Краят на една мутреса
Със чара си неземен и неустоим,
една жена сърцето му смути.
Повярва си, че с блян непостижим
до нея лесно той ще долети ...

Пак гадая тъжните ти чувства,
зная те, кога си наранен –
веща съм в магичното изкуство,
древен огън е стаен у мен.
В дланите си сбирам ветровете, ...

Откъде ти дойде тоя мит, че разбираш вълчици,
че дълбаеш в очите им с кост от строшена лъжа,
че да ближат нозете ти (знам, то е мъжка амбиция...)
е победа на скрит в слабостта си елитен мъжкар?
Откъде ти дойде, че си главен във вълчето стадо, ...

Зрънца утеха ни посипаха.
Кълвем от прашната земя.
Задавени от смога, дето стяга ни,
крадем от кукувичите гнезда.
Зрънца надежда – за да вярваме! ...

ЕЛА
На края сме,
още крачка
и идва страстта.
Поспри! ...

Твоите ръце
Така щастлива съм, когато ме прегръщаш,
така хубаво ми е в твоите ръце,
обожавам тялото ми да обгръщаш
и да долепяш длани до моето лице... ...

Две свещи угасват бавно в нощта,
две чаши празни стоят на масата,
две сърца се разделят и плуват в скръбта,
три червени рози стоят самотно във вазата.
Два чифта ръце се сплитат горящи, ...

Убиха те!
Убиха те, Любов!
От упор.
Когато раждаше живот и светлина.
А гордостта се зъбеше ...

Любовта те удря като с камък,
появи ли се, сърцето го обзема пламък,
но не винаги е тя щастлива,
а понякога ти вдига олелия.
И тъй, ти влюбил се в таз' ирационалност, ...

чакам те
както жадна пустиня
капчица дъжд
както свенливо кокиче
ласката на слънчев лъч ...

"И в локвата е хубаво"
Така е!
Разучиш ли я,
всичко оправдаваш,
разбираш, оценяваш ...

Днес гледам те с почуда,
очакваш Възкресение и ти!?
Отдавна си подобие на Юда -
предател алчен и убиец на души.
Напразно е Исус кръвта пролял, ...

Обожание
Днес попитах ръцете си.
Какво обичат те?
Да милват лицето ти -
крещяха в синхрон. ...

Допиваш уискито яростно.
Палиш цигара сега.
Питието ти свърши. Прекрасно -
може би аз ще се вредя!
Мене страстно ще пиеш, ...

Езеро от любов изпитвам към теб.
Барабар с лодките навред.
Аз умирам от любов по теб всеки ден.
Нали и ти също за мен.
Е, сега знаеш защо съм такъв. ...

Като празна солничка съм,
дето всички гневно почукват о масата,
псувайки влагата в мен,
слепила от минали лета
изхабените думи. ...

Малки жълтурчета,
златни звездици
вред са разпръснати
между тревите.
После са пухкави ...

Хей, ти, помниш ли, когато бяхме просто деца и когато за пръв път пристъпихме прага на училище ръка за ръка. Колко бяхме изплашени само! Хей, ти, помниш ли как онзи път, когато карахме ролери, станахме най-добри приятелки? Помниш ли колко беше хубаво тогава? Помниш ли колко ни беше мъчно, че ще тряб ...

Когато целият свят потъне в тишина
и виждаш само мрака в своето сърце,
тогава лед сковава старата луна
и протягаш бавно към слънцето ръце...
Жадно пиеш от отровата горчива ...

Да лъжеш
и рушиш -
е твоето призвание.
Живот менте
градиш, ...

Слънце. Плаж. Периферии сламени.
Всички облаци клепки са стиснали.
С дъх на ярка капризна циклама
влизам в твоите пърхащи мисли.
Вая временни пясъчни замъци. ...

Шепнешком те повиках.
Как ме позна?
С дъх на бадеми
и жадна сълза.
Миг - възкресение! ...

Този град е малък за всички ни.
В асансьора мирише на плъхове.
Пролетта преподписала договор,
за последно пропява за мъничко.
Този... е отчайващо мъничък – ...

Посвещавам това на Мистрес, защото това ù е РД картичка.
Посвещавам го също на Потър Мания - някога най-прекрасното място в интернет,
както и на Алекс Малфой, която го погуби.
Студен, мрачен и тих, замъкът „Хогуортс” се издигаше над почти пресъхналото езеро. Коридорите на училището за магия бяха пус ...

Детство мило, времето лети!
Защо остави ме, къде замина ти?
Няма вече весели игри:
криеница, ластик, ни въже дори!
С кукли и колички не играя аз отдавна, ...

Любов - така желана досега,
любов от дълбините на душата,
любов - по-чиста от сълза
и по-красива от звездата.
Любов да те наричам постоянно, ...

Виждаш ли вървежа на времето? Стъпва на пръсти, прошумолява в очите, раздухва клепачите и те събужда. Погалваш го сънено и си убождаш сърцето. Събуждаш се, смучейки капките самота на изминалата нощ. Утрото за кой ли път пуска въжето, а аз не знам какво да го правя - да се обеся или да танцувам върху ...

Ж Е Н С К И Р А З Г О В О Р
Приятелката ми се разплаква. Тя е лекар. Разплаква се, но не изведнъж, а някак постепенно, бавно и напълно естествено. В началото влагата облива красивите ù, умни очи. Клепачите трепкат, трепкат, разнасят мокрото, ресниците попиват. Гледам я право в очите. Влажни мигли, м ...

"Ти лека нощ…"
П. Б. Шели
Апломбът е излишен.
Спокойно трябва да ти пиша
- Зачерквам всеки ред ...

Госпожата по история много е спокойна,
а ние носим участта си съдбовна:
в часовете нейни да не слушаме
и пред листа празен да умуваме.
Умуваме, ама не щеш ли, ...

Спирката е фраш със сган!
Ней споделям участта.
Чакаме Левиатан,
да му влезем във пастта.
Чакаме, но той не идва, ...

Данга динго дан -
живеем ний в лудешки ритъм.
Данго динго дан -
от ден на ден се разделяме
все повече, обградени ...

Бъди!*
На всяка крачка по един пророк и всеки знае само своята си правда -
продава я, почти насила ти я пъхва сред душата, и всеки ден, и пак
присмива се на опита да го избегнеш и те догонва със циничен благослов.
Така те срещнах - блъсна своя страх и в мен... Здравей, измислице Любов! ...

Връзките, контактите, обмяната на опит и въобще обсъждането на различни гледни точки са все процеси, присъщи на едно демократично общество, в каквото несъмнено всеки един свободолюбив човек се стреми да живее. И наистина именно тези процеси стоят в идеологията на всички световни организации като ООН ...

Някога чувствал ли си се толкова мъничък и незначителен? Искал ли си да избягаш от собствения си свят и да се скриеш в бездната на мълчанието? Да бъдеш воден от нищото, да се сгушиш в прегръдката на тъмнината? Просто да полетиш, незнаейки накъде отиваш и да се върнеш, незнаейки откъде идваш. И ако м ...

По игличено време залудей ли сърцето
при зова на пълнолуние от любов побеляло,
се събуждат стъпките ми край езерото
и шептя, че без теб не съм никак цяла.
Пак те викам с безгласния повей в нощта. ...

Животът ми във миг бе сътворен,
един-единствен миг опечален.
Ще бъде тъжен като черен ден,
ще бъде мъчен и унищожен.
Мигът завършва като стих от песен, ...

Първият принц, който ù се поклони, бе принц Гарет. В неговото царство живееха драконите в синхрон с хората.
- Ще ми окажете ли честта да танцувате първия танц с мен, мила принцесо? - но преди да успее да му отговори, принц Горос отвърна вместо нея.
- Честта ще е моя. - и дръпна ръката на принцесата, ...