В този полумрачен ден
много поздрави от мен
и честит рожден ден!
Празник е за теб,
а може би с тъга ...

Страхотно маце срещнах, ах, страхотно!
Поканих я: „Ще дойдеш ли у нас?”
И мигом съгласи се тя охотно.
(изглежда бях харесал ù и аз)...
Разменяхме си погледи горещи, ...

Тук вие аларма,
там горят сухи клечки
на първи май,
към три, три и нещо.
Един нормален следобед ...

Всеки спомен за теб превърнах във храм,
храм без икони, само с восъчни мисли,
свято място, където със тръпнеща длан
преобръщам душата, после тръгвам – пречистена.
Прежадняла, отново се връщам в Светая светих, ...

Път дълъг пред мен прострян,
До някъде извървян, някъде пропълзян,
Къде отвеждаш ме без капчица свян,
Не виждаш ли, че в душата ми няма вече плам?
Пълзя от болки изтерзан, ...

Тя, болката, понякога трудно се открива,
опитва се в нас тя всичко да руши.
С пипала в душата всичко ни попива,
тогава търсим някой да ни утеши.
Нима безсилни сме да търсим изход, ...

Когато нещо си отива,
а ти го гледаш отстрани,
една любов се е оказала фалшива,
изтривайки безброй щастливи дни.
След края ти остава празнотата ...

Околните вили са на големци - триетажни, разчупени, с красиви дворове и едри кучета, които скачат на всяка кола, минаваща по пътя нагоре. Само тази вила и още една изглеждат запуснати. Ръждивият катинар, завит с жълт найлонов плик, дълго не пуска ключа.
- Металът се е свил от студа - казва Ники. (То ...

Събуждам се и отварям очи в мрака. Ставам и се оглеждам в тъмното. Къде съм? В бездна ли съм попаднала, в друг свят или на друга планета? Усетих фенерче до ръката си. Взех го, а когато осветих около мен, видях, се съм на дъното на пропаст. Не на пропаст, а на дъното на света. Бях паднала толкова нис ...

Денят широко се прозя
и метна се на конче звездочело.
Намята плътен шал нощта,
приспива птици и цветя умело.
С фенерче светулка блести, ...

Увехнах като цвете в твоите ръце,
а ти с любов веднъж не ме поля,
щом любовта угасна в твоето сърце,
ти стъпка мен и мойта воля...
Къде сгреших, до болка те обичах, ...

Прекалено хубав е денят!
Днешният и всеки следващ утрешен.
Но въздуха забрави да поделя.
Императиви имам, но са вътрешни.
Отвън не позволявам да ме пипат. ...

Ще раздели оскъдния си лев,
когато, на излизане от църква,
пред нея мургава жена с дете
поиска дребни - хляб поне да купи.
Ще потопи върбовия си клон ...

На папа Йоан Павел II
В началото на този странен век
эамина си един велик човек,
от Господа изпратен на земята
на хората да носи светлината! ...

"Ако си загубил музата..."
Свойта муза ако нейде си изгубил,
недей тъгува безутешно ти за нея!
Дните си в тъга недей погубва!
Виж я - все някъде около теб се рее! ...

Ти не си ледено момиче,
както мислих преди.
Ти можеш да обичаш -
истински са твоите сълзи.
И сърцето ти не е от лед - ...

В тази райска градина прекрасно разцъфнал е ябълков цвят,
нежно пчелички докосват и пият от него в захлас,
чуват се песни омайни и всякакви птички летят,
и радостно казват на всички, че пролетта тук е пак.
Малки глухарчета плахо надигат своите глави ...

Хората казват, че времето лекува всяка рана. Казват, че невиждани очи бързо се забравят. Казват, че всичко е временно и винаги те чака нещо хубаво зад ъгъла. И обикновено аз съм човекът, който казва тези неща и окуражава другите. Обикновено не ме боли. Обикновено не плача. Обикновено не ми пука дали ...

Доброто момче
Очакващата майка търси с хлипащи ридания момичето си. Тя толкова се бои да не се е случило нещо лошо с нея, че уплахата ù е по-силна от земетресението в Япония. Търсенето продължава и напрежението се увеличава... Всяко изгубено дете е беззащитно като малко оставено коте. Децата ни подт ...

Една доста забавена част от поредицата разкази... Тази история става все по-заплетена и трудно управляема! Надявам се, помните нещо от предишните части...
Картината е на художничката Зинаида Серебрякова -"Балерина в червено"
Б.
Разказ на Демиен.
Ах, тази Мария! Шета навсякъде и го върши едни… Присти ...

Тъжно е, нищо че свети
жизнерадостно слънце навън,
завъртяват се в мен световете -
грамофонена песен. Насън.
Тъжно е. Пеперудите бели ...

Добро утро, мое момиче!
Спокойна ли беше нощта?
До късно телефонът ти беше изключен,
а аз продължавах да ти звъня...
Исках само "лека нощ" да ти кажа, ...

Като слънце ти огряваш моя ден
с нежни лъчи галиш моето сърце
прекрасни чувства будиш в мен
в мига щом зърна твоето лице
Ти по-невинна си от цвете ...

> "Едно дете попита: "Какво е тревата?",
> като ми носеше
> пълни шепи.
> Как бих могъл да отговоря?
> Повече отколкото детето аз ...

"Първи април е прекрасен. Втори - мистичен. Но той все още не е тъй важен, понеже днес е първи - и е днес. По всичко личи колко специален ден предстои да се случи. Ще ми се да мога да задържа това чувство завинаги - обичам. Обичам моята муза, защото тя кара душата ми да се усмихва. Благодаря ти, муз ...

Невързан още спомен
Един невързан детски спомен
ме дърпа пак в ония времена
и ме завежда на площад огромен
в цветя, народ с червени знамена... ...

БЯЛА БОЛНИЧНА СТАЯ
Бяла болнична стая,
бели, бледи лица,
бяла, тежка омая,
бяла, тиха тъга. ...

ХОДИ МИ СЕ НА МОРЕ...
Ходи ми се на море!
Тате каза: "Е, добре,
но дочакай догодина -
то, морето, вече мина!" ...

Пътуваме насън
И времето не ни стига
Да се радваме на
Каквото имаме
Седем нощи ...

Колко много,Любов,си добра!
Как прощаваш ми всички заблуди.
Всички слабости мои разбра,
но дори не се и учуди.
Търпелива,Любов,си със мен. ...

И ВСИЧКО РАЗБИРА СЪРЦЕТО...
По светлата лунна пътека
препускат на воля коне.
Звездите примамват човека
да търси простор, ширине. ...

Погълната от падащата пепел
над бялото платно поспира тя
и някой сякаш нежно я подсетил
и някой сякаш леко я подпрял
сред сивата вълна на самотата ...

Грешници
Грешнико свиден, не съм те забравила…
В самотата на пламъка лумва пожарът…
Голотата на тялото в стръв се изражда,
но пръстта върху раната цвят не поражда. ...