет надежда зове. ...