Колко много те обичах.
Колко много те обичам.
Никога няма да разбереш.
Колко много вечери без теб заспивах.
Колко много вечери без теб сънувам. ...

Когато от нежност сърцето ми спре,
щом в очите ти слънце наднича,
приласкана в твоите ръце,
аз усещам, че ти ме обичаш.
Когато, не подгънала крак, ...

Все мъчим ледовете да стопяваме,
замръзнала държат те нашата плът.
Защо в душите още си внушаваме,
кога ли ще намерим верния си път.
Все тръгваме на чисто, а не стигаме, ...

Как да кажа спри, когато в очите си чувствам сълзи.
Когато неуморно не спирам да желая твоята ръка да ги стопи.
А как усещам, че изгаря и твоята душа по мен - отречи!
Ала ти с поглед само ме докосваш, не е ли тъжно, че мълчим?
Безумно много има да си кажем, но онемяваме, щом тръгнем да го споделим. ...

Свято е всяко чувство в душата,
щом носи радост на някой човек,
щом с обич дарява земята
и прави живота по-хубав и лек.
Свято е всяко чувство, което ...

Защо всички се интересуват от наркотици?! Защо си мислят, че като взимат дрога, са "модерни"?! Защо им трябват симуланти, за да се забавляват?! Не могат ли да бъдат истински щастливи, без да жертват здравето си?! В момента никой не си дава сметка, че си вреди, а си мислят, че наркотиците са помощниц ...

Вървиш - без релси влак,
душата ти е мост без перипети,
животът те направил единак,
в тунела светлина не свети.
Не знаеш кой добър е, кой е враг, ...

Традиции едни се спазват и до днес:
да бъде булката във бяло;
към други липсва пък напълно интерес:
де булка с непорочно тяло?
В храм казват: "Докато смъртта ни раздели"; ...

Брезите оживяха -
копринени листенца клоните обсипват,
с шепот,
вятърът промъква се сред тях,
а там, суетните врабчета, ...

Разпръсват пролетна омая
овошките, разцъфнали на двора.
Позакрепихме двата края,
оклюмали от пролетна умора.
Навън ухание се носи ...

Къде съм аз? Някъде изгубена, празна, безчувствена, чакам да дойде денят, в който ще има щастие и за мен. Гледам снимката ти и си мисля къде сгреших. Чудя се защо стана така и защо се налага да преживявам всичко това? Отговорът: Защото това е моят гаден животец и знам, че по-зле ще стане, но по-добр ...

[17:00:52] Koцeto: По нея копнея,
но не мога да я имам.
Заради нея живея.
Чувствата и да поемам.
Щом я видях тъй прекрасна, ...

Глуха уличка. Къщичка в бяло.
Дъжд вали. Пак студено е вън.
О стъклото носленце опряло,
през прозореца гледа навън
малко, бяло момиченце – цяло ...

Вземи, аз друго нямам да ти дам,
само туй остана след стихиите,
вземи, да не взема някъде да го продам,
да не го изгубя сред вехториите!
То тупти, с глас ранен говори, ...

Не е важно как.
Не е важно дали.
Не е важно защо.
Не е важно, нали?!
Не е важно кога. ...

Като чета големите поети,
отчайвам се, да си призная.
Местата във поезията
са заети,
за мен ще има ли, ...

Никак не обичам разочарования,
а все по-големи химери си изграждам,
не обичам и колебания,
а в тях често се прераждам.
Не обичам и небето да е сиво, ...

Преди години имах възможността да посетя една далечна страна. Там също изгрява и залязва слънце - нещо, което сякаш за пръв път ми правеше впечатление. Видях маслини по клоните на няколко дървета, червен пясък и бяло небе, червено небе и бял пясък. Видях прозрачен скорпион да минава на крачка от мен ...

Да го правим бавно! Нека заприлича на любов! Нека ме остави без дъх, без сила, без сърце дори! Нека поне за миг да го усетя... онова странно, запленяващо, обземащо цялата ти същност чувство. Да ме изгаря, да изпепелява душата ми, като някаква хартийка, която пред очите ми догаря. Да ме изпива вътреш ...

Пътят свършва,
когато стигнеш себе си.
Тогава влизаш у дома си.
А тишината
е цъфнала вишна, ...

НЕ ЗВЪНИ
Не звъни.
На вратата не хлопай.
Няма врата.
Влизай спокойно. ...

Как ми е тежко без вас,
носталгия имах в онзи тежък за мен час.
Сърцето ме боли,
защото си отивах за кратко дори.
Колко много ме болеше. ...

Седя на бара и пия. Отново съм пиян. Държа в ръцете си дневника на моята любима. Откраднах го преди време и той се превърна в моя убиец. Сега само пия и чета, чета... Наслаждавам се на дневника, който разбива сърцето ми на парчета. Мисля си, че се изгубих в пустинята на собствената си заблуда. Аз съ ...

Не искам да зная защо си дошъл!
Върви си! Свърши твоето време!
Не искам отново езикът ти зъл
спокойствието ми да вземе...
Ще страдам, но няма глава да сведа - ...

На Вики, с много обич!
Ох, как иде ми да кихна,
Слънчо май ми се усмихна
и ме щипна по нослето -
"Днес е празник на детето! ...

Съществува някакво извънредно усещане, свързано с наблюдаването на привършващ буркан с мед. Твърде специфично и неопределимо, че не съм сигурна дали човек може да го изпита по друг някой повод.
Медът е скрита магия. Златна приказка за дъждовен ден или за ранна сутрин. Медът е малка тайна и сладък ше ...

"... Едно нещо, което се купува с пари, не го мисли и не му се притеснявай!..."
баба ми Рада
Чувстваш ли се щастлив, когато се събудиш сутрин и видиш лицата на половинката и децата си - розовобузести, невинни и чисти в съня си? Какво усещаш, когато се притиснеш до тях и почувстваш топлината им?
Чувс ...

Не си далеч, при мен си, в мен!
Погледа ти в моя запечатах.
Усмивката - в сърцето ми дойде,
а твоето пък пази ми душата!
Не си далеч, аз чувствам те ...

… жаждата на несъвършената страна на Живота…
"Играта е по-съвършена от Живота."
(Г. Марков)
Изигра ме Животът. Несъвършено.
На квадрат. По дъската на шаха. ...

ЕСЕН В МАРИКОСТИНО
Очите морни си притварям...
И се оставям
да ме погали
есенното кротко и игриво слънце, ...

Имало шут. Тоя шут, като всеки шут, бил обзет от себе си, макар да опитвал да се представи за друг. Негово любимо занимание било, когато царят не е в тронната зала, да отива на царското място, да навира носа си в свивката на трона, да вирва задните си части високо и да поставя отгоре им царската кор ...

О, човечество!
Недей ме ти измъчва,
имай милост!
Аз съм - твоят Бог
в краката си ...

УРАГАНИ
Попаднах във окото на природна стихия -
ураган с нежното име Ани.
Защо ли ги зоват с нежни имена тия
бушуваши, страшни урагани. ...

Липсва ми невидимото ти докосване,
Изливащо нежната ми поезия!
Палав лъч на усмивка - надмощие,
Свличащ тегоби, изсипващ амброзия...
Вълшебства неземни, щракнати с пръсти, ...